Мъжът на Саня Армутлиева не е студент по немски, а докторант по философия

Като малка шефката на “Вирджиния Рекърдс” 11 години се занимава с народни танци

“През последните две години сме семейство от XXI век, в различни държави и всеки пътува нанякъде”, казва Саня Армутлиева, шефката на най-голямата музикална компания “Вирджиния Рекърдс”. Съпругът ѝ Тим, който е англичанин, напоследък прекарва по-голяма част от времето си в Берлин. Там прави докторантура по немска философия, а не е студент по немска филология, както написаха някои медии. В Берлин е и и малката им дъщеря Алма. Голямата - Маргарита, е в Лондон и учи социална антропология. Самата Саня пътува непрекъснато, опитвайки се да ходи в Берлин поне веднъж седмично, но заради натоварената си програма невинаги успява.

Наред с полетите до Германия често хваща самолета и по работа. Последно била в Букурещ на обучение и конференция за музикалните издатели, която се организира веднъж годишно. “Тези форуми са много полезни, за да си сверим часовника и да видим къде се намира българският музикален бизнес. На много лошо място сме, в дъното на всички таблици. От една страна, пазарът ни е малък, от друга страна, несъизмеримо по-малки са приходите, свързани с музика и музикални права, в сравнение с всички останали пазари.

В Румъния приходите

са 10 пъти по-големи

от тези в България, а населението ни е само три пъти по-малко. Имат по-ефективен и подреден свят, свързан с функционирането на интелектуалната собственост в обществото”, разказва Саня Армутлиева. И добавя, че там има по-културно отношение към нематериалните неща. Докато тук интелектуалният труд не се приема като истинска работа. Музиката години наред не е струвала нищо и е трудно да започне да струва.

В България артистът трябва да направи микс от приходи, иначе много трудно ще може да оцелее. “Много е трудно да се излезе на чуждия пазар, но според мен скоро ще се случи и това е една от мечтите ми. Всеки ден правим стъпки в тази посока. Тук има интересни артисти”, казва амбициозната бизнесдама. Твърди, че в днешно време не е достатъчно само един изпълнител да пее и да изглежда добре. Необходимо е да е специалист в още много неща – в социалните медии, да е комуникатор в директната среща с хората, да е интересен човек, да чете непрекъснато. Трябва и да има песен. А кой пише песни в България? Няма как да се създават парчета по цял ден, ако авторът не може да се издържа от това. И много от творците са принудени да се занимават с всякакви други дейности, за да осигурят прехраната вкъщи.

Малко са тези, които се

издържат от музика

Тежестта на това да си продуцент е, че трябва всекидневно да създаваш възможности за генериране на приходи и мотивации тези хора да продължават да се занимават със създаване и изпълняване на музика, да не се разконцентрират с различни други дейности. “Един хит в Румъния например може да генерира 100 хиляди евро в рамките на година, а тук, ако имаш 10 хита, ще генерираш евентуално 6-7-8 хиляди лева. Как да живее с тях? Ако у нас е правят същите суми, творците ще седят непрекъснато в студиото и ще създават качествена музика. Трябва да има среда, която да храни желанието за творчество и възможността да можеш да твориш”, казва шефката на “Вирджиния Рекърдс”.

Като малка Саня мразела да ходи на ясли и детска градина. Още помни ръцете на една от лелките, които миришели на белина. Вървейки към градината всяка сутрин, за да я разсейва, майка ѝ я учи на стихотворения. Някои от тях толкова са се врязали в главата ѝ, че може да ги рецитира и днес. “Майка ми е от породата тигър, обичлива и в същото време много взискателна. Научи ме винаги да върша нещата както трябва и да полагам максимални усилия те да се случат”, разказва Саня.

Заради многото стихотворения, които знаела, все избирали малката Саня да участва в празниците в детската градина и

разчувствала

майките

със своите изпълнения. Веднъж трябвало да представят фолклорен танц. За да ги подготви, при хлапетата дошла много красива жена - Рахила Петрова. След изпълнението отишла при майката на Саня и казала, че детето има данни и трябва да го заведат на изпит в Двореца на пионерите за ансамбъл “Изворче”. Избрали я и в първи клас Саня станала част от състава, който се превръща в много важна част от живота ѝ. Тогава най-после майка ѝ се съгласила да ѝ пусне дълга коса, защото за танците трябвало да е вързана на опашки. Преди това ситните къдрици били все късо подстригани, тъй като трудно се поддържали.

Саня е във фолклорен ансамбъл до 11-и клас, като през годините става солистка, пътува за концерти по цял свят. Стигнали дори до Улан Батор, Монголия. Оттогава е любовта ѝ към фолклора, а до днес продължава да танцува много добре. В “Изворче” била до 7-и клас, след което ги преместили в друг състав.

Повечето ѝ приятелки отишли в хореографското училище. На нея също много ѝ се искало да е там и се явила тайно от родителите си, които настоявали да е в испанската гимназия. Скъсали я на последния кръг, но днес е доволна, че не са я приели, защото започнала да изучава испански и се влюбила в езика, културата, музиката на тази страна.

В осми клас се сдобила с още една страст - актьорството. Заедно със съученици трябвало да направят някакъв рецитал. Един от тях бил Иван Урумов, синът на Бончо Урумов. Казал ѝ, че баща му има театрално студио и ще е хубаво тя да се яви на прослушване. След първоначалните колебания все пак Саня отишла и станала част от детското театрално студио към “Сълза и смях”, което Бончо Урумов ръководел заедно с Ева Волицер. Някак си успявала да се справи едновременно с танци, театър и в същото време трябвало да е и отличничка в училище.

Бончо Урумов я накарал да повярва в себе си и я убедил да кандидатства във ВИТИЗ. За него Саня казва, че е най-добрият театрален педагог, който е имало изобщо някога в България. “Животът е късметът да имаш определени родители и

да срещнеш

определени учители

Образованието е ключът към хубавото бъдеще. Заради учители се влюбих в испанския език, в танците, в литературата, която също стана съществена част от живота ми”, обяснява Саня. Освен във ВИТИЗ тя кандидатства и Испанска филология, приемат я и на двете места, но се оказва, че не може да ги учи паралелно, и се спира на актьорството. Но пък започва да ходи на лекции със своя приятелка, която учи българска филология.

След кастинг в киноцентъра професионалният път на Саня Армутлиева се обръща на 180 градуса. Явява се за роля във филм за Камелия Тодорова. Селекцията се прави от съпруга на голямата певица Майкъл Кунстман. Филмът така и не се случва, но един ден Майкъл ѝ казал, че в България с кино и театър няма да просперира, обаче проучил, че тук няма нито една легална музикална компания. Искал да направи такава и му трябвал българин, който да я оглави. По това време тя почти не говорела английски, а и искала да е актриса, в крайна сметка той успял да я убеди и Саня

станала

българското лице на

компания “Вирджиния Рекърдс” в началото на 90-те години. Майкъл я завел в Хамбург, където подписали договор с “Полиграм” да бъдат техен дистрибутор за България.

“Много пъти съм питала Майкъл как ми се довери. Каза, че по време на кастинга е видял нещо у мен и е решил, че можем да работим заедно”, казва Армутлиева.

В началото много се страхувала, трябвало бързо да научи английски, притеснявала се да комуникира с толкова различни хора, всички с високо положение и доста по-възрастни от нея. Майкъл я научил, че ако се страхува от нещо, директно трябва да скочи и да го направи. Към всички тези нови неща се появило и напрежение с грозни клюки. По онова време той е женен за много известна жена - Камелия Тодорова, а вестниците започват да пишат, че със Саня са гаджета. “Никога не съм имала нищо с него. Тогава нямаше толкова много жълти медии и беше голям шок да прочетеш подобна лъжа за себе си. Това е един от най-големите тренинги, през които съм минала за устояване”, казва чаровната бизнесдама.

Когато Саня оглавява “Вирджиния Рекърдс”, няма криминализиране на пиратството, защитени са само правата на авторите, но не и тези на изпълнителите и продуцентите. Започва

безкрайно висене

пред кабинетите

на тогавашните политици, за да обяснява какво трябва да се промени в законодателството. С времето нещата постепенно започват да се случват. Един от първите уроци, които Саня научава от Майкъл, е, че медиите са изключително важни за музикалния бизнес, и тя вярва в това до ден днешен. През годините прави предавания на “Полиграм” в различни радиостанции и тв канали, за да има платформа за тази музика, да може тя да се чува.

Покрай работата си Саня Армутлиева се запознава с бъдещия си съпруг Тим, който е част от екипа на световния промоутър “Лайф Нейшън” и от години работи със “София Мюзик Ентърпрайсис”. Срещнали се на сцената на НДК, когато Крис де Бърг дошъл за първи път в България. Тя била там като представител на музикалната компания, а Тим бил мениджър на звездата. Станали приятели, но само толкова, той я чака цели пет години. През това време се чуват по телефона, виждат се, когато Тим е в България. Съдейства ѝ да получава разрешение от мениджмънта на световни звезди, за да има интервюта на български журналисти с прочути имена. Веднъж отново се видели на фестивал в Брашов, където пеели Шерил Кроу и Дзукеро. Интервюта с тях трябвало да направи Олга Лозанова. В края на вечерта Тим попитал Саня: “Ти ще се омъжиш ли за мен?”. Двамата все още били само приятели и тя категорично отвърнала: “Не, как така ще се омъжа за теб”. След това Олга Лозанова, с която са близки приятелки, много ѝ се карала. “Каза ми: “Как можа? Това е твоят мъж, той е изумителен човек!” Тим е много умен и ме изигра в добрия смисъл на думата. Започна да не ми обръща внимание и така ме накара да осъзная, че всъщност означава много за мен”, смее се Саня. След някакъв спор на тема опера той я завел на спектакъл в Берлин и оттогава вече 22 години са заедно. В началото Тим живеел между Будапеща и Берлин, след това 16 години бил основно позициониран в България, където отгледали двете си деца. Но преди две години решил, че иска да преместят част от живота си в Берлин.