Издаде уникален албум за дядо си
“През тези дни, когато излезе албумът за живота и творчеството на дядо ми, за мен непрекъснато се говореше като за “внука на Цанко Лавренов”. Наследството наистина задължава, но все пак не съм принц престолонаследник, а битието ми е на галерист”, пошегува се Лаврен Петров (роден 1971 г., син на единствената дъщеря на художника -Силва, починала през 2010 г. - б.а.).
Сега основната му радост е излизането на албума след 2 и половина години упорита работа (фондация “Цанко Лавренов” работи заедно с КК “Труд” - важна част от “Медийна група България холдинг” и Националната галерия - б.р.). “Чух суперлативи, чух “браво”, хората бяха искрени.
Знаете, че готвим
английско издание -
пак помагайте, съмишленици! Хора, които подкрепиха албума “Цанко Лавренов”, нищо не поискаха! Това доказва, че се променят и времената, и нравите. Вложиха реални пари в некомерсиален проект”, обнадежден е галеристът.
Освен мотор на фондацията на името на дядо си, той успешно управлява две столични галерии - “Лоранъ” на ул. “Оборище” 16 работи четиринадесета година, а “Контраст” на ул. “Цар Самуил” 49 става на 2 г. днес, на рождения ден на Цанко Лавренов. Първата е посветена на наследството, а втората - ориентирана към съвременното изкуство. Що ли му трябва да носи две, че и повече дини под една мишница?, чуди се самият той, когато се усети, че му е по-приятно да си отдъхне от дългия ден в тишината на дома, отколкото да ходи по артистични купони. Да се порадва на компанията на прекрасните си жени - съпругата Зорница и 4-годишната Лора, и на една четирилапа дама - котката Добринка. 
Лаврен обаче
не е израснал сред
четки и боички 
Силва - дъщерята на Лавренов, учи пиано в консерваторията и е музикален редактор в програмата “Хр. Ботев” на радиото. Омъжва се за оператора от БНТ Александър Петров, снимал най-важни политически и спортни събития. Така малкият Лаврен расте около микрофони и камери. Бил на 7 години, когато се сбогува с дядо си, но добре го помни. Един от ярките спомени е как е чествана 80-годишнината на художника в родния Пловдив - с почести почти като на държавен глава. Трогнат от вниманието, творецът решава да подбере едни от най-добрите си платна за бъдещ музей. Такъв и досега няма, но това е друга история.
Както около други фамилии на известни зографи, и около техния дом е имало “хищници”. Предлагали малки и големи суми, но наследниците отказвали. Имало горчиви примери - с пропиляното наследство на доверчиви фамилии. Случвало се е и нещо да се продаде - трябва да се живее, но години по-късно Лаврен започва “обратното броене” - да търси и изкупува творбите на дядо си. 
Никога не го
е привличала
палитрата, но
пък топката!
Тренира усилено. Докато не накарали хлапетата да се къпят в една мръсна баня. Това го отказва от футбола.
Не му е било лесно. За малко бил шофьор на такси с брояч (отличен шофьор е, това му е страст). После се оглежда и търси своето място на артпазара. “Трябва да познаваш това, което предлагаш”, казва си той и записва “Изкуствознание” в НБУ. От посредник става галерист. Не желае да се занимава професионално с нищо друго, освен с галерийна дейност.
Лаврен умее да воюва. Както воюва за музея на дядо си в Пловдив и за неговото наследство, така и за това галерията, кръстена на него -
“Лоранъ”, да бъде
мярка за качество,
каквото и да му струва това на неспокойния пазар. “Концентрирали се сме върху най-ценните автентични картини. Даваме добри примери. Пазарът се възпитава и култивира. Оптимист съм, но съм стъпил здраво на земята. Трябва да се работи честно, откровено, да не лъжеш своите клиенти - затова около нас има приятелски кръг”, вади поука той от своя опит. Насърчава колекционерството, а той самият се определя като “колекционер по неволя”. Но дъщерята Лора вече има скромна колекция от творби на Щъркелов, Лика Янко, Генко Генков...
Галерията има търговска дейност, това не е срамна дума. С огромен труд
издирват малки и
големи “бисери”,
правят изложби с по-скромен размах, но с истински открития за ценители. Към тях обикновено има и качествени каталози. За Лаврен всяка изложба крие изненада. Когато в последната изложба показали рисунки на Димитър Казаков, в галерията влязла достолепна дама, която разказала, че е била негов модел за статуя на демокрацията. Творбата сега се намира в Божурище, в лошо състояние.
Има свое мнение за съвременното изкуство. Убеден е, че трябва да се създадат здравословни отношения галерист - художник, а не да се опитват взаимно да се надцакват. От това не печели никой, освен фалшиви авторитети, защото картината не минава през пазара, а се оценява по конюнктурни съображения.
Преди коледните празници галериите на Лаврен Петров представят сборни изложби. Предлагат се качествени работи на цени до 1000 лв. под мотото "Картина за всеки дом".
Коментари (0)
Вашият коментар