Преди 100 г. е роден най-известният пионер - Павлик Морозов

В навечерието на 101-ата годишнина от историческата смяна на властта в Русия (7 ноември 2017 г.), дълги години известна като Велика октомврийска социалистическа революция, “24 часа” ви предложи свое виждане за топ 10 на нещата, които си спомняме за СССР.

Миналата неделя ви разказахме за едно от тях - анимационните филми “Ну, погоди” и “Крокодилът Гена и Чебурашка”, наричани тогава мултипликационни, за да се различават от американските.

Днес е ред на двама герои, чиито имена са станали нарицателни и се използват даже от млади хора, които не са съвсем наясно откъде точно идват съответните изрази.

“Гошко трепва,

става розов:

- Четох за… Ваплик Тормозов!

- За Павлик Морозов?

- Да де,

дето баба си издаде!

- Баба си ли, казваш ти?

Я отново прочети!”

Това е откъс от стихотворението “Чел е много мамин Гого” на един от най-известните български детски поети - Асен Босев, публикувано в книжката му “Не правете като тях, да не станете за смях”. На днешните деца името на споменатия герой не говори нищо, но на училите при социализма беше набивано, че това е пример за истинския пионер.

За по-младите трябва да се отвори още една скоба. Пионери бяха на практика всички ученици между III и VII клас в СССР, България и повечето социалистически страни. У нас организацията се казваше Димитровска пионерска организация “Септемврийче”. Децата бяха подготвяни да станат първо комсомолци (от руското Коммунистический союз молодежи), а след това - и комунисти.

Бъдещият пионер Павел (на галено - Павлик) Трофимович Морозов се ражда на 14 ноември 1918 г. в село Герасимовка, която се намира в Тоболската губерния в Урал. Баща му изоставя жена си и четирите им деца, и отива да живее с по-млада съселянка, а Павлик учи и работи, за

да помогне за

изхранването на

семейството

Според съветската пропагандна историография той организира и първия пионерски отряд в Герасимовка.

През 1932 г., в разгара на борбата с кулачеството (кулаците са богати селяни, врагове на съветската власт), Павлик издава пред властите какви ги върши баща му, вследствие на което Трофим Морозов е арестуван, съден и пратен в лагер за 10 години.

Той е бивш командир в Червената армия по време на Гражданската война. Заради заслугите си е издигнат до председател на селсъвета (нещо като днешен кмет), но според показанията на сина си срещу пари давал фалшиви справки на местните богаташи, че те вече са разкулачени, помагал им да плащат по-ниски данъци и криел тяхното зърно, което трябвало да бъде конфискувано от държавата.

Според съветските вестници от онова време храбрият пионер казал в показанията си: “Моля моят баща да бъде

подведен под

отговорност и

наказан сурово,

за да не посмее никой друг да помага на кулаците”. По този начин “младият защитник на социализма” изнесъл “безпощаден обвинителен акт по адрес на всички, които са застанали на страната на непримиримите врагове на пролетарската революция”.

В обвинителния акт се отбелязва: “Морозов Павел, който е активен пионер през цялата година, води предана активна борба с класовия враг, взема думата на обществени събрания, разобличава номерата на кулаците и техните помагачи, като неведнъж е съобщавал на властите за това.”

Процесът завършва с 10-годишна присъда за Трофим Морозов, но Павлик не се задоволява с това. По-късно той донася, че съседът на семейството също е скрил част от прибраното зърно, а след това обвинява мъжа на леля си, че е крал от държавната реколта. По-късно откраднотото е намерено в дома на бащата на въпросната леля - 80-годишния Сергей Морозов, негов роден дядо.

Според съветските източници години по-късно заради всичко това Павлик е убит заедно с по-малкия си брат Федя. Двамата са заклани в гората, където отишли да събират диви плодове. Според властите престъплението е извършено от роднини на баща му, които така и не му прощават предателството.

За убийството на Павел и Фьодор Морозови са осъдени четирима души - дядото и бабата, братовчед на убитите Данила и Арсений Кулуканов, който им е чичо. При разследването намерили окървавения нож, който дядото скрил зад една от иконите в дома си.

Като непосредствен извършител на убийствата на двете момчета

на смърт е осъден

Данила Морозов

Заедно с него като съучастник е разстрелян и Кулуканов, а доста възрастните Ксения и Сергей Морозови са пратени в затвора, където скоро умират.

До разпадането на СССР през 1991 г. властта пропагандира извършеното от Павлик Морозов като подвиг за благото на народа и го въздига като пионер със сериозен принос за построяването на комунизма, който плаща за това с живота си. На негово име са кръстени училища в цялата страна, има и паметници в различни градове.

По време на перестройката и след разпадането на СССР версията за пионера герой е подложена на съмнения. Според съвременници той например няма как да е основал пионерската организация в селото, защото тя се появява месец след смъртта му. Появяват се мнения, че той просто е подкрепил чужди показания, за да отмъсти на баща си, който изоставя семейството. Съществува даже версия, че Павлик и брат му са заклани от местни чекисти, за да бъдат предизвикани репресии срещу местните кулаци. Роднини на Морозови и Кулуканови дори искат преразглеждане на присъдата, но прокуратурата на Уралския край отхвърля молбата им.

Матросов на амбразурата 

е класика в пропагандата

Вероятно няма друго словосъчетание от руския език по съветско време, което да се е наложило у нас повече от “като Матросов на амбразурата”.

Социалистическата пропаганда използва всеки случай, за да разкаже за подвига на обикновения войник, който с тялото си е затулил прозорчето на германски ДОТ (дълговременна огнева точка). Затова първо в руския, а оттам и в българския език влиза поговорката “да се хвърлиш като Матросов на амбразурата”. Това обикновено означава да защитаваш някакво убеждение с цената на всичко, обикновено в полза на някой друг.

Според съветската пропаганда редник Александър Матросов извършва своя подвиг на 23 февруари 1943 г. край село Чернушки, недалеч от град Великие Луки. Датата се пада на 25-ата годишнина от създаването на Червената армия, а загиналият е боец от Шести доброволчески стрелкови корпус, носещ името на Сталин. Не е чудно, че Матросов посмъртно е удостоен със званието “Герой на Съветския съюз". Всъщност обаче той загива на 27 февруари.

Пак според официалната версия Александър Матвеевич Матросов е роден в град Екатеринослав на 5 февруари 1924 г. Детството си прекарва в домове за сираци в Уляновска област, както и в трудова колония в Уфа, където остава като възпитател. Но според друга версия истинското му име е Шакирян Юнусович Мухамедянов, а името Матросов си избира сам.

В постсъветските времена излизат други версии и за подвига на пехотинеца. Подчертава се, че физически тялото не може да спре стрелбата на тежката германска картечница. Според някои Матросов се качил на покрива на дота, за да хвърли граната, но се подхлъзнал и попаднал на амбразурата. Други смятат, че той се е изправил, за да хвърли граната и е бил поразен от картечен откос, а на тези зад него им се е сторило, че се хвърля върху амбразурата.

Освен това подобни на подвига на Матросов има извършени поне 70 преди това, твърдят историци.