Коледата, която Орлин Павлов ще помни цял живот, е и едно от най-опасните му преживявания. Бил на седем-осем години, Бъдни вечер била минала и наближавала Нова година. Както обикновено, вечер малкият Орлин палел свещичките върху елхата. Той задължително участвал в украсяването на дръвчето.
Дали защото бил невнимателен, или елхата била прекалено изсъхнала вече, но тя пламнала са секунди. Пламъкът бил много силен и я обхванал веднага до върха. За разгарянето на пламъците помогнали и подредените отдолу парчета памук, които имитирали нападал сняг. На тях винаги стояли кукли Снежанка и Дядо Мраз.
Бъдещият певец и актьор стоял и гледал огъня като хипнотизиран. Доста се уплашил. В същото време баба му и дядо му носели кофи с вода и се опитвали за угасят пожара. Пламъците плъзнали и по тапетите, но в крайна сметка успели да ги изгасят. Родителите на Орлин пак били на едно от турнетата си с операта, така че само бабата и дядото трябвало да се справят с екшъна. За тази Коледа повече не помислили да слагат нова елха. Купили иглолистно дръвче чак на следващата година.
„Коледа беше сред любимите ми празници - всяко дете го приема така, нормално е. Най-вече заради подаръците, разбира се! Спомням си, че много исках да ми подарят един вертолет с лампички, който бях видял в "Некерман". Подариха ми съвсем друг - той си въртеше перките и светеше, но не летеше. Е, нали беше играчка, изненадата пак проработи.
Нашите много пътуваха и веднъж ми донесоха електронна игра. Тя стана страшен хит в тайфата и всички деца се събирахме да играем с нея. Беше съвсем проста, не като сегашните - управляваше се с десен и ляв бутон и трябваше да се взимат някакви неща от едно място и да се слагат на друго. Но беше хитът на квартала, няма да го забравя", смее се певецът.
В семейството на Орлин не Нова година, а Коледа винаги е била големият празник. Подготвяли се за него поне месец по-рано и се събирали много хора. Всеки път било много весело.
„Ние живеехме всички в една къща на четири етажа - баби, дядовци, вуйчовци, лели, братовчеди, и всички се събирахме заедно за празника. И сега е така. Усещането си е останало същото, но то е, защото аз съм възпитан по този начин - да уважавам близките си и да се събирам със семейството на такива хубави празници. Опитваме се да го правим и сега - или сме вкъщи, или отиваме в Троян при родителите на Яна", споделя Орлин. Но Нова година винаги посрещат с голяма компания приятели.
Коментари (0)
Вашият коментар