Пиеса, провокирала Френската революция, откри сезона в народния театър

Директорът Мариус Донкин кани като зрители колегите си, с които са я играли през 1984 г. Виолета Гиндева коментира двата спектакъла

Народният театър избра един от шедьоврите на световната комедиография, за да открие новия си сезон.

Това е пиесата на Пиер дьо Бомарше “Един безумен ден или сватбата на Фигаро”. Режисьор на спектакъла е актьорът Михаил Петров, който използва само първата част от заглавието, защото смята, че то в по-голяма степен отразява характера на представлението.

В главните роли са младите Джулия Бочева, Димитър Живков, Павел Иванов, Стелиан Радев, Пламен Димов, Христо Терзиев...

Бомарше пише пиесата си през 1781 г. и я определя като комедия, но тя е и социална сатира. Авторът нарочно избира действието да се развива в Испания, но ясно прозира внушението, че критиката е срещу затъналата в пороци, корупция и задкулисни игра френска аристокрация.

През 1782 г. крал Луи ХVI прочита пиесата и гневно я захвърля: “Това е отвратително!

Това никога няма

да се играе!

Ще трябва да се разруши Бастилията, иначе представянето на тази пиеса ще бъде опасна непоследователност. Този човек се присмива на всичко, което трябва да се почита за свещено в държавата.”

Кралят подписва специален указ, с който категорично се забранява пиесата да бъде играна пред публика.

Въпреки всичко през 1784 г. “Един безумен ден или сватбата на Фигаро” е поставена на голяма сцена и взривява публиката. Граф Провансалски, брат на Луи ХVI, иска заповед от него за арестуването на Бомарше и той е хвърлен в затвора.

Неслучайно се смята, че вълненията, породени около пиесата и арестуването на автора й, провокират избухването на Френската революция.

Михаил Петров определя представлението като театрален карнавал и уточнява, че за него този спектакъл е мисия. “За да реализираме този спектакъл - казва още той, - ми бяха необходими млади хора: не по възраст, а по дух. С многостранни възможности, да могат да пеят, да танцуват, да водят диалога с лекота.

И най-вече

отдадени на кауза...”

А директорът Мариус Донкин кани колегите си актьори, които участват в постановката на Никола Петков през 1984 г. Някои от тях, за жалост, вече не са между нас. Голяма част от живите откликват на поканата.

Преди 34 години режисьорът Никола Петков подготвя два напълно различни състава, но не “първи” и “втори”, а съвсем равностойни. Единият състав е по-зрял, другият - младежки. Виолета Гиндева е във втория, в ролята на графиня Розина. В ролята на графа е тогавашният й съпруг Емил Джамджиев, светла му памет.

Михаил Петров е Фигаро, Камелия Недкова - Сюзан, Юри Ангелов - Керубино, и т.н. Мариус Донкин пък е граф Алмавива в “по-зрелия състав”, където са и Виолета Бахчеванова, Мария Стефанова, Васил Стойчев и др.

Според Гиндева “Един безумен ден или сватбата на Фигаро” е първият мюзикъл, поставян на камерната сцена на Народния театър. “Интересното беше, че трактовката и цялостното решение в двата състава бяха различни и в същото време - равностойни.

Много различни са тогавашният (двоен) и сегашният спектакъл, разделени от 35 години. Освен Михаил Петров - тогава актьор, а сега режисьор, в екипа е и композиторът Любомир Денев, който е автор на музиката и за двете представления. Но музикалната интерпретация между тях е много различна.

Зрителите с по-музикален слух сигурно ще разгадаят, така както го е усетила Гиндева, съвременните препратки, които той прави в музикалните откъси. Като например няколкото такта от Марсилезата, свързана с историческия момент - избухването на Френската революция.

В България през 1984 г.

властта посреща

спокойно пиесата

на Бомарше

и няма никакво притеснение от революционния заряд в нея. Бдителните идеологически пазачи явно не обръщат внимание на опасните искри, приемат ги по-скоро като искрите от бенгалските свещи, които припламват за Коледа.

Може би са прочели и успокоителните думи на кралския цензор Гайарде, който казва: “Веселите хора не са опасни. Държавните преврати, тайните, убийствата и всички ужаси, за които ни съобщава историята на всички времена, са се замисляли и изпълнявали от хора сдържани и мрачни”.

Впрочем ето оценката на Виолета Гиндева за сегашното представление:

Много съм впечатлена от това, което са постигнали колегите. Двете постановки - нашата и новата, са коренно различни, въпреки че са направени върху един и същи текст на Бомарше. В новата версия на този текст е намерен много хубав баланс между пародийните и комедийните моменти. Няма преиграване, мярката е невероятно точна. Няма изхвърляния и никъде не се прекалява. Всичко върви точно по ръба и това е може би най-голямото достойнство на спектакъла.

Заслугата, предполагам, е на Мишо Петров, който като режисьор обхваща цялата картина. И като казах картина, веднага искам да добавя, че много ме впечатли издържаната и точна работа на художничката Елена Иванова.

Младите колеги явно много са се потрудили, защото съчетанието на песни, танци и диалози на сцената съвсем не са проста работа. Моята “наследница” Гергана Змийчарова отлично се справя с ролята си на графиня Розина. Намерила е една форма на поведение, която е много подхояща и за епохата, и за характера на героинята й. Много харесах изпълнението й

Напоследък сме свидетели на толкова много прехвърляния на мярката и

неестетични

присъствия

на сцената

- за да бъде по-смешно, за да привлече публиката. Текстът на Бомарше дава тази възможност, но съм много щастлива, че младите колеги са спазили тази мярка и са издържали абсолютно естетически целия спектакъл - от началото до края. Прецизно и точно.

Заслугата на Мишо Петров е голяма, но тя е и на актьорите. Защото като актриса знам, че режисьорът говори едно, обаче като започне представлението, аз си правя това, което си знам, което съм си намислила. Поздравления за младите. Правят много сериозни актьорски постижения и дават силна заявка, която, надявам се, по-нататък да им постеле пътя за развитие.

Дано така да върви целият сезон на театъра. Да е бляскав, както е бляскава тази постановка...

Виолета Гиндева продължава да играе в Народния театър в пиесата “Лунатици”, чиято премиера беше през 2015 г. Тя е Етел, майка на Аня Пенчева и баба на София Бобчева. А в ролята на “главния лунатик” пък е Михаил Петров, който чества 40 години на сцената на Народния. Режисьор е Росица Обрешкова, племенница на Стефан Данаилов.

Мишо и Аня лично канят Гиндева да се завърне на сцената след продължило цели 22 години отсъствие.