Свещеникът, който е професор историк, издаде албум с народни песни на български, турски и цигански
Енорийският свещеник на Кърджали отец записа албум “С песните на хората”, съдържащ 11 народни песни на 3 езика.
“Заради хората записах албума, защото песните са тези, които ни свързват най-лесно”, обясни свещеникът. Пълната зала на кърджалийския театър при представянето на диска доказа думите му. Да чуят песните му дойдоха българи, турци, роми и гърци.
“Живея в една енория, в която трябваше да забравя дали съм българин, дали съм турчин, дали съм циганин. В една енория, където всички тези етноси живеят в мир и разбирателство напук на политиците. Народните песни си приличат - и български, и турски, и цигански, както и хората. Те живеят ръка за ръка, един до друг независимо от етноса си и така оцеляват”, продължи отец Петър.
Новото му амплоа не учуди никого в Кърджали. Местните жители са свикнали със странностите на отец Петър. Кариерата му като кърджалийски свещеник започна след скандал в Крумовград, където служеше преди това.
Навръх 3 март удари
камбаната на умряло
Причината е, че тогавашният крумовградски кмет Ахмед Юмер отказал да отбележи празника.
В Кърджали духовникът беше изпратен през 1997 г. Почти цялата първа година той живя в палатка в църковния двор, защото нямаше къде да отседне. И ако това се прие като странност, с друга постъпка духовникът предизвика смут сред кърджалийци. От палатката той започна да пуска турска музика.
“Имах нужда от помощ за ремонт на храма, но никой не се отзоваваше. Тогава казах на българите - щом вие не искате, ще повикам турците да ми помогнат, и пуснах касета с турска музика. Нещата потръгнаха и успяхме да ремонтираме храма”, спомня си свещеникът.
По-късно отец Гарена изненада кърджалийци с нестандартно богоявленското шествие.
“При първия ми Йордановден в Кърджали бяхме 5 души на брега на реката. Трябваше да направя нещо, за да привлека вниманието на хората”, казва отец Петър. Той наема муле, което, водено от мъж с чалма, повежда шествието. Последва скандал, при който тогавашният главен мюфтия Фикри Сали дори заплашва свещеника, че ще го съди. Оттогава нестандарното провеждане на Богоявление става запазена марка на отец Петър. През годините свещеникът хвърляше кръста винаги по различен начин: спуснат с въжета от моста над Арда, от скутер, от БТР, от линейка, от файтон, от АТВ, от ретроавтомобил. Истински фурор предизвика
шествието на
Богоявление,
предвождано
от две камили
през 2014 година.
“Постигнах целта си. Всяка година за кръста в Арда скачат между 50 и 80 души”, казва отецът. Екстремното преживяване се оказа заразително, защото през последните години в ледените води скачат дори мюсюлмани. Отец Петър казва, че няма как да ги спре и допълва, че не дели хората. Приема, че мисията му, както и тази на хората в смесените райони е да бъдат мостове между различните светове. Това е и причината, поради която свещеникът може да бъде видян да пие кафе с мюфтията.
Отец Петър казва, че няма проблем с друговерците. Той говори свободно турски език, което му е изключително полезно при изследванията, които провежда като професор в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Последният му труд е свързан с проучване на населените места в Източните Родопи.
“Обиколил съм всички села в Кърджалийско, където живеят предимно мюсюлмани. Навсякъде ходя с расо и нито веднъж не са ме посрещнали враждебно, напротив, хората винаги са ми съдействали и са ми помагали”, казва духовникът.
Респект към отец Петър проявяват и политиците. Контактите му с хората във властта започват с конфузна ситуация. “Новоизбраният тогава кмет на Кърджали Хасан Азис ме покани на честване в Градската градина. Отидох, но се оказа, че по протокол съм нямал право да бъда сред официалните лица.
Скъсах поканата и
я връчих на кмета,
а той заяви, че не го интересува протоколът и настоя да бъда до него”, разказва свещеникът.
След този случай на национални празници отец Петър неизменно е сред официалните лица. Сред тях застава и мюсюлмански духовник. Другият постигнат ефект от скъсаната покана е, че енорийският храм на Кърджали “Свети Георги Победоносец” става място, през което задължително преминават официалните гости на Кърджали.
Една от първите ВИП персони, влезли в храма, където служи отец Петър, беше външният министър, а по-късно и президент на Турция Абдулах Гюл. Той посети църквата през април 2006 г. и получи като дар от свещеника златно яйце.
Две години по-късно Гарена размаха пръст при посрещането на тогавашния турски премиер и сегашен президент Реджеб Ердоган с думите: “Какво търсите в нашия град, който е много хубав, но и с много незараснали стари рани. Ако сте дошли да се молите за мир и разбирателство на тези два народа, които векове наред живееха въпреки ятаганите заедно, аз ви подарявам една броеница”.
Ердоган
първоначално
се стъписа,
после подари на свещеника личната си броеница, изработена ръчно от ковано сребро.
Нестандартният свещеник с остър език не пожали и бившия български монарх. При визитата си в Кърджали като премиер Симеон Сакскобурготски посети джамията. “Отидох в общината, където се бяха събрали, и казах на Симеон да не забравя, че в Кърджали освен мюсюлмани живеят и християни. Тръгнах към църкват, и когато пристигнах, Симеон ме чакаше пред нея”, спомня си отец Петър.
Посещението в храма на следващия български министър-председател Сергей Станишев създаде истински главоболия на духовника, който го посрещна с думите: “Г-н Станишев, вие сте пич”. Наложи се пловдивският митрополит Николай да скастри свещеника заради езика му.
“Станишев и Костов са единствените, които продължават да поддържат контакти с мен, въпреки че отдавна не са на власт”, признава отец Петър. С Костов дори вечеряли заедно в Кърджали.
Бойко Борисов също е посещавал църквата, в която служи отец Петър, но като кмет на София.
“Подарих му кутийка с пръст и му казах да не забравя, че в Кърджали живеят и българи и че българската земя е единствената, която им е останала. Казах му още в София да не забравят, че Кърджали е част от тази държава”, спомня си духовникът. Единственият от българските държавни мъже, от когото е огорчен, е президентът Георги Първанов.
“Идвал е много пъти в Кърджали, но никога не е стъпвал в църквата”, казва отец Петър. Според него по-важни са обикновените хора, които идват в храма. Свещеникът признава, че не са рядкост случаите, в които дори мюсюлмани идват, за да им бъдат четени молитви, а той не връща никого.
Коментари (0)
Вашият коментар