Хвърлили Петър Стойчев на 9 месеца да плува в басейна

От октомври 2005 г. той е почетен гражданин на Смолян. На церемонията стадионът в града е препълнен и едва събира почитателите на ненадминатия български плувец, Христо Стоичков и цигуларя Васко Василев, които също са удостоени с тази почит

“Плуването е в кръвта на цялата ни фамилия. Всички плуваме, но Петър е изключителният”, казва Елена Михайлова, първата братовчедка на 11-кратния носител на световната купа по плувен маратон Петър Стойчев.

Тя също е тренирала плуване, има и титла на републикански шампион, но по здравословни причини била принудена да спре с професионалния спорт.

Елена е 4 години по-малка от Петър Стойчев, но от деца са тренирали заедно в басейна в Смолян, а след това в школите на ЦСКА и “Левски”.

“Избрах да тренирам при “червените”, защото базата им беше по-нова и по-удобна по онова време. С Петър никога не сме спорили за клубовете си, които е прието да са вражески”, вметва Елена.

Баткото я запалва по спорта на Черноморието. Елена почивала с родителите на Петър и там той ѝ грабнал очите как се вихри в морето. След почивката започнала да го следва по пътя към смолянския басейн. Дори треньорът им бил един и същ - Огнян Георгиев.

“Батко ми

беше за пример.

Тренираше

много и бе

много отговорен

извън басейна. Толкова се изморявахме, че дори понякога не сме вечеряли”, казва Елена. Бащата на Елена - Антон, и майката на Петър - Стефка, са брат и сестра. Семействата им живеели заедно в къща на ул. “Спартак” в Смолян, докато децата били малки. След това Петър заживял с майка си и баща си в апартамент наблизо.

“Петър израсна с плуването - още като беше на 9 месеца, баща му Райчо го заведе в басейна и го хвърли във водата, за да я усети. После, когато баща му ставаше в 6 часа за работа в урановия рудник “Възход”, пътьом го оставяше в басейна. Там той плуваше до 7-7 и нещо и тогава отиваше на училище.

Животът му повече мина в басейна, тренировки, лагери. Не беше палав, може би плуването му вземаше силата и нямаше сила за лудории”, разказва вуйчо му.

Бъдещата световна звезда на спорта започва да тренира много сериозно от 6-годишен.

“Учили сме заедно в Първо СОУ, а след това в спортното училище в Смолян. В моя клас имаше и борци, но като знаеха кой ми е батко, никой не смееше да се закача с мен”, казва Елена. Двамата били в индивидуална форма на обучение заради постоянните тренировки.

“Свършвахме още в края на май, по-рано от другите ученици, защото следваха лагери до август. Обикновено лагерите на смолянските плувци бяха в Сандански”, разказва и братовчедката.  

Тя почувствала най-много силата на Петър през 1986-а, когато пак била на море със семейството му. Тогава преживели силно земетресение за първи път през живота си.

“Гушна ме и ме успокои като възрастен човек”, казва Елена.

“Числото

24 сякаш се

е врязало в

живота на Петьо

Роден е на 24 октомври, на същата дата преплува Ламанша за първи път в историята под 7 часа и сега пак на 24-и спечели първия в историята организиран плувен маратон на Антарктида с дължина 1000 метра”, отбелязва Елена.

Признава, че за нея последното му постижение на ледения континент е истинска лудост. Първо, заради минусовите температури, второ, заради риска, след като не тренира като професионален спортист.

Плувецът обаче споделял пред близките си, че за да не губи усета към водата и нейната температура, е правил тренировки под душа. Елена обаче отбелязва с гордост, че батко ѝ досега единствено на ледения континент е нямал победа и я постигнал.

Бащата Райчо Стойчев също бил спортист. Има кариера на състезател по волейбол. Дълги години бе шеф на съдийската комисия по волейбол в Смолян и често делегат. Преди това е треньор на женския отбор по волейбол в Смолян.  

При конфликт с ръководството Стойчев-старши напуска поста и отива да работи като миньор в урановия рудник край града, откъдето се и пенсионира. Тъй като Петър пишел с лявата ръка, в един момент в семейството се двоумели дали да не тренира волейбол - в този спорт лявата ръка е “коварна”, защото изненадва противника. Все пак още в I клас го записали в паралелка с плуване.

Майката на плувеца е тренирала на младини волейбол и ски бягане, но стигнала до ниво работнически първенства и не се е състезавала в професионални отбори - отдала се на семейството. Вуйчо му Антон също тренирал ски бягане.

Всъщност Петър Стойчев е роден в Момчилград. Там обаче живее около месец след раждането си. Родителите му предпочели през 1976 г. момчилградската болница, понеже сестрата на Райчо била главна медицинска сестра, а зет му завеждал отделението по УНГ, първата им комшийка пък - акушерка в болницата.

“Когато Петър беше на 30 дни, взех ги с майка му и ги докарах в Смолян. Не знам защо се говори, че е от Момчилград, той си е отраснал в Смолян. В Момчилград е ходил да вижда баба си и дядо си, а и леля си по време на ваканциите. Той си е чист смолянчанин”, казва вуйчо му Антон Михайлов.

Все по-рядко неразделната по-рано фамилия намира време да се събере в къщата им в Смолян. Вуйчото обаче отбелязва, че когато това се случи, е пълно с детска глъч.

“Като бяха малки, растяха 3 деца - сега сме още по-шумна къща, като се съберем. Петър има момиче и момче, аз имам 3 внучки”, допълва вуйчото на плувеца. 

Именитият спортист винаги на големи празници се връща в родната си къща, тъй като честите пътувания го лишават от възможността да вижда приятелите и близките си.

Родопите са

най-красивото

място в

България, а

през зимата

са несравними,

често казва спортистът.

От октомври 2005 г. той е почетен гражданин на родния си град. Получи високото отличие заедно с футболната звезда Христо Стоичков и световноизвестния цигулар Васко Василев, който също е от Смолян.

Заради огромния интерес към трите големи имена церемонията бе на градския стадион, тъй като в града няма друго място, което да побере феновете им.

Плувецът, който е първият и единствен българин, поканен и приет в Международната зала на плувната слава в САЩ, е почетен гражданин и на аржентинския град Виедма заради успехите, постигнати в Южна Америка.