Досегашният главен невролог на армията ще продължава да лекува страдащи от множествена склероза, но в друга болница
Професор Красимир Генов, светило в борбата с множествената склероза у нас и дългогодишен шеф на клиниката по неврология във ВМА, днес празнува своята 60-годишнина. А вчера той направи поредната уверена крачка в живота и кариерата си - напусна Военномедицинската академия след повече от 30 години, които й беше посветил, избирайки да работи в друга болница.
На новото място той ще продължи да лекува страдащи от множествена склероза, защото на изследването и терапиите на тази коварна болест той е посветил цялата си научна кариера и живота си.
Още от дете той знае, че ще стане добър лекар. След като завършва медицинското си образование, започва да реди методично плановете за живота и кариерата си. В тези планове всичко е подредено и той никога не действа хаотично. Почти целият му професионален път минава във ВМА, където
израства в
йерархията от
най-долното стъпало
- от клиничен ординатор. Защитава докторска дисертация, става доцент, после следва професура...
“Никога не съм мислел да стана професор, без да защитя преди това голяма докторска степен, тоест да стана доктор на медицинските науки”, обяснява логиката си той.
Проф. Генов е убеден, че лекарят трябва да бъде специалист точно в определена област и не разбира така наречените пенкилери. Започва да се занимава с множествена склероза още в началото на 90-те, когато все още няма нови терапии. Става главен изследовател на клинични проучвания за скъпоструващи лечения и повечето от пътуванията му в САЩ и Европа са посветени на най-съвременните методи в борбата с тази болест. Така създава име в медицинското съсловие, където е известен точно с изследванията и терапиите на болни с множествена склероза, професионалист, който спазва всички правила на медицинската етика. И точно това го превръща в много търсен специалист, на когото хората безрезервно вярват.
“На някои от пациентите с множествена склероза се прилага изключително скъпо лечение. Тези хора свикват с лекуващия ги лекар и когато разбраха, че се местя на друго място, това много ги притесни. Аз самият не бях спал 3 месеца, докато не стана ясно, че това мое местене няма да наруши по никакъв начин хода на лечението на тези хора, защото всичко е свързано с комисии, със здравната каса... В крайна сметка се оказа, че отиването ми в друга болница няма да е проблем за тях. Тогава първо успокоих хората, после и аз се успокоих и започнах да спя нормално”, разказва проф. Генов.
Който го познава, знае, че той не е тривиален доктор. Много артистичен и емоционален човек, който
обича да пее, слуша
джаз, общува с
артисти и музиканти
Обича да пътува и да плува.
С жена му почти всяка седмица ходят на театър, концерт или опера, а за годишнината децата му подарили билети за предстоящия концерт на Ричард Клайдерман в НДК. Днес, когато с приятели и роднини ще празнува 60-ия си рожден ден, проф. Генов смята много да пее.
“Аз пеех още като малък, ходил съм даже на солфеж по пиано, защото мечтаех да стана оперен певец. Като дете съм бил в хора на момчетата във Варна, а после и във военен хор като старшина-школник в ШЗО-Плевен”, спомня си проф. Генов.
Разбира се, като добър син Красимир Генов прави така, че успява да сбъдне не своята, а бащината мечта. Даже успява да съчетае и двете мечти на баща си - да стане офицер или лекар. Точно както сега синът му Росен, който е музикален продуцент, на практика е последвал неговата мечта да се занимава с музика. 
“Имам много приятели в културната сфера, канят ме непрекъснато по концерти и театри. Това ме обогатява и разтоварва по невероятен начин. Моят основен антиоксидант е театърът”, споделя човекът, служил повече от 15 години като главен невролог на армията.
Той поема клиниката по неврология на ВМА през 2005 г. и бързо я превръща в модерна и работеща структура - втората по приход след гастроентерологията. Днес клиниката работи на над 130% оборот на леглата за месец. Проф. Генов има над 180 научни публикации в български и чужди издания, 4 монографии и участие в учебници и медицински помагала. Два пъти е награждаван от Министерството на отбраната за отлична служба и принос към военното здравеопазване. Сред ценните му награди е и отличието “Лекарите, на които вярваме”.
“Благодарен съм на акад. Иван Миланов, акад. Лъчезар Трайков, проф. Стефка Ячева и проф. Параскева Стаменова от Медицинска академия, които са били винаги зад мен и са ми помагали във всяко едно мое начинание - във всички дисертации, хабилитации, по целия ми път в научната йерархия. Когато постъпих във ВМА, работих за малко с проф. Антонов - изключително фин и интелигентен човек, но най-много дължа на проф. Никола Каракънев, с чиято дъщеря - Соня Каракънева - също работихме заедно. Десетина години работих с доц. Герасимов, на когото, макар и той да не ме харесваше много, съм му благодарен, защото с него започнахме много от нещата в лечението на множествената склероза”, прави равносметка проф. Генов.
След три
десетилетия във ВМА
той твърди, че е настъпил момент, в който на преден план е излязъл т.нар. синдром на изпепеляването.
“Отношенията не са опънати, но са изчерпани. А в една връзка, когато отношенията се изчерпат, хората се разделят. Затова предпочетох да започна нещо ново. И сега тази годишнина е един добър повод. Моят 60-и рожден ден съвпада и с моята девоенизация, защото досега бях действащ офицер от Българската армия, а утре вече съм в резерва”, казва замислено проф. Генов.
После ведрдо допълва, че животът е тук и сега и просто започва нещо ново. Пак ще е лекар, пак ще е професор, но просто няма да е полковник.
“Не мога да живея повече така. Ще сменя колектива, ще се запозная с нови хора, от които може би ще науча нещо ново. Затова правя тази промяна”, казва той.
Той може вече да е полковник от резерва, но остава лекар на първата фронтова линия в битката с множествената склероза.
Коментари (0)
Вашият коментар