Цветан Зеленски, първият треньор на Петър Хубчев: Хубси изстисква най-доброто от националите

Кой е той?

Цветан Зеленски е легендарен треньор от Ловеч, който привлича в местното спортно училище Петър Хубчев и Бончо Генчев.

Години по-късно двамата съученици стават четвърти в света на Мондиала в САЩ '94. Бончо остава в историята като първия българин във Висшата лига на Англия, а Петьо прави кариера в Бундеслигата.

Сега Хубси е селекционер на националния отбор и с него се свързват надеждите за възраждане на държавния ни тим. Пред "България Днес" Цветан Зеленски разкри своите очаквания за важния мач с Кипър в Лига на нациите.

Нашите гостуват в Никозия на 16 ноември от 21,45 ч.

Кристиан ИВАНОВ

- Г-н Зеленски, какво да очакваме от тима на Хубчев?

- Като всички българи и аз очаквам победа и влизане в решителните битки за място на Евро 2020. Но мачовете срещу отбори от нивото на Кипър понякога дори са по-трудни за нашите, отколкото двубои с далеч по-класни съперници. Обяснимо е, защото, когато влизаш в битка с някоя от големите футболни сили, мотивацията е много по-голяма. Вярвам, че Хубчев е наясно как да проведе мача и след последния съдийски сигнал ще се поздравим с победа.

- Какви са силните оръжия на отбора на Кипър?

- В първенството на Кипър играят много чужденци и това вдига класата на клубния им футбол. Местните момчета в техния шампионат не са кой знае каква класа, но въпреки това националният отбор на Кипър винаги може да обърка сметките на съперника.

Силите в световния футбол са толкова изравнени, че вече всеки мач изисква от играчите пълно себераздаване и концентрация. Дори могъщи тимове като този на Германия изпитват затруднения да печелят уж лесни срещи, а какво остава за България! Затова всяко подценяване може да бъде фатално за амбициите на нашите.

- Къде трябва да удари отборът на Хубчев?

- Сегашният отбор на България е много дисциплиниран. Играем добре, особено след като успеем да отбележим гол. Това явно дава нужния импулс на тима. Съставът на Хубчев е балансиран във всички линии и това носи успех.

- Каква е оценката ви за работата на Хубчев?

- Отговорът ми няма да е емоционален, въпреки че с Петър се познаваме добре.

Хубчев успява да изстиска най-доброто от всеки един футболист. Затова играчите се представят на високо ниво дори срещу силни отбори. Нашите момчета не са в големи европейски отбори, но въпреки това в националния се представят на добро ниво. Усеща се, че има добър колектив и взаимозаменяемост между играчите. Няма групички и футболисти, които да цепят състава. Ясно личи почеркът на Хубчев като треньор. Той вдигна нивото на отбора.

- Преди Хубчев начело на националите бяха други двама футболисти от четвъртите в света - Стоичков и Пенев. Защо те не успяха според вас?

- Затова дали ще успееш като треньор много зависи от момента, в който заставаш начело на даден клубен или национален отбор. Ако си селекционер на държавния тим, е важно с какви футболисти разполагаш. Също така е важно и с кои отбори трябва да се срещнеш по пътя към постигането на големи цели. Много са факторите, които определят дали един треньор ще успее, или няма да успее. Не е етично аз да давам оценки на колеги треньори. Оценките обикновено се дават от публиката, защото футболът е за тях.

- Какви са шансовете този наш отбор да играе на голямо първенство?

- Съществува реална възможност този отбор да играе на голям форум. Хубаво е, когато една група играчи може да се сработи и да остане заедно в рамките на три-четири години. В такъв случай е възможно дори тим без големи звезди да се представя успешно. Но когато непрекъснато се правят смени и промени, това няма как да се случи.

- Наближава паметна дата за нашия футбол - на 17 ноември се навършват 25 години от чудото на "Парк де Пренс". Тогава България победи Франция с 2:1 и се класира за световното в САЩ '94.

Спортният отдел на "България Днес" създаде специално списание по този повод. Какви са вашите спомени от този мач?

- По това време бях треньор в Тунис. Мача Франция и България го гледах в моя апартамент заедно с много българи. Емоцията, която преживяхме тази вечер, е неописуема! Сигурен съм, че където и да е имало българи по света на 17 ноември 1993 г., са били изпълнени с национална гордост от подвига на Пеневата чета.

Дано преживеем още много такива футболни моменти!