Дали колекцията на маестрото ще оцелее или ще бъде разпродадена
Неочаквана беше вестта за смъртта на Светлин Русев през месец май тази година, пишат в подписка български интелектуалци.
Все повече стават случаите, в които липсата му се усеща болезнено, все повече се разраства празнината, която той остави в общата картина на художествения ни живот. Личност с изключителен интелект и талант, с неимоверен размах и широта на възгледите, Светлин Русев успя да създаде модел на артистично поведение, така рядък в днешно време, който се базираше на голяма ерудиция и на дълбоко уважение към различията в естетически и пластичен план.
Извън безспорните си качества на художник от най-висок порядък, той успя да събере и съхрани за поколенията образци на изкуството, работейки с просветителска страст, буквално денем и нощем, в полза на всички ни, без да жали сили и средства. Той всъщност изпълняваше мисия - като художник, преподавател и като колекционер. Успя да направи и своя лична колекция, която е без аналог по своята същност. Една част (над 400 произведения) той дари на Плевен през 1984 г. Другата, по-голяма част, се помещава засега основно в бившето му ателие на ул. „Врабча“ № 18. И ако колекцията в родния му град е с отдавна установен статут, то тази в центъра на София е с напълно неясна съдба.
Ателие-колекция Светлин Русев е нещо наистина изключително. В нея съжителстват най-доброто от българското изкуство (класици и съвременни автори) и произведения на световни имена. Също така тази сбирка съдържа и безценни икони, както и фрагменти от изкуствата на Изтока и Африка.
За нас, българските художници и културната общественост, тя беше оазис на духовност и повод за гордост. Шедьоврите в колекцията съществуваха заедно, в неочаквана симбиоза, като доказателство за единната духовна същност на изкуството. Сбирката му, вътрешно и външно, е отражение на разбирането му за взаимното проникване и допълване на произведенията. Той гледаше на изкуството като на единство на различията. Даже и в този смисъл колекцията му е изключение. Самият Светлин Русен казва: „Моята цел и идея е тази колекция да съществува с особеностите, вкуса и възможностите на този, който я е създал.“
Приживе той правеше опити да й намери достоен дом и да я съхрани във вида, в който я беше замислил и реализирал. Убежище за произведенията, отговарящо на техния обем, характер и качество, за съжаление, не се намери до този момент.
С писмо до кмета на София, госпожа Фандъкова, той пише: „Познавайки проблемите на частните колекции и всичко свързано с тяхното запазване и показване, тревогата и отговорността ми е още по-голяма, като се знае, че по „технически причини“ ни очаква задължително пътуване, а там, доколкото ми е известно, картини не се носят.“
„Давам си сметка, че сега нито на държавата, нито на общината им е до проблема с частните колекции. Но вече сме свидетели как някои големи и сериозни колекции се загубиха в наследствени и други нужди.“
Сега вратата на този храм е затворена. Много са въпросите относно бъдещето на грандиозната сбирка рисунки, графика, живопис и скулптура, носеща духа на създателя си. По смисъла на сътворяването си тя принадлежи на всички и представлява истинска национална ценност. Уви, поддържането й в цялостен вид, според изричното желание на Светлин Русев, изисква воля – човешка, морална и политическа. Изисква стратегия за съхраняването й и за бъдещия й живот. Изисква огромни усилия!
Ние, приятелите и колегите, сме готови да съдействаме по всякакъв възможен начин за запазването й и предлагаме безвъзмездната си помощ на наследниците и на всяка институция на България, за да бъде опазено и показвано адекватно, отсега и завинаги това духовно съкровище.
Убедени сме, че подобна колекция заслужава да остане такава, каквато беше волята на Светлин Русев, а именно в цялостния й вид и да й бъде осигурена не само достойна експозиционна площ, но и да се обезпечи напълно поддръжката й.
На 1 ноември навсякъде у нас честваме Будителите. В случая с Ателие - колекция Светлин Русев става дума за пример на истинска просветителска дейност и ние всички се нуждаем от продължението й. Изпитваме дълбока неудовлетвореност и даже страх, че съдбата и е неясна и се надяваме с общи усилия да възобновим дейността на този духовен център.
Молим всички, от които това зависи - не приемайте като тегоба тази мисия, а като чест! Трудно ни е да повярваме, че такова богатство би могло да бъде неглижирано, обезличено, забравено или разпиляно. Наш морален дълг е да го запазим!
Така завършва документът, подписан от:
Борислав Гуцанов
Проф. Валентин Старчев
Вежди Рашидов
Веселин Воденичаров
Галя Кралева
Гергана Минкова
Проф. Десислава Минчева
Динко Стоев
Екатерина Йосифова
Проф. Емил Попов
Зертин Нуриев
Ива Йолова
Проф. Ивайло Мирчев
Иван Ненков
Иван Попийорданов
Иван Русев
Иван Цанев
Кеворк Кеворкян
Кирил Матеев
Коста Данев
Д-р Мая Найденова
Марина Маринова
Мило Костадинов
Нешка Робева
Николай Майсторов
Нина Русева
Николай Стоянов
Павел Васев
Петя Денева
Петя Тетевенска
Светла Алекова
Свилен Блажев
Проф. Станислав Памукчиев
Тома Томов
галерия АРТЕ
галерия ПРОЛЕТ, Бургас
галерия ТЕДИ Варна
Коментари (0)
Вашият коментар