Васил Петров: Кандидатствах пеене, за да вляза по-лесно в Консерваторията. То пък ми хареса

Не е лошо да те оприличават на човека, който е направил моста между джаза и попа, казва българският Франк Синатра

С микс от джаз, суинг и боса нова Васил Петров отново ще превърне НДК в елитен джаз клуб за второто издание на спектакъла си “Синатра: Вегас”. Един от най-талантливите певци у нас ще представи авторски аранжименти на вечните хитове на Франк Синатра в елегантно шоу на 12 ноември в зала 1 на НДК.

Васил Петров е роден на 30 април 1964 г. в София. През 1991-а се дипломира във вокалния факултет на Консерваторията със специалност поп музика. През 1992 и 1994 г. е най-продаваният изпълнител в България. На първите български национални награди “Орфей +” Васил Петров е избран за най-добър мъжки глас на годината. Печели и награда в три категории – най-добър мъжки вокал, най-добър хит на годината, най-добър албум на годината за “Другият”.

Изнасял е концерти в Хелзинки, Осло, Виена, Стокхолм, Лугано (Швейцария), Белград и в Лилехамер (Норвегия) по време на Зимните олимпийски игри. С богатия си тембър и кадифен глас той става известен като българския Франк Синатра.

- Г-н Петров, предстои второто издание на спектакъла ви “Синатра: Вегас”, какво ще чуе и види публиката?

- Това е второ издание, но не и повторение на предишното шоу, което имаше голям успех. Сега репертоарът е изцяло обновен, като са запазени най-големите хитове от тази епоха – тези от 60-те години. Имаме и нови гост-солисти, като отново участие ще вземат Брус Джонсън и малката певица Валерия Стоянова. Към тях се включват Михаела Филева и Орлин Павлов. На сцената ще излезе звезден Биг бенд с диригент Антони Дончев, а сред музикантите ще има и чужденци. На сцената ще танцуват 12 балерини. С Орлин Павлов и Брус Джонсън ще направим джентълменски сет, с който да напомним за 60-те години, когато се е създавал шоубизнесът в Лас Вегас със скечовете на Франк Синатра и компания.

- Колко време репетирате преди концерт, минавате ли в друг режим?

- В общи линии, ако не се налага, не репетирам много. Дългите репетиции са изтощителни, а и ако трябва да репетираш всичко, което ще се случва на концерта, се губи елементът на изненадата. Трябва да има непосредственост, трябва да бъдеш естествен на сцената.

- Как стана така, че започнахте да се занимавате с пеене?

- Свирих в самодейна група и имах намерение да бъда инструменталист. Когато реших да кандидатствам в естрадния отдел на Консерваторията, смятах, че няма да мога да издържа инструменталните изпити. Затова реших да кандидатствам с пеене - за да ми бъде по-лесно. Така случайно се ориентирах към пеенето. То пък взе, че ми хареса.

- Цялото ви семейство е музикално – дядо ви е основал хор “Кавал”, вие какво дете бяхте?

- Кръстен съм на дядо си. Освен основател на хор “Кавал” той е и сред основателите на хор “Славия”. Баба ми по бащина линия пееше в църковни хорове. Другата ми баба, Бог да я прости, също беше музикална. Баща ми свири на хармоника. Но

в рода ни нямаме

професионални

музиканти

Казвал съм и преди, че родителите ми малко са ме глезили.

- Трудно ли ви беше да намерите своя път, след като завършихте Консерваторията?

- Не, напротив, тогава времената се разкрепостиха и се получи ниша по отношение на джаза. Вече бях започнал да се интересувам от него, този жанр ми беше направил впечатление и всичко си дойде на мястото.

- Вие сте изнасяли концерти в много държави. Къде за първи път отидохте да пеете в чужбина?

- Беше през 1991 г. Пътувах до Осло, Норвегия, с групата на Военна естрада. Солистка беше Нели Рангелова, а аз имах самостоятелно шоу - 15 минути всяка вечер. Бяхме в Осло месец и половина. Публиката ме хареса, реагира изненадващо добре. Сещам се за интересна случка оттогава. Норвежката крона беше скочила много заради края на войната в Персийския залив и аз реших да изтегля част от хонорарите си от местна банка, защото заради промяната в курса сумата беше станала значителна. Прибрах се с парите в апартамента, в който живеех. И после изведнъж те изчезнаха! Първо реших, че съм ги изгубил. След това, да ме прости Господ, си помислих, че някой от хората, които поддържаха жилището, ги е откраднал. А истината е, че аз съм много разпилян човек. Когато дойде време да се прибирам в България, в деня преди да се кача на ферибота, намерих парите в шкаф в апартамента. Така успях да запазя хонорара ми за вкъщи. (Смее се.)

- Изнасяли сте концерти и в Япония, как ви се стори страната?

- Спомням си, че пианистът, с когото работихме заедно там - Румен Тосков, изобщо не можеше да понася японската кухня и непрекъснато търсеше европейска, а на мен пък местната храна много ми допадаше.

Бях силно впечатлен по отношение на точността на японците. Изявите ни бяха разчетени по минути. До залата ни караше шофьор и

ако закъснеехме

секунди, тур

мениджърът

излизаше на

булеварда и се

оглеждаше за

автомобила,

притеснен защо

закъсняваме

Всичко беше прецизирано, включително самият концерт. Антрактът беше точно 10 минути - ни повече, ни по-малко. Бисове можеше да се правят 15 минути, след което имаше 30-минутно раздаване на автографи. Всичко приключваше на секундата след това - никакво разточителство на времето.

- Помните ли първите си големи награди?

- Беше през 1995 г. на “Орфей плюс”. Получих три приза - за певец, албум и хит на годината. Обрах една след друга всички награди - беше смайващо!

- Тръпката, която изпитвахте тогава на сцената, има ли я и днес?

- О, да. Винаги когато излизаш на сцена, усещането е много специално. Човек се чувства привилегирован. Благодаря на Бог, че ми е дал този шанс и че има публика, която иска да се потопи в моя свят. В този смисъл професията на музиканта е много хубава.

- Освен че пеете прекрасно, вие рисувате и дори направихте няколко изложби. Как започнахте?

- В началото си драсках какво ли не, когато имах време. Мои

приятели художници

ме убедиха, че е

време да започна да

рамкирам

картините си

и че трябва да се отнасям професионално към хобито си. Но аз се страхувах, че така ще загубя интерес. Първата си изложба открих в Стария Пловдив през 2004 г. После след мой концерт на “Аполония” на следващата година направих изложба, която беше отразена и от медиите.

- Имате ли интересни преживявания с ваши почитатели? Веселин Маринов беше разказал как негова почитателка му е подарила ключ от дома си?

- Е, чак това не ми се е случвало. Получавал съм най-различни подаръци - много скъпи, много искрени, като например осветено златно кръстче. Хората са ми подарявали съкровени и ценни за тях неща. Това ме трогва.

- Кой и кога за първи път ви нарече “българският Франк Синатра”?

- Желяз Сагаев, журналист от “Поглед”. Беше в началото на 90-те години. Тогава имаше концерт в НДК с Биг бенда на Вили Казасян.

Желяз написа статия по повод концерта и в нея между другото спомена, че Вили Казасян представил небезизвестния певец Васил Петров, този път в амплоато му на българския Франк Синатра. Оттам го подеха медиите, стана ми прозвище.

- Някога било ли ви е неприятно това сравнение?

- Не, в никакъв случай, защото аз не подозирах за това сходство. Като разбрах, че ме оприличават на Синатра, започнах дори понякога да го подчертавам. Не е лошо да те оприличават на човека, който е направил моста между джаза и попа.