В България иска да помага на малките хора
“Когато бях дете, за мен това беше проблем, защото бях различна. В университета разбрах, че не е проблем и ако успееш да трансформираш това различие в нещо конструктивно, може да помогнеш на някого.” Това разкзва Максимилиана Станчева. Тя е на 26 години. В момента учи магистратура “Методика на чуждоезиковото обучение” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Когато я видите на улицата, не може да не я забележите. А причината е не само огромната ѝ усмивка и стилният външен вид. Тя е висока 108 см и е сред най-малките хора в България.
Най-трудно за малкия човек е да преодолее архитектурните бариери -
банкоматите са
високи,
перфораторите в
автобусите - още
повече,
обяснява Максимилиана.
“Преди няколко дни се качих в градски автобус и дори не можех да видя къде е перфораторът. Зачудих се кой и защо го е поставил там. Почувствах се зле от това, че трябва да помоля някого да ми перфорира билета”, разказва момичето. Същият е и проблемът с високите банкомати. “ Аз съм истински късметлия, че в близост до нас има пригоден банкомат със столче, от който мога да тегля пари, и това е благодарение на усилията на организацията на малките хора. Но ми се е случвало да моля служител на банката да тегли вместо мен, защото банкоматът е недостъпен за хора като мен. Но защо трябва да давам пинкода си на друг човек?”, възмущава се Станчева. През по-голямата част от живота си е живяла в Италия, но не е по-уредено там. И там има архитектурни препятствия за малките хора, и там се среща дискриминация. 
“Дойдох си, защото съм българка и искам да живея тук. Навсякъде има проблеми, но тук е родината ми. Когато печелех проекти в училище и пътувах по програмата “Еразъм” в чужбина, аз бях италианка, защото представях Италия. В един момент си казах: “Аз правя всички тези неща за Италия. Те са позитивни, хубави, но защо да ги правя за Италия, след като тази държава никога няма да ме припознае. Искам да го правя за България”, казва Станчева.
“В Италия съм живяла повече, отколкото в България, учех, на моменти знаех по-добре италиански от съучениците си, но често усещах дискриминация, че не съм истинска италианка. Едно, че съм малък човек, ами и отгоре на това - че съм българка”, разказва Максимилиана.
Тук е от 6 месеца, работи в колцентър и е активна в организацията на малките хора в България. “Започнах като доброволец, тъй като видях, че е чудесна възможност да упражнявам уменията си като преводач. В университета преподават суха теория, но няма много практика. В Организацията на малките хора в България работата е много, но е зареждаща и удовлетворяваща”, разказва Макси (както я наричат близките и приятелите ѝ). В доброволчеството вижда и възможност да помага както на хора като на нея, така и на самата себе си. Първият проект, с който се заела, била американска книга за деца, която разказва какво е да си малък човек. 
Завръщането е нейна отдавнашна мечта. Родителите ѝ си остават в Италия, брат ѝ е много добър скейтбордист в Испания, а тя решава да се върне тук.
Почти 18 години е живяла в италианското градче Ладисполи. Още в гимназиалните години имала желанието да се завърне в родината, но остава в Италия да учи в езикова гимназия и бакалавърска степен, защото нямала финансова възможност да се прибере тук. Но мечтата за Софийския университет си остава. След бакалавърската степен в Италия решава, че е назрял моментът за Алма матер. Семейството ѝ също подкрепя мечтата за Софийския университет.
Сега чувства
България своето
място
Преди седмица ѝ се налага да замине в командировка до Брюксел само за ден, а когато се прибира, усеща същата тръпка, каквато изпитва, когато се е прибирала за ваканциите при баба и дядо в Раковски. 
“Казах си: Вкъщи съм!”, казва Максимилиана. Заради това чувство вярва, че няма да иска да емигрира, макар да е емигрантско дете.
Родителите ѝ са високи, но тя и брат ѝ са малки заради генна мутация или несъвместимост.
Заради различността си като дете се дистанцира от останалите. В езиковата гимназия учи с 16 момичета и крехките ѝ опити да се впише се провалят, затова се капсулира. Избягва да ходи по екскурзии с тях, а ваканциите използва, за да трупа сертификати. Днес Максимилиана знае 5 езика - италиански, испански, руски, английски и български.
В университета намира средата си, чувства се повече от добре в компанията на колегите си и живее в общежитие, откъдето има много хубави спомени. А тук, сред малките и големите българи, е най-щастлива. Липсва ѝ само семейството, което е разпръснато и с което вероятно ще прекара Коледа по скайп. А преди това, на 25 октомври, ще отбележи Международния ден на малките хора с новите си приятели в новия им “дом” - Центъра по въпросите на малките хора в София. По този повод организацията предвижда коктейл и изложба на снимки, показващи малкия човек в ежедневието му. Предвиден е и благотворителен търг за събиране на средства за асансьор в центъра на малките хора.
“Много от нашите хора нямат възможност да се изкачат по стълбите, защото сградата е старо строителство и стъпалата са високи”, обяснява Максимилиана. 
Коментари (0)
Вашият коментар