Преди 10 години у нас бе нашумял футболният отбор “Скрита сила” от село Мъдрево. Той дори се появи в Североизточната “В” група и предизвика огромен интерес сред феновете заради името си.
През 2018 година Мъдрево вече има истинската си сила. Тайбе Юсеин стана европейска и световна шампионка по борба и спечели и приза за №1 за годината. И то доста убедително пред атлетките Мирела Демирева и Александра Начева.
Това опроверга известната пословица, че денят се познава от сутринта. В първия си старт за годината Тайбе завърши едва на 13-о място в силния турнир “Иван Яригин”. След което обаче нямаше съперник, който да я надвие.
Всичко дойде на място след назначаването на Петър Касабов за старши треньор на националния отбор. С него тя постига и световната си титла за девойки.
Касабов я печели обратно за борбата, след като дълги години остава в подножието на върха. И мисли вече за отказване. За нея среброто и бронзът просто не са медали. А за злато винаги не стига нещо малко.
“Защо да не избера борбата? В нашето село е пълно с борци. Всички са се борили. В залата ме заведе татко, той позваваше треньора”, признава Тайбе. Нейното име означва “нещо добро”. И се получава наистина един много добър борец. Има по-голям брат, който обаче е далеч от спорта. Работи като електротехник.
Първо е записана на бадминтон. Но спортът не я грабва. Опитва и други спортове. “Обичам футбол, гледам всичко по телевизора, когато имам време”, обяснява Юсеин. Но в залата при първия си наставник Мустафа Кесман намира своя спорт.
Дебютира в народните борби. “И станах трета при момчетата, защото други момичета просто нямаше”, допълва най-добрата българка. Защото освен несгодите на второто и третото място през годините успя да преодолее офертите от Азербайджан и Турция да си смени гражданството. За много пари, разбира се. “Това просто нямаше как да стане. Не ме интересува какво ми обещават. Сега единствено искам да стана олимпийска шампионка в Токио”, категорична е Юсеин.
В началото на кариерата си дори се пуска на европейско първенство под чуждо име и с 3 години по-големи от нея. В Албена през 2004 година стана седма при каките.
Талантът е забелязан от русенския треньор Сава Семов и така тя се оказва в местното спортно училище. В залата, където е тренирал Валентин Йорданов. Това е и до днес нейният идол в борбата.
“Учила съм неговите хватки и те ми носят успех. Сега ги усъвършенствам”, признава Тайбе.
След трудния старт на “Иван Яригин” идват големите победи. Първо печели първо място на “Дан Колов” в София. На европейското в Каспийск в първите две схватки не дава и точка на съперничките си, а на полуфинала печели с туш. За титлата рускинята Инна Тражукова е победена с 11:8, като Тайбе се бори на 27-ия си рожден ден. И най-накрая след 7 медала от големи първенства се качва на най-горното стъпало на почетната стълбичка.
През юли и септември Тайбе е първа на силните турнири “Яшар Догу” в Истанбул и “Йон Кордеану” в Букурещ. Прави и много силен тренировъчен лагер в Япония.
Така стига до световното в Будапеща, където е още по-убедителна. Дава първите си точки чак на финала, и то при резултат 6:0 срещу японката Якако Кавай.
В свободното си време много обича да чете криминални романи Заради това винаги има книга по време на дългите лагери на националния отбор. Няма любим автор, търси интересната завръзка в историята. По принцип е прочела всичко на Агата Кристи. В последните месеци набляга и на биографиите, като последната, която е приключила, е на бившия британски премиер сър Уинстън Чърчил.
Не смята, че е суеверна, но има нещо като ритуал след края на всяко състезание. Задължително сменя нещо в прическата си след приключването му. Така то отивало в историята и така продължава напред.
Тайбе има и две татуировки, като едната е част от молитва и вярва, че дава допълнително сила. Обича да готви, когато има време, и сама си измисля някои ястия в кухнята.
Юсеин е едва втората представителка на борбата за жени, която стига до приза спортист №1. Първата бе двукратната олимпийска вицешампионка Станка Златева.
Петър Касабов признава, че трудно е навил Тайбе да остане в спорта след краха на олимпиадата в Рио, където остана на 13-о място. “Разговорът бе доста дълъг, но в крайна сметка успях да я запазя. Най-накрая намери спокойствието, което търсеше”, обяснява треньорът. И признава, че Тайбе е от хората, които му се сърдят единствено когато намали натоварването на тренировките, за да могат да си починат малко състезателките. Дори стигали до скандали заради това.
Всъщност 2016 година е наистина най-трудната в кариерата на Тайбе и единствената, в която тя завършва без отличие, откакто е при жените.
При награждаването Тайбе цитира една мисъл на Хенри Форд, която според нея най-точно я описва. “Неуспехът не трябва да ви плаши. Неуспехът е една възможност да се почне отначало, само че този път по-разумно. Аз започнах отначало за десети път и успях”, заяви не скритата, а истинската сила на село Мъдрево. Защото там, в родната къща, тя се чувства най-добре.
Коментари (0)
Вашият коментар