След “Последно танго в Париж” Мария Шнайдер къса с Бертолучи, пропива се, полудява

Френската актриса, изнасилена от Марлон Брандо във филма, прави и опити за самоубийство, преди да почине от рак

До смъртта си през 2011 г. от рак 58-годишната Мария Шнайдер не прощава и не проговаря на режисьора Бернардо Бертолучи. “Последният император на италианското кино”, както наричат починалия преди дни Бертолучи, прави световноизвестна 19-годишната навремето парижанка, но в същото време се оказва и нейната разруха.

Никому неизвестното момиче е избрано през 1972 г. да изиграе ролята на младата любовница на 40-годишния Марлон Брандо. Когато снима филма, който жъне касов успех в цял свят, Бертолучи е едва 31-годишен.

Филмът показва за

първи път в киното

сцена с анален секс,

която превръща творбата в скандална. Всичко това става обаче, без да бъде уведомена предварително главната героиня Шнайдер, която прави секс с Брандо. Идеята за използването на парче масло като лубрикант при анален секс хрумва на Марлон Брандо по време на закуска преди снимките. Той я предлага на Бертолучи и режисьорът се съгласява, но се договарят да не казват нищо на Шнайдер, за да може реакциите и действията ѝ да бъдат автентични. 

Така и става – Мария е шокирана, защото не очаква подобна сцена, тя не влиза в сценария. Както признава в интервю през 2007 г.,

сълзите ѝ във

филма са истински,

а не изиграни

и са на унижение

“Почувствах се унизена, а ако трябва да бъда откровена - и изнасилена в известен смисъл както от Марлон, така и от Бертолучи.”

При заснемането на филма младата Мария няма никаква представа, че може да прекъсне снимките и да извика филмовия си агент и адвокат заради недоговорени от нея сцени на секс в сценария.

През 2013 г. самият Бернардо Бертолучи признава, че той и Брандо са действали без предварителното съгласие на Шнайдер. “Не исках Мария да покаже унижението и яростта си, а исках да ги почувства. Исках нейната реакция и знаех, че след това щеше да ме намрази завинаги”, казва режисьорът.

Така и става. След филма Мария никога повече не комуникира с Бертолучи. Заради реалистичните сцени на секс “Последно танго в Париж” среща ураган от критики в Италия. Намесва се дори прокуратурата, която запорира филмовите ленти в края на 1972 г.

Месец по-късно обаче запорът е анулиран и филмът се прожектира в Италия и по света. Осъдителна присъда обаче идва от Апелативния съд, а в края на 1974 г. и от Касационния съд. Така филмът е поставен “на кладата” по подобие на вещиците през Средновековието. 

Точно в периода, в който е на върха на популярността си в цял свят,

всички киноленти

се изземват

и унищожават -

единственият

подобен случай

в италианското кино

Бертолучи също отива “на кладата”. Той е осъден на два месеца затвор условно, а гражданските му права са отнети за 5 години. Режисьорът научава това случайно, когато отива да пита в общината защо не му е пристигнала картата за гласуване на избори. По време на дългата съдебна процедура Бертолучи дори моли за помилване президента на Италия, както и да бъдат съхранени три копия от филма.

Едва през 1987 г. “Последно танго в Париж” е “реабилитиран” от властите.

Въпреки че първоначално лентата е свалена от екран, постига финансов бум и е гледана от 15 млн. италианци в кината - рекорд в историята. Както Бертолучи, така и Брандо забогатяват от печалбите. “Благодарение на тях направих след това “Двадесети век”, признава Бертолучи. А Мария

Шнайдер получава

за участието си

само хонорар

от 5000 долара

Целият живот след “Последно танго” е кошмар за родената през 1952 г. в Париж актриса – нейната майка е германски модел от румънски произход, а баща ѝ е френски актьор, който никога не я признава за своя дъщеря. Преди филма на Бертолучи Мария има участия и в други творби, но едва с “Последно танго в Париж” жъне успех. 

След филма обаче Мария се депресира, пропива се, пристрастява се към хероина, има и тежки психически проблеми. Дори напуска снимките на един филм, за да бъде приета в психиатрия, прави и опити за самоубийство.

Признава, че

е бисексуална

Шнайдер участва в още няколко творби като “Професия репортер” на Микеланджело Антониони и “Джейн Еър” на Франко Дзефирели. Последната ѝ роля е през 1998 г.

През 90-те години се отдава на страстта си към музиката, издава дори свой албум и сингъл. Тя обаче е белязана завинаги от “Последно танго в Париж”, което виси на шията ѝ като проклятие. 

Мария Шнайдер умира на 58 години, без да се помири с Бертолучи. “Смъртта ѝ дойде твърде рано, преди да мога да я прегърна нежно, да ѝ кажа, че съм привързан към нея като в първия ден, и поне веднъж да ѝ поискам прошка”, признава Бертолучи по-късно.