7 истории на Алма матер, които промениха България

Всичко велико в България се случва след университетска намеса

Софийският университет “Св. Климент Охридски” отбелязва сто и тридесетата година от своето създаване.

Това не е просто годишнина, каквито догодина ще има много. Приносът на Софийския университет към съвременна България е изключителен. Всъщност много от модернизационните действия у нас започват оттам.

Рожденият ден на първия университет на България е рожден ден на българското висше образование.

Оттам започва и честването на 8 декември като празник на българските студенти.

В прословутото “Яйце” (клуба на преподавателя) бе зачената българската демокрация.

От университета произлиза и рамката на днешния стопански живот - т. нар. Указ 56, който и до днес е основа на Търговския закон и изобщо на българските закони, които се изпипват експертно от университетски преподаватели, независимо коя партия ги предлага.

Ако се върнем по-назад, идеята за благотворителност е най-пряко свързана със Софийския университет. Големият финансист, търговец и банкер Евлоги Георгиев от Карлово, изпълнявайки волята и на своя брат Христо Георгиев, дарява и завещава място от 10 200 кв. м и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на Висше училище в София. Дори преизчислено в днешни пари, това е сред най-големите дарения в европейската и световна история.

От университета тръгва и протестното движение в България изобщо - с освиркването на княза през 1906 г. По този повод “24 часа” ви представя седем истории от Алма матер, които промениха завинаги отечеството.

По повод годишнината на университета днес в Народния театър “Иван Вазов” ще има тържествено събрание и концерт. Домакин е ректорът проф. дфн Анастас Герджиков. Гост ще е президентът Румен Радев.

На тържеството предишните ректори акад. Благовест Сендов, проф. Иван Лалов, проф. Боян Биолчев и проф. Иван Илчев ще бъдат удостоени с почетното звание “Академикус емеритус” на Софийския университет.

Първите студентски протести са там - мятат снежни топки и освиркват Фердинанд

Случка с освиркването на Фердинанд е резултат от недоволството на младите хора в контекста на политическото напрежение, което съществува между управляващата тогава Стамболовистка партия и опозицията. Това е второто управление на Народно-либералната или Стамболовистката партия от 1903 до 1908 г., разказа проф. Веселин Янчев от Историческия факултет на Софийския университет.

Според него това е управление, което има много сериозен принос за напредъка и модернизацията на страната, включително и за Софийския университет. През 1904 г. е гласуван законът за Софийския университет с всичките гаранции за автономията му. Но има политическо напрежение и недоволство от страна на интелигенцията, на студентството от управлението на стамболовистите. Това ескалира в нещо случайно.

Това се случва на 3 януари 1907 г., когато тържествено трябва да бъде открит новопостроеният Народен театър. Предвидени са тържества. Поканени са дипломатическите представители, видни интелектуалци и общественици. Няма покани обаче за студентите, които не са допуснати в сградата. Това предизвиква недоволство. В краткия участък от двореца до сградата на Народния театър преминава кортежът с княз Фердинанд. Студентите го освиркват и замерят със снежни топки каляската, в която се намира Фердинанд. Това е акт на неуважение към държавния глава, компрометиращ България и правителството и самия княз пред чуждите представители.

Правителството решава да вземе сериозни мерки. Буквално на следващия ден затваря Софийския университет. Студентите, които са участвали в акцията, са арестувани. Наредено е голяма част от студентите да бъдат мобилизирани. Други са интернирани в провинцията по искане на честолюбивия княз Фердинанд.

Действията на правителството са непремерени, прекалено сурови и твърди с оглед на конкретната ситуация, казва проф. Янчев. Според историка чест прави на министъра на народното просвещение проф. Иван Шишманов, изключителен учен, просветен деец и държавник, който подава оставка, защото не е съгласен с действията на правителството.

Оттам насетне при случайни обстоятелства е убит министър-председателят Димитър Петков. Това води до правителствена криза, до изостряне на политическото противопоставяне вътре в страната. Направен е опит да се възстанови дейността на университета с преподаватели от гимназиите в София. Това не дава някакъв резултат и не може да се счита за нормално функциониране на Софийския университет.

През 1908 г., когато пада правителството на стамболовистите и идва ново правителство на демократическата партия, на практика е възстановена дейността на университета. Преподавателите, които са уволнени, са върнати на редовните си места. Т.нар. университетска криза проключва. “Това събитие има значение дотолкова, доколкото показва няколко неща, важни за развитието на обществото. Първо, че България се развива като една нормална, демократична, свободна държава. Очевидно студентите и преподавателите имат своите позиции. Не се притесняват да заявят своята позиция. Държавата реагира по един неадекватен начин. Това се оказва, че работи във вреда на управляващите. В крайна сметка те са принудени да напуснат властта.

Това е елемент от развитието на българското общество в началото на XX век. Сериозен сблъсък между университета и управляващите има и по времето на управлението на БЗНС, когато също се опитват да посегнат върху автономията и правата на студентите и преподавателите. Пак се стига на практика до прекратяване на дейността на университета. Университетът е история на свободата и свободното мислене, на търсенето на българското общество не само на модерно образование, на модерно поведение”, обяснява историкът.

Тесла, Ганди, Горбачов, Митеран, Кол, Шимон Перес, Умберто Еко, Увалиев и Орхан Памук сред почетните му доктори

378 велики личности от българската и световната история са свързани със Софийския университет като носители на званието “доктор хонорис кауза”. Първият е Екзарх Йосиф, който става почетен доктор на Алма матер през април 1902 г. Иван Вазов изправя тържествената зала на крака през 1920 г., а цар Борис III е удостоен през 1928 г.

Ето и още от почетния списък:

Проф. Александър Балан

Никола Тесла - 1939 г.

Индира Ганди - 28.10.1981 г.

Проф. Дмитрий Лихачов –

21.09.1988 г.

Франсоа Митеран - 19.1.1989 г.

Умберто Еко - 15.10.1990 г.

Петър Увалиев - 20.5.1992 г.

Проф. Минко Балкански - 18.6.1992 г.

Хелмут Кол - 10.6.1993 г.

Проф. Роже Бернар - 20.1.1997 г.

Михаил Горбачов - 8.5.2002 г.

Шимон Перес - 18.6.2002 г.

Проф. д-р Симон Вейл - 25.11.2008 г.

Орхан Памук - 19.5.2011 г.

Марио Варгас Льоса - 17.5.2013 г.

Мо Йен - 27.9.2014 г.

Проф. Джузепе Консоло - 30.3.2016 г.

Проф. Исмаил Серагелдин -

28.10.2016 г.

Присъжда българския

“Нобел” за литература

Голямата награда за литература на Софийския университет “Св. Климент Охридски” е учредена през 1999 година и се присъжда веднъж на всеки две години като признание за цялостното литературно творчество на изтъкнат български автор. Софийският университет е единственото висше училище с подобна награда.

Лауреати на наградата са Вера Мутафчиева (1999), Борис Христов (2000), Йордан Радичков (2001), Ивайло Петров (2002), Константин Павлов (2003), Антон Дончев (2004), Валери Петров (2005), Георги Мишев (2006), Дончо Цончев (2007), Боян Биолчев (2008), Димитър Шумналиев (2010), Иван Цанев (2012) и Екатерина Йосифова (2014), Иван Теофилов (2016) и проф. Кирил Топалов (2018).

Най-богатата колекция на метеорити в България

През 1914 г. проф. Берверт, Австрия, дарява на музея 14 метеоритни къса, с които се поставя началото на най-богатата колекция от метеорити в България. В момента тази колекция съдържа 46 образеца, включително 4 броя метеорити, открити в България.

Сред тях е и късче от Тунгунския метеорит, а последното парченце е от метеорита Алмахата Сита, дарено от посланика на Република Судан Илхам Ахмед през декември 2014 г. Това е част от единствения метеорит в историята на човечеството, чиято траектория е била проследена от появата до падането му в нубийската пустиня.

Отваря вратите си за жени още през 1901 г., първите учат история и математика

Първите студентки влизат в университета през учебната 1901 - 1902 г. Тогава се записват 12 девойки в Историко-филологическия факултет и 4 във Физико-математическия. За учебната 1902-1903 г. в Историко-филологическия факултет вече са записани 24 студентки, във Физико-математическия те са 19, а 2 започват обучението си в Юридическия факултет.

Само СУ “разхожда” в Зографския манастир, има дигитални копия и от папската библиотека

Единствено в Софийския университет могат да се видят и да се работи с дигитални копия на документи от манастира “Зограф” в Атон.

Електронната научноизследователска библиотека “Зограф”, известна още и като Зографската стая, стартира през 2014 г. с 286 дигитални копия на ръкописи от Зографската света обител. Оттогава всяка година тя се обновява и през 2018 г. сбирката наброява около 740 електронни документа от Ватиканската апостолическа библиотека, Реймското евангелие (Франция), колекциите на НБ “Иван Вазов” - Пловдив, манастира Драгомирна (Румъния), Историческия музей “Акад. Йордан Иванов” - Кюстендил, Националния исторически музей, Троянския манастир, Пловдивската народна библиотека, Градския исторически музей - Самоков, Регионалния исторически музей, отдел Възраждане - Варна, Народното читалище “Съгласие 1896” - Плевен. Софийският университет е представен с ръкописи от колекциите на Центъра за славяно-византийски проучвания “Акад. Ив. Дуйчев”, Централната университетска библиотека и библиотека “Теология”.

Инициативата се осъществява благодарение на сътрудничеството между Зографската света обител и Софийския университет, работата на изследователите от катедра “Кирилометодиевистика”, Центъра за славяно-византийски проучвания “Акад. Ив. Дуйчев” и Университетската библиотека “Св. Климент Охридски”.

Софийският университет дава на всички

студенти празника 8 декември

- деня на св. Климент Охридски.

Чества се от края на XIX век

Още от края на XIX век на 8 декември има почитане към символа Успението на св. Климент Охридски, а официално се чества за празник на студентите на Софийския университет от 1903 г.

Официалното име на университета от 1904 г. е “Братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово”. Независимо от това символът на университета е св. Климент Охридски.

8 декември става празник на всички студенти от всички университети след 1944 г., когато се прави празничната система на социалистическа България. Тогава вече не се свързва със св. Климент Охридски, а е просто дата от празничния календар.

Днес също студентите от всички висши училища празнуват 8 декември.