Защитникът Емил Кременлиев е сред героите на "Парк де Пренс" преди 25 години. Именно от него започва атаката за победния гол на Емил Костадинов за 2:1 срещу Франция.
След края на мача Емил Кременлиев успява да вземе фланелката на Давид Жинола. Без да знае, че французите ще нарочат именно него за големия грешник за загубата.
"Стана инстинктивно на излизане - разказва четвъртият от САЩ '94. - Даже не знаех, че е той. Виждам срещу мен един французин. Той си съблякъл фланелката, носи я в ръката си и се държи за главата. Казах му на английски "чейндж". Той само ми подаде фланелката и даже не взе моята. Просто не знаеше къде се намира. Той ще предположи ли, че в 90-ата минута от този фаул ще попадне топката в нас, ще организираме атака и ще вкараме гол. Ако е знаел, е нямало да бие фаула. Същата работа и ако беше бил във вратата и топката излезе в аут. Търси под вола теле, но те си намериха грешник. Действаха чисто по балкански, едва ли не по български. Но това явно е световна практика. Трябва да се търси грешникът някъде. Мислех, че е българска тенденция, но не е."
Кременлиев нямал много време за празненства след завръщането си от Франция.
"Мачът беше в сряда, в четвъртък се прибрахме - спомня си той. - А в събота имахме мач с "Левски" тогава. Така че от аерогарата директно отидохме на тренировка на стадиона. Веднага ни грабна ежедневието. Празненството беше веднага след мача и това беше. На сутринта летим, веднага на стадиона, тренировка и си хващаме нашето ежедневие. Не е имало време никой да се чувства герой, да се наслаждава на успеха, да легне да лежи вкъщи и да е като паша. Никой не те чака. В събота имахме мач за първенството."
Още за преживяванията на Емил Кременлиев и останалите герои може да прочетете в юбилейното издание "Господ е българин". Търсете го по реповете в цялата страна.
Коментари (0)
Вашият коментар