Петя Буюклиева вярва в четирилистните детелини, Владо Пенев си целува телефона

Ели Гигова изчаква някой да я изпревари,

когато черна котка ѝ мине път

Преди концерт Ваня Костова и музикантите, които излизат с нея на сцената, се хващат за ръце и казват молитва. Същото прави и жената на всички времена Петя Буюклиева. Тя събира музиканти, балетисти, тонрежисьори, озвучители и т.н. Хващат се за ръце и оформят голям кръг. “Изричам една молитва за това концертът да мине безпрепятствено, да нямаме технически проблеми”, казва Буюклиева. Преди да излезе пред голяма публика, поглежда към небето и отправя молитва към Господ. Певицата също така отива на църква и пали свещ. “Качвайки се на сцената, излизам да покажа душата си, да я оголя...

Това за мен е едно

свещенодействие

Излизам, за да се раздам без една капчица остатък, за да пея сякаш за последен път в живота си. Затова моля Бог да ме дари с енергия, сили и емоция”, казва Буюклиева.

Тя изпраща молитва и към покойната си майка. “С нея имахме уникални отношения. Имам чувството, че тя, когато имам концерт, от което и да е измерение, присъства на него. Когато трябва да се случи нещо много важно в живота ми, усещам, че тя е до мен”, казва певицата. Буюклиева имала традиция след своя изява да поднася на майка си всичките цветя от почитатели. “Дори ги носех в родната ми къща в Асеновград. Понякога пристигах с кола, пълна с цветя. Когато ги подреждах, майка нямаше къде да ги сложи - от вратата цялото стълбище се изпълваше по височина с букети”, спомня си певицата. Когато тръгва от дома си преди концерт, излива чаша вода, за да мине всичко безпроблемно.

Тя вярва и в късмета, който носят четирилистните детелини. “Преди да се явя на “Златният Орфей” в Слънчев бряг, моят вокален педагог проф. Стефан Анастасов, Бог да го прости, дойде сутринта и ми донесе 5 четирилистни детелини”, казва певицата. Не можела да вземе всички със себе си, но си избрала една, която сложила близо до сърцето си.

Хубавата журналистка Ели Гигова не вярва в магическите сили на предмети - нито в силата на червения конец, нито в късметлийски талисмани. Според нея не предмет, а човек може сам да се опази. Но и тя вярва в едно от най-разпространените суеверия - мине ли ти черна котка пътя, очаквай неприятности. “Дори имам спомен, когато съм била много малка,

черна котка ни

пресече пътя и ни се

случиха нещастия

Затова, ако сега мине пред мен, изчаквам някой човек да ме изпревари и след това и аз минавам оттам”, смее се Ели.

Спазва още един ритуал - когато тръгне на път с колата, задължително първо потегля напред, дори и да трябва да направи маневра на заден ход. “Минавам 20 см напред, а след това тръгвам назад”, усмихва се водещата на сутрешния блок на БНТ. За ефир няма някакви конкретни ритуали, като влизане в студиото с десния крак. “За ефир най-важна е подготовката, нищо друго”, казва Ели Гигова.

Когато черна котка мине път на певицата Вики Терзийска, тя си казва: “Дано не ми се случи нещо лошо”, но не позволява това да развали настроението ѝ. Рядко се доверява на такива поличби. Самата тя няма червен конец на ръката си против уроки, но е закачила такъв на дъщеря си Маргарита.

Известният актьор Владимир Пенев също има своите суеверия. Щом види на екрана на телефона си часовникът да показва 11,11 или 22,22, го целува и казва молитви.

Сякаш джиесемът е фуния с тайна сила, на която той изрежда пожелания за здраве за близките си хора. “00,00 не го целувам, не ми е важно. Единиците и двойките са ми важни и е хубаво да ги хвана в самото начало, защото молитвата ми е дълга. Аз съм християнин, кръстен съм, знам, че не е християнско, но колкото повече имена мога да изредя на мои близки, по-добре. Не ходя много често на църква, но си имам вкъщи икони, едната дори ми е подарък от Атон”, разказа пред “24 часа” Пенев.

В късмета на еднаквите цифри на часовника вярва и Маргарита Хранова. Когато види, че е 15,15 например, спира за момент и си пожелава да ѝ се случи нещо хубаво. Преди да излезе на сцената, винаги се прекръства. Това ще направи и на 13 ноември, когато ще отбележи с юбилеен концерт 45 години на сцената в зала 1 на НДК. “Винаги, когато тръгвам на път, си казвам: “Хайде с Бога напред и ние след него”, усмихва се Хранова.

Примата Лили Иванова никога не се връща на мястото, откъдето е тръгнала за някъде. Радина Червенова също не се връща там, където е забравила нещо. В дамската ѝ чанта винаги има талисмани - миниатюрни човечета. Коцето Калки пък има своя късметлийска шапка, която взема със себе си на всичките си концерти. Макар и вече да е малко стара и износена, винаги я слага в багажа си.

Музикантът Дани Милев не вярва много в суеверията. “Имам обаче един много смешен навик.

Когато ме засърби

носът, си удрям

шамар”,

казва с усмивка Милев. Прави го, защото още от дете е чувал, че когато го засърби носът, значи ще се изнерви за нещо. “Всъщност, като си ударя лек шамар, смятам, че счупвам каръка и не се ядосвам след това”, смее се музикантът.

Илюзионистът Астор не вярва в късметлийските предмети или суеверия. “Единственото от този тип неща е телепатията. Не може да не ви се е случвало да си мислите за Иванчо и той да ви звънне по телефона или да си мислите за Стефка и тя да се появи след малко. Това е телепатията. Тя съществува. Великата баба Ванга с това се е занимавала, но чудеса няма. Това, което ние правим на сцената, граничи с чудесата, но не е”, смее се Астор. Той ще отпразнува рождения си ден на 18 ноември в Народния театър с грандиозно шоу, в което ще се включат най-добрите му ученици. Един от тях е 10-годишно детенце. “Надявам се спектакълът да се хареса на всички”, казва илюзионистът.

Гащи с картинки на Фред Флинтстоун имат решаващ дял в четвъртото място на България на световното първенство в САЩ преди 24 години. Такива имали Илиян Киряков и Христо Стоичков. И преди всеки мач ги слагали за късмет. По време на престоя си в Америка Камата не звъннал и един път до България, за да не избяга късметът.

Преди решителен мач в България Камата винаги слушал касета на любимия си сръбски певец Мирослав Илич и гледал повторения на головете си.

Стоичков има и специален ритуал за излизане на терена, който спазва дори в мачовете за ветерани, в които участва и сега.

Най-силно зависими от суеверията са, разбира се, вратарите във футбола. “Всичко трябва да си е на място. Особено в съблекалнята. Докосването на гредите. Всяка една дреболия може да те разконцентрира преди излизането на терена. Имах си ритуали. Къс и дълъг. Дългия го правех преди по-сериозните мачове”, признава легендата на ЦСКА и националния отбор Георги Велинов.

В спорта суеверията са на максимум. Ако някой се чуди защо преди началото на баскетболен мач всички започват да стрелят като обезумели към коша, това не е тренировка. Просто едно от неписаните правила в този спорт е, че ако вкараш последния кош, то те очаква доста добър мач.

Точно в баскетбола е един от най-култовите примери за суеверията. Майкъл Джордан, който за мнозина е най-великият в историята, не съблече шортите на колежанския си отбор до последния мач в кариерата си. Просто отгоре слагаше тези на “Чикаго Булс”.

Ако в Европа и Северна Америка все пак става въпрос за някакви ритуали, то в Африка проблемът е доста сериозен. Там клубове и национални отбори наемат шамани, за да се правят магии на съперника или пък да се развалят такива. (24часа)