Мечът на хан Кубрат най-желан като сувенир, подарък за скъпи гости

В съкровището в Малая Перешчепина има 25 кг злато и 50 кг сребро

Мечът и пръстенът на хан Кубрат ще гостуват догодина у нас в рамките на Дните на Ермитажа. Така се подновява една културна традиция.

Тази новина съобщи министърът на културата Боил Банов след участието си в един от най-авторитетните културни форуми, провел се в Санкт Петербург и открит лично от президента на Русия Владимир Путин. Гостуването е уговорено с ръководството на световния музей, а идеята точно тези експонати да бъдат показани в България е лично на премиера Бойко Борисов.

Съкровището от Малая Перешчепина е

най-значимото

българско

съкровище

и едно от двете извън съвременните български земи. Значението му се определя от факта, че то е доказано на Кубрат - дешифриран е мечът на хана. Мечът датира от 30-те години на VII век. Изработен е в Източната Римска империя и е подарък на Кубрат от император Ираклий. Съкровището съдържа и няколко пръстена печати и други лични вещи. То е от погребението на Кубрат и е открито на 29 май 1912 г. в степта.

Две селски момчета, Альоша Бойко, син на казака Феодор Деркач, и Карп Маджар, като пасели овцете, забелязали в дюните вдлъбнатина в пясъка, разказва колегата Иван Бутовски. Альоша казал на родителите си,

че е открил

злато в степта

и мълниеносно мълвата за несметното богатство се разчула в село Малая Перешчепина на брега на река Ворскла, на 13 километра от Полтава в Запорожието.

Селяните хукнали към реката с кирки, мотики и брадви да търсят злато. Копачите обаче изпогубват, изпочупват и унищожават голяма част от предметите. Имало е стъклени и керамични съдове, а много от намерените златни апликации са разкъсани.

Пристигналият два дни след откритието археолог от Полтава Зарецки заварва “върволица селяни, възрастни и деца, с лопати на рамо, отиващи към мястото на находката, където вече ровели в пясъка около 20 души, от различна възраст и пол, кой както иска”.

Все пак част от находката, която намерил археологът, била предадена в полицейското управление в близкия Константиновград, после препредадена в Полтава и Петербург. Археологът с полиция успява да

събере и опише

близо 800

предмета,

сред които сервиз с 11 златни чаши, още 16 златни и 19 сребърни съда за бита, 500-грамова и по-малки токи за колани, огърлица с изумруди, ритон, 7 пръстена, 230 златни слитъка, 70 византийски монети и редица други предмети, сред които костен гребен за коса и шахматна фигура на кон. Общото тегло на описаните предмети от съкровището днес е 25 кг злато и 50 кг сребро. Изследванията показали, че са от Византия, Гърция, Иран, Индия, Китай, има мотиви на викингите, та дори и сцени от “Камасутра”?

Намерени са

следи от огън,

но не и кости

След това в селото пристига археолог от Санкт Петербург. Той разпитва селяните как са били подредени находките при първоначалното разкопаване, опитва се да открие у тях укрити предмети, но няма успех. Всичко откраднато вече е препродадено. Голяма част от преминалите на черния пазар намерени от селяните ценности впоследствие са

изкупени от богат

руски меценат

и през 1926 г.

той ги “дарява”

на Ермитажа Запазената по този начин част от съкровището е внушителна - 650 златни, 50 сребърни предмета и 69 златни монети.

Една немалка част от предметите пък остават в музея на град Полтава и изчезват по време на германската окупация през Втората световна война. Любопитното е, че от тях се заинтересувал не кой да е, а лично главният идеолог на нацизма Алфред Розенберг.

През 50-те години професор Зайбт от Виена опитва да разчете монограмите на пръстените и твърди, че на единия е изписано името на хан Кубрат. Това му дава повод да приеме, че това са съкровището и

гробът на

основателя на

Велика България През 1984 г. немският археолог Йоахим Вернер твърди, че съкровището може да е само на Кубрат, който е бил в приятелски връзки с Византия и обяснява това с факта, че детските години на хана преминават в двора на византийския император Ираклий и дори се жени за дъщеря му. Дори и дългият близо метър меч бил подарък от императора заради гръцкия надпис на дръжката. Той разчита надписите на трите златни пръстена с гръцки монограми - символите на два от тях според него са “на Кубрат” и “на патриция Кубрат”.

“България ще направи първо копие на меча на хан Кубрат, който се пази в Ермитажа в Санкт Петербург. “Държавата е поставила тази задача на Националния исторически музей и аз като консултант с огромно удоволствие ще се заема с нея”. Това заяви преди 2 години проф. Божидар Димитров.

Копието на меча, който според професора по-скоро е сабя, е важно да бъде в България, защото е повод за национална гордост и самочувствие. За целта той обяви, че търси килограм злато.

Мечът на хан Кубрат е сред най-ценните реликви от съкровището (оръжията са били 3, но само едно е запазено), открито през 1912 г. край украинското село Малая Перешчепина. Мечът на хана е с дължина близо 95 см и тегло 1,150 кг.

Обкован е със

злато и стъклени

инкрустации

Предмети от съкровището са копирани с разрешение на руската държава за НИМ в София.

Досега обаче не са разрешени да се вземат отпечатъци и отливки единствено на меча на хан Кубрат. Той не е изложен постоянно в експозициите на Ермитажа, а се изважда само за важни изложби.

Музейно копие на меча е сред любимите дарове на политиците за важни гости. Често го е връчвал Георги Първанов, ползвал го е за подарък и Бойко Борисов. Получава го и Ахмед Доган за юбилеен рожден ден. Сувенирното копие може да се намери за около 600 лв., 31 см, със сертификат на български и английски.