1987 г.: египетски полицаи нахлуват в посолството ни в Кайро, посланикът стреля с пистолет

Дипломатите унищожават машината за шифроване

На 11 февруари 1972 г. Тодор Живков води представителна делегация в Египет - най-голямата арабска страна и държавата с най-дълбоки корени в древната човешка цивилизация. В делегацията е и Петър Младенов, който е станал външен министър преди по-малко от два месеца.

Президент на държавата от една година е Ануар Садат, наследил просъветски настроения Гамал Абдел Насър. Посрещането е тържествено и впечатляващо, по всички изисквания на протокола, но и с цялата пищност на арабското гостоприемство. Когато сядат в просторния салон на двореца “Кубе”, Тодор Живков е във видимо приповдигнато настроение.

“По това време все още бях нов министър и малко познавах своя шеф - пише в мемоарите си Петър Младенов. - Ще минат много години на съвместна работа и вече щях да зная, че за неговото състояние и настроение невинаги трябва да се съди от поведението му.

Той беше добър артист и затова, когато попаднеше в трудно или непривично за него положение, бързо нахлузваше изкуствена маска на лицето си и шумно демонстрираше добро

настроение, с което

прикриваше

смущението си

В такива случаи той започваше безпричинно да се смее на висок глас, говореше много, ръкомахаше. Тези негови игри често успяваха и хора, които малко го познаваха, оставаха с впечатление, че той е един освободен от комплекси, добродушен и жизнерадостен мил събеседник...”

Не знаем дали тогава Тодор Живков не е изпратен в Египет от Съветския съюз като форлойфер, който да провери пистата на съветско-египетските отношения при смяната на караула в Кайро.

Но е факт, че при размяната на мнения между Живков и Садат, както и в официалните речи личи различното тълкуване на положението в Близкия изток и на причините за съществуващото напрежение там.

Докато Живков заклеймява американския империализъм и световния ционизъм, Садат се задоволява само с най-общи бележки и разсъждения по темата. Докато Живков обстойно говори за ролята на Съветския съюз в решаването на близкоизточната криза, Садат е доста сдържан в оценките си.

По-късно той денонсира подписания от Насър съветско-египетски договор за дружба и сътрудничество и възстановява позициите на частния и чуждестранния капитал.

Иначе и двамата оценяват високо “традиционно добрите отношения” между България и Египет и изразяват увереност в доброто им бъдеще. Садат настоява българите да помогнат на неговата страна в развитието на модерно земеделие

През лятото на 1974 г. Ануар Садат пристига в София на приятелско посещение. В делегацията е и външният министър на Египет Исмаил Фахми. Живков и Садат вече не споменават Съветския съюз в разговорите си, той не е споменат и в съвместното комюнике.

Двамата се договарят за рязко увеличаване на взаимния стокообмен. България отпуска на Египет кредит за износ на български комплексни обекти и промишлено оборудване. Решено е да бъде създаден двустранен комитет за сътрудничество, който да бъде оглавен от двамата министри на външните работи. Инициативата за това е на Исмаил Фахми.

В разговора си с Младенов той се хвали, че такива комитети Египет има с всички страни и всичките ги оглавявал лично той. “Стори ми се, че тази структура трудно ще проходи - коментира по-късно Петър Младенов, - но приехме предложението. Не след дълго египтяните сами се отказаха от идеята си и всички създадени комитети прекратиха съществуването си.”

През 1975 г. Младенов е на официално посещение в Египет. Среща се и с президента Ануар Садат. Той вече не крие голямата си враждебност към Съветския съюз. Отношенията между двете страни опасно загрубяват и тъй като има опасност от пълен разрив, правителствата на двете страни решават да направят още едно усилие за предотвратяването на най-лошото.

Явно в Кайро са решили да се възползват от посредничеството на Петър Младенов. Когато става известно, че предстои визита на Андрей Громико в България, чрез египетския посланик в София Исмаил Фахми пита Младенов дали би могъл

да му уреди среща

с Громико в София

Българският външен министър договаря такава среща. Фахми и Громико разговарят дълго, но срещата им завършва без успех. Двете държави остават на своите враждебни позиции. Заради това Египет охлажда отношенията си с всички социалистически страни. А с България през 1978 г. дори прекъсва дипломатическите си връзки.

Всичко започва с безобиден наглед битов скандал. Години по-рано за нуждите на българското посолство в Кайро е купена сграда, в която има настанени като наематели и няколко египетски семейства.

Дали заради непознаване на египетското законодателство, или заради некомпетентност и безотговорност на български служители, но при подписване на договора не е упоменат изрично срокът за опразване на сградата от наемателите й.

С времето всички те си намират нови жилища и се преместват, но едно египетско семейство категорично отказва да напусне, като се позовава на клаузите в наемния си договор. Местните власти отказват да ни съдействат и проблемът остава нерешен в течение на години.

Междувременно наемателите започват да проявяват агресия и служителите на българското посолство са подложени на постоянен терор. Египтяните всекидневно ги обсипват с ругатни, вдигат скандали, дори ги замерват с обувки и други предмети.

Когато научават, че предстои да бъде направен основен ремонт на сградата, наемателите прибягват към откровено изнудване, за да се съгласят да опразнят заеманите помещения. След като не успяват, пускат донос до полицията, че на територията на българското посолство е складирано оръжие, предназначено за въоръжен метеж срещу президента Ануар Садат. Обявяват се за жертви на физически и психически тормоз от страна на българските дипломати и организират свои близки хора от улицата да нахлуят в сградата на посолството.

Нашествието на агресивната тълпа на неприкосновената територия на посолството паникьосва българския персонал и посланикът стреля с личното оръжие, за да я сплаши и спре. Това дава повод на египетски полицаи да щурмува сградата

под предлог, че

в нея е складирано

незаконно оръжие

Естествено, не откриват никакви боеприпаси, но при претърсването стигат до специалното помещение, в което се съхранява шифърът на посолството. Научавайки това, министър Петър Младенов дава заповед машината за шифроване да бъде незабавно унищожена, за да не бъде изложена на опасност националната ни сигурност.

С оглед на дипломатическия статут на българското посолство безпрецедентните действа на египетската полиция представлява нахлуване на чужда територия. Неизбежната последица от този акт е скъсване на дипломатическите отношения между двете страни.

По това време стокооборотът между България и Египет е около 1 милиард долара годишно и нашите интереси диктуват търговията да продължи. Така икономическите, научно-техническите и консулските връзки никога не са прекъсвани. А скоро след убийството на Ануар Садат са възстановени и дипломатическите отношения.