Владимир Ампов-Графа: За да успееш в музиката, невинаги е нужно да има скандал

След броени дни - на 27 и 28 ноември, Владимир Ампов-Графа ще направи два концерта в зала 1 на НДК.

Преди година и половина той напълни “Арена Армеец”, а спектакълът, който бе подготвил за почитателите си, по нищо не се отличаваше от изявите на световните звезди.

Предстоящото събитие, в два поредни дни, ще бъде различно от миналогодишното. В новия сетлист ще влязат както много от популярните му хитове, така и парчета, които не представи в “Арена Армеец”. Сред тях са “Седемте езера”, “Надежда”, “Квартални джентълмени”, “Изкуствен елемент”. Ще включи и кавър на песен, която Графа е написал за Мария Илиева - “Идваш към мен”.

За първи път публиката ще чуе на живо най-новия му сингъл “Огън”. Той излезе преди броени дни, а за заснемането на видеото певецът пътува чак до Индия.

Цялото шоу ще продължи точно два часа.

- Наскоро се завърнахте от Индия, където снимахте видео към песента си “Огън”. Защо избрахте толкова далечна дестинация?

- Още през 2006 г. с Дони си говорехме за тази част на света и се записах за една експедиция в Индия, Непал и Тибет, даже си извадих виза за Индия. Но в последния момент не можах да отида. Отказах се, защото трябваше да завърша последния си албум “Честно в очи”. После 12 години съжалявах, че не съм отишъл, защото нещо през целия ми живот ме влече към Индия. Ще отида отново, тъй като видях само малка част от страната.

Като направих песента, си мислех, че ще е много готино да отидем там да снимаме. В първия момент

идеята ми се

стори налудничава,

защото е много далече. Не знаехме къде отиваме и какво трябва да направим, за да снимаме там клип. Споделих идеята със моята съдружничка Маги и тя каза, че си струва да пробваме, нещо ново е.

Нашият приятел Кайо Лалев ни свърза с фондация “Намасте България”, те ни направиха контакта с една индийска филмова компания от Мумбай. Започнаха да организират нещата по сценария на Башмоушън, места, статисти...

- Не сте били там, как набелязахте локациите?

- Исках да посетя Мумбай. Миналата година прочетох “Шантаран” и за пореден път бях много впечатлен от духа на Индия и по някаква случайност част от маршрута ни е по тази книга. Толкова бях щастлив, че съм в Мумбай... Много обичам, като пътувам в различни държави, да се разхождам по улиците, така най-добре усещаш града. Ходя и по забележителности, но живота най-добре го усещам именно по този начин. В интернет четох за синия град Джодпур, снимахме и там, което малко оскъпи клипа, защото трябваше да пътуваме 4000 км от Мумбай. Оказа се, че в Индия не е толкова евтино всичко, за всяко нещо се искат разрешителни. Тамошната компания се грижеше за това, помогна ни и индийското посолство, което е у нас, за да получим разрешително да снимаме самите ние. Иначе за всяко публично място се иска също специално разрешително.

- Колко човека тръгнахте от България?

- С мен пътува режисьорът Башмоушън, гримьор и асистент. Малко хора бяхме, но на местно ниво имахме изпълнителен продуцент от тяхна страна, който уреждаше всичко, беше и преводач. Във всеки град имаше различни хора, които също помагаха. Изглежда лесно като организация, но изобщо не беше.

- Това ли е най-скъпият ви клип?

- Не, вместихме се в бюджета. Ако решиш да правиш високобюджетен клип в България, ще излезе толкова. Но пак зависи от стандартите. Ако трябва да се сравняваме с някакви попфолк клипове, там се изсипват много повече пари. Но е безсмислено да се хвърлят толкова много средства във видео. Най-важна е идеята. “Огън” е песен за живота, за щастието, показвайки един друг свят. Много хора не са се интересували от него или го отричат, защото за тях е дестинация, която свързват само с мизерията. Но това е много крайно, защото Индия е страна с такава история и култура, че не можеш да ѝ сложиш етикет.

- Имахте ли екстремни преживявания?

- За 10-те дни, които прекарахме там, най-екстремното беше, че за първи път в живота си реших да карам скутер. Движението им е на обратно, няма никакви знаци, светофари и час

преди полета се

блъснах в едно такси

Щяхме да изпуснем самолета. Блъскайки се, ожулих колата, шофьорът излезе, започна да се кара, а там, като се случи нещо, се събира огромна тълпа. В крайна сметка успяхме да се разберем благодарение на партньорите ни от индийска страна.

Интересното беше, че където и да отидехме, хората се снимаха с нас, бяхме атракция, вероятно заради цвета на кожата. Бяхме в два града Джодпур и Джайпур в щата Раджастан, което е на 300 км от Пакистан. Между двата града се движехме с автомобил и за да минем 360 км, пътувахме 12 часа. Там не може да се кара с повече от 60 км, няма кой знае колко знаци, мигачи не се дават. Всички натискат клаксоните постоянно. Както се движиш по магистралата, изведнъж се появяват крави, на някои места асфалтът свършва. Различно е.

- Как ви се стори храната?

- Хареса ми, аз обичам люто. Внимавах, гледах да ям термично обработени храни. Много е вкусно, имат различни видове леща и бях много впечатлен от нея.

- Правите ли вече планове кога ще се върнете отново?

- Надявам се следващия път да е със съпругата ми Мария. Тя много се притесняваше, преди да замина, като всеки човек беше слушала различни истории, включително за хора, които се разболяват. С нея сме били в Камбоджа, в Тайланд, но в Индия контрастът между бедни и богати е много голям. Виждаш хора, които живеят и спят на кръстовищата и в същото време пред теб се извисяват суперскъпи хотели. Не че това го няма и в Банкок, да речем, но чак такъв контраст наистина не бях виждал никъде.

Башмоушън успя много добре да улови духа на хората. Виждаш децата им, погледите им са едни такива усмихнати. Това се среща на много места по света, където хората не са заобиколени от толкова много материални неща. За тези хора огънят на живота е съвсем различен, ценят изгрева, залеза. Докато снимахме, имаше няколко човека, които бяха пуснали лайфстрийм в социалните мрежи. Интересно е, че както си живеят по стария начин, близо до природата, някои от тях имат и нови технологии, при това последни модели телефони. В същото време децата се радваха на дрона, защото там няма много такива. Преживяванията ми в Индия са спомени, които остават за цял живот.

- Върху какво друго работите в момента?

- С Любо Киров и Орлин Павлов записахме песента “Приятели завинаги”, снимахме и видео, което ще се появи в началото на годината. Силен проект е, тримата не сме се появявали заедно с общо парче от 2010 г. Новият сингъл е включен в албума на Орлин Павлов, ще се появи и в моя, който се надявам да излезе до края на май догодина. Записвам нови парчета, които също ще влязат в него. Напоследък правя по-слънчеви парчета, не знам на какво се дължи.

- Отдавна сте на музикалната сцена, работите и като продуцент, с какво се промени бизнесът през последните няколко години?

- Да, има промяна, и то към много по-добро. Хората се интересуват повече от музика, започнаха да си плащат за нея, да ходят масово на концерти на български изпълнители. В момента това е огромен бум и не се отнася само за София, така е в цяла България. Радвам се, че много колеги започнаха да правят концерти, които са много успешни.

Сега правим първата стъпка в тази посока и с един от по-младите изпълнители - Михаела Филева. Ще има концерт на 18 април в зала 1 на НДК. Много сме горди с нея, това е пример как един артист с много труд, с много себеотдаване от нейна и от наша страна стига до момента, в който ще направи първия си самостоятелен концерт в една от най-престижните ни зали. Убеден съм, че ще е много хубав и успешен. Искаме да покажем на тази генерация публика и тази генерация артисти, че шоута се правят не само по клубове и площади. Дай боже да повлече крак и за други музиканти.

- Но тя е от малкото млади изпълнители, които успяха да спечелят не само тийнейджърите, но и техните родители.

- Много е важно как човек се позиционира в медийното пространство с музиката, с имиджа си, с цялото си поведение. Невинаги е нужно да има скандал, да правиш музика, която веднага ще се харчи като топъл хляб. Проблемът е, че

този хляб остарява

много бързо,

изсъхва, става корав и се изхвърля.

Текстовете напоследък станаха прекалено вулгарни и консуматорски, сочещи към секс и пари. Харчи се много бързо. Така е в световен мащаб, а това, което идва отвън, у нас се копира едно към едно, не виждам някакво новаторство, даже напротив, има зацикляне, защото моделът се изтърква.

- Не ви ли се е искало да насочите и някой от вашите изпълнители да пробва с този тип музика?

- Засега удържаме фронта, би било предателство към всички хора, които ни следват, към всички, които са били с нас през годините. Не е в нашата природа.

- С какво се занимава сега баща ви Кирил Ампов, който дълги години също бе на музикалната сцена? Защо сега стои настрана от медиите?

- В момента е един щастлив пенсионер, щастлив, от една страна, но от друга, виждам, че тъгата по майка ми го удря много често. Разсейва се, когато е с моите деца и с дъщеричката на сестра ми, той е много всеотдаен дядо. Много е сръчен с ръцете, майстори различни фигури, куклички, бижута. Това му е хоби и със сестра ми му подарихме шевна машина.

А иначе, си е негово решение да стои настрани от медиите, не знам защо. Той е много интересен човек, изключително мъдър, постоянно се интересува от нови неща, непрекъснато чете. Много буден мозък е.

- А сцената не му ли липсва?

- Може би си представя изявата на сцената само с майка ми и това да го спира...

С него винаги сме били много близки, но загубата на майка ми още повече ни сплоти. Много труден момент беше за всички ни. За него вероятно сега е по-трудно, защото през повечето време е сам, а ние все пак имаме семейства, много задачи.

Много често се виждам с него, почти всеки ден. Философски настроен е, чрез неговите очи виждам живота по различен начин, водим интересни разговори.