Отиде си последният император на италианското кино

Бернардо Бертолучи беше болен от рак, не познаваше компромисите

От дълги години Бернардо Бертолучи беше в инвалидна количка – така ще го запомнят всички, които са го виждали напоследък. Въпреки това режисьорът на “Последният император” беше с ясна и критична мисъл и не познаваше компромиси.

Бертолучи си отиде на 77 години от рак. Големият италиански режисьор, сценарист и кинопродуцент беше болен от дълго време, но

почина след

настъпили

дихателни проблеми

До последно беше в дома си в римския квартал “Трастевере”.

Само преди няколко месеца на кинофестивала в град Бари той разкритикува остро колегата си Ридли Скот за цензурата, наложена на актьора Кевин Спейси във филма “Всичките пари на света” за отвличането на внука на милиардера Гети. След сексскандала със Спейси Скот го смени светкавично в ролята му с Кристофър Палмър и преснима всички сцени с него.

Бертолучи е роден на 16 март 1941 г. в Парма в семейството на поета Атилио Бертолучи и Нинета Джованарди. Майка му е родена в Австралия от ирландка и емигрант инженер от Парма. Израсналият заедно с брат си Джузепе (и той е режисьор и автор на театрални спектакли) Бернардо е племенник на кинопродуцента Джовани Бертолучи. С други думи, още от малък диша кино. До 12-годишна възраст живее в бащината си къща в провинцията на Парма. След това семейството отива в Рим. Именно в къщата в квартал “Монтеверде Векио” на 14 г. се случва

срещата, която го

белязва завинаги – с

Пиер Паоло Пазолини

Бернардо отива да отвори вратата и вижда този странен тип с перчем, след което му казва да почака. Изплашен, защото си мисли, че е крадец, затваря и вика баща си.

Приятелството му с Пиер Паоло Пазолини - писателя, режисьора, интелектуалеца, дава старт на кариерата му в киното. На 15 години Беролучи снима първите си късометражни филми. На 21 г. печели първия литературен конкурс във Виареджо. След него се решава на първата сериозна стъпка в киното.

Когато през 1967 г. Серджо Леоне го вика за сценария на “Имало едно време на Запад”, първото, което го пита, е как стреля – с една ръка или с две. “На мен Серджо ми изглеждаше като марсианец, но всъщност имаше право - трябва да вярваш в това, което правиш”, казва Бертолучи в интервю.

На 19 февруари 2008 г. и Бертолучи получава своята звезда в Алеята на славата в Холивуд – по подобие и на други велики италианци в културата като Рудолф Валентино, Ана Маняни, Артуро Тосканини, Енрико Карузо, София Лорен. 

През 2007 г. получава “Суперзлатен лъв” - “Не е за кариерата ми, защото мирише на изпращане в пенсия, а за 75-годишнината от фестивала”, както казва режисьорът. През 2011 г. получава в Кан “Златна палма” за заслуги в кариерата, която

посвещава “на всички

италианци, които

имат силата да

се възмущават”

Бертолучи беше председател на журито на 70-ото издание на филмовия фестивал във Венеция.

През 2000 г. той претърпя изглеждала като банална операция на дискова херния. Тя беше последвана от четири други операции на гръбначния му стълб. Последваха 12 месеца на легло, депресия, рехабилитация. Затова и от години се движи само с инвалидна количка. “Научих се да приемам новото си положение. Оттогава всичко стана по-лесно. Започнах отново да правя филми и разбрах, че това е единствената терапия”, каза Бертолучи в интервю през 2012 г.

Режисьорът беше женен за англичанката Клеър Пеплоу, режисьорка и сценаристка. Двамата нямат деца. “Може би моето желание за бащинство се материализира във филмите ми.”

Бертолучи обичаше актьорите и обичаше да ги избира. Обичаше и сцените с танци. “Разбрах, че никога няма да мога да се сравня с него, защото той идва от различна от моята култура, баща му е поет и той самият публикуваше стихове, бил е

закърмен с

политическо

съзнание,

противно на мен, който съм израснал в къща без книги”, казва за Бертолучи Мартин Скорсезе. 

Сред филмите на Бертолучи, които ще останат в историята на киното, са “Последно танго в Париж” (1972) с Марлон Брандо и Мария Шнайдер, “Чай в пустинята” (1990), “Малкият Буда” (1993), “Двадесети век” (1976), “Последният император” (1987), за който спечели два оскара за режисура и сценарий.

Първият му голям успех в киното е филмът “Конформистът” (1970) по романа на Алберто Моравия, където налага Стефания Сандрели, тъй като Брижит Бардо струва твърде скъпо. Хитът сред публиката обаче идва с “Последно танго в Париж” - еротичната драма между 20-годишно момиче и 40-годишен мъж води до ураган от скандали и полемики.

В същото време 14 млн. души по света гледат филма в кинозалите. Мотивът за споровете са няколкото голи сцени плюс тази с “неподходящото”, според някои, използване на маслото в тях. Бертолучи е

осъден на 4 месеца

затвор за неприлични

действия

Това обаче не спира хода на историята на киното – оттогава то потегля по друг начин. Бертолучи е предложен за “Оскар”, получава и “Сребърна лента” за “Последно танго в Париж”.