Бъдещ папа служил литургия в единственото униатско село в Източните Родопи

Свещеник Анджело Джузепе Ронкали бил в храма на Покрован, 28 г. по-късно е избран за папа Йоан XXIII - предшественик на Йоан Павел II

Ако папа Франциск знаеше, че негов предшественик е служил литургия в ивайловградско село, със сигурност би поискал да го посети при идването си в България през 2019 г.

Покрован е единственото село в Източните Родопи, населено с католици, и единственото в района, в което

има женски

метох с две

монахини

В Покрован приемат унията с католическата църква пред 1861 г.

“Направили са го будни жители на селото, които са искали църковните служби да се водят на български език, а не на гръцки”, казва местната жителка Мария Пандова. В средата на XIX век жителите на селото активно търгували дърва и дървени въглища на пазарите в Истанбул, Одрин и Солун. В Покрован се помни, че един от хората, допринесли селото да стане униатско, е Димо Деликолев.

След като приемат унията с Рим, селяните изгонили гръцките свещеници и в църквата им започнало да се служи на български език.

“Старата църква е била на различно място от сегашната, която е построена през 1867 г.”, казва Мария.

Униатският храм е опожарен през 1913-а, когато

селото е

нападнато

от башибозук

По време на нападението освен храма са изгорени училището и много християнски къщи. Избити са над 40 мъже, жени и деца от селото.

“Дотогава в Покрован са живели и българи, и турци. Разбирали се добре. Дори малко преди нападението турците предупредили съседите си, че към селото идва башибозук и ще има клане. За съжаление, българите не са вярвали, че могат да станат жертва”, обяснява Мария.

След нападението турците напуснали Покрован, а българите, чиито домове били унищожени, заживели в техните. Опожареният храм бил възстановен през 1924 г. Една година по-късно се случва събитие, което за покрованци е най-бележитото в историята на селото - пристига бъдещият глава на Римокатолическата църква и предшественик на Йоан Павел II. По това време Анджело Джузепе Ронкали, който 28 г. по-късно е избран за папа с името Йоан XXIII, е апостолически визитатор и архиепископ в България.

“Старите говореха, че мъжете от Покрован са посрещнали папата край село Камилски дол. Отишли дотам с коне и катъри. Папата се качил на кон и пристигнал в нашето село. Не е вярно, че е пресякъл Арда с лодка. По това време вече е имало мост над реката”, разпалено допълва Мария Пандова.  

Бъдещият папа служил в селската черква “Св. Богородица”. Години по-късно покрованци са поставили паметна плоча на храма си с надпис “Папа Йоан XXIII арх. Джузепе Ронкали посетил тази църква през 1925 г.”. По това време близо до Покрован е имало още едно униатско село - Кобилино, но жителите му били преселници от Мала Азия.

Покрованци нямат спомен католическият архиепископ да е ходил там. Посещението на

висшия духовник

вдига духа на

местните униати

През 30-те години на XX век тук е основан девически метох и в него заживяват няколко монахини.

“Майка ми разказваше, че по царско време сестрите са готвели в двора на църквата и раздавали храната на деца и бедни жители на селото. Монахините винаги са помагали много на местните”, казва Мария.

Метохът продължил да съществува и по времето на социализма.

“Спомням си, че не ни разрешаваха да влизаме в църквата и затова ходехме рано сутрин. Комунистите не правеха нищо на никого, само плашеха. Но много хора се уплашиха и се отказаха. И днес мъжете ги държи страхът, така че още ги няма в църквата”, казва Мария.

“Комунистите бяха гонители на християните. Казваха ни да се махаме от метоха, а ние им отговаряхме, че нас са ни изпратили тук и не можем да си отидем”, спомня си една от монахините - сестра Бернадета.

Тя е на 82 г. и живее в метоха на Покрован от 1967 г. Родом е от пловдивското с. Белозем.

“Родителите ми бяха бедни, а бяхме 7 деца. Работехме от малки, за да преживяваме”, спомня си сестра Бернадета. Тя била пастирка на 30-те овце на семейството.

“Още не мога да се откажа от вълната, с която свикнах като дете. Нося вълнени дрехи и чорапи, предпочитам ги пред памучните”, казва възрастната жена. Решава да стане монахиня, когато е на 27 г. Дотогава ходела на църква редовно и била силно вярваща.

“Да се отдадеш на Бога, трябва силно желание. На мен и през ума не ми е минавало за семеен живот. На младини другите шиеха и плетяха чеиз, а аз не подхващах такива неща”, казва сестра Бернадета.  

Когато се замонашва, я изпращат в Покрован. По това време в метоха е имало още няколко монахини. През годините обаче те починали.

В момента освен

сестра Бернадета

има още една

монахиня

- 90-годишната сестра Василия, която обаче е болна. И двете възрастни жени преживяват със социални пенсии.

“Парите не са много, но стигат. Когато човек има дръвца, хляб и вода, не му трябва друго”, смирена е сестра Бернадета. Допреди 10-ина години двете монахини си вадели хляба с шиене и поправка на дрехи. Отглеждали кокошки и се грижели за зеленчукова градина.

“Поддръжката на църквата е ангажимент на свещеника отец Клаудио. Ние само я почистваме”, казва монахинята. Отец Клаудио е италианец, който живее в Пловдив. До Покрован пътува за служби по големите празници, но задължително посещава селото поне веднъж в месеца.

Благодарение на католическата общност в Покрован, където живеят около 70 души, всички на възраст над 50 г., функционира и социална кухня. Тя е основана и поддържана от католическата фондация “Каритас”. В кухнята всеки ден топла храна получават 40 души. Веднъж годишно селото получава помощи - храни от Франция. Сестра Бернадета

напуска метоха

веднъж годишно,

за да отиде

до София,

където събират монахините от страната за седмица. За възрастната жена знакови са две нейни пътувания зад граница. Първото е до френския град Лурд, където Света Богородица се е явявала 18 пъти на местно момиче, канонизирано по-късно за светица.

“Нося нейното име - и тя като мен в детските си години е била овчарка”, казва сестра Бернадета. Другото нейно пътуване е до Рим, където е имала аудиенция при папата.

“Цял живот съм мечтала за този момент. Когато застанах пред папа Йоан Павел II, му казах, че в България много го обичаме. Той само се усмихна и сложи ръка на главата ми. Бях много щастлива”, спомня си монахинята. Тя се надява да види и папа Франциск при посещението му в България през май 2019-а.

“Имаме намерение да се организираме и да наемем автобус до град Раковски”, казва кметският наместник Иванка Бакалова. Според нея много от жителите на Покрован чакат с нетърпение височайшата визита.