Радина и Деян за първи път заедно на сцената

Актьорът от две години обмисля общ спектакъл, режисира сам “Любовникът” от Харолд Пинтър

Радина Кърджилова и Деян Донков за първи път ще се поклонят на публиката рамо до рамо на театралната сцена. На 13 януари на камерната сцена на Народния театър “Иван Вазов” е премиерата на пиесата на Харолд Пинтър “Любовникът”.

Задачата никак не е лека, защото нобеловият лауреат придавал изключително значение на текста, не позволявал да се мръдне и на буква от него и забранявал всякакви импровизации. С тези правила трябва да се съобрази Донков, който е и режисьор на постановката. 

“Любовникът” е

една от

най-популярните

пиеси на Пинтър. Няколко пъти е поставена у нас. “По принцип трудността и при превеждането, и при поставянето на Пинтър идва първо от факта, че трябва да разбереш какво точно става в пиесата”, шегува се преводачката Галина Томова-Станкева. Тя е единственият одобрен от самия автор преводач на неговите текстове у нас.

“24 часа” знае от почти две години за мечтата на Деян Донков да постави като режисьор “Любовникът” от Харолд Пинтър и на сцената да си партнират с Радина Кърджилова, неговата съпруга. Тя също отдавна споделя тази негова мечта. Клюките ги разделяха и събираха, а те заедно не само мечтаят, а и реализират общата си идея. В това време и двамата се окичиха с театрални призове.

В интервю за вестника в края на февруари 2017 г. той нарече пиесата “зверска”. И добави:

“Съдбата си знае

работата, просто

трябва да изчакаш

момента...”

Е, моментът дойде. Радина и Деян репетират “зверски” “Любовникът”, защото директорът на Народния театър Мариус Донкин е насрочил премиерата в камерната зала на Народния театър за 13 януари.

Като режисьор Деян Донков компенсира времевия дефицит с идеите за постановката, които зреят у него от години, и с усещането как на сцената да се случи тази игра, която задава великият драматург Пинтър. Залага и на някои радикални и смели неща, но иска да ги запази в тайна. Те също са свързани с играта въобще. Всеки човек по всяко преме и по всякакъв начин си задава въпроса какво не се казва от това, което се казва. Понякога хората обичат да се крият зад думите и това иска да покаже на сцената семейният театрален тандем.

“Според Пинтър има

два вида мълчание -

казва Донков. - Едното е, когато не се казва нито дума, а второто - когато се изрича порой от думи...”

Като режисьор Донков залага и на двата вида, а като актьор? Ще видим само след 8 дни. Поне обещава да бъде верен на текста на Пинтър и паузите на героите му, защото все пак между мълчанието и паузите има голяма разлика. А един ден се пошегувал с Радина, че всъщност режисьор на представлението е самият Пинтър. Защото той никъде в текста си не предлага указание за актьорите - самата пиеса дава идеи за това какво трябва да се случи на сцената.

Радина и Деян отдавна говорят за “Любовникът”,

чели са я, коментирали са я, опитвали са се да разберат явния, но и тайния смисъл на всяка авторова реплика. Веднъж прочели пиесата в къщи пред приятели, които не са свързани с театъра. Искали да видят какви ще са реакциите и да си направят някои изводи. Двамата работят усилено върху образите, спорят много, но не влизат в разправии с повишаване на тон. Обмислят всяка идея и хрумване

и са се абстрахирали

от факта, че в

живота са интимни

партньори

Подхождат към всичко, свързано с бъдещия спектакъл, чисто професионално. Истинските репетиции на сцената започнаха вчера (4 януари). Паралелно с работата по текста Николай Тороманов-Фичо, ще строи декора, ще се пробват костюмите.

Идеята на Деян е декорът на сцената да е минималистичен. Но не заради факта, че с Радина се готвята да пътуват с нея дори и в чужбина, а заради внушенията към зрителите чрез едно изчистено и честно представление. Опитният майстор на декора и костюмите Николай Тороманов пренася героите в днешния ден, защото за Пинтър няма значение как и къде се случват историите на пиесите му. Фокусът му е върху актьорите и затова всеки детайл от облеклото им ще е подбран така, че да се открояват те и тяхната игра.

“Пускаме се в това предизвикателство, наречено “Любовникът”, пък каквото ще да става.

Нас ни възбужда и

това е достатъчно!”,

категоричен е Деян Донков

На сцената като актьор той се чувства като у дома си, или като птица в небето. Вече има самочувствие и като режисьор, след като в театъра на НДК постави култовата пиеса “В очакване на Годо” на любимия си Томас Бекет.

“Любовникът” не е ново преживяване за Донков. През 1999 г. той играе в постановката на Недялко Делчев на сцената на Сатиричния театър. Партнира му Деса Красова (сега Касиел Ноа). В ролите на Сара и Ричард пак на тази сцена през 1992 г. влизат Катя Паскалева и Христо Гърбов, а режисьор е Стоян Камбарев.

 В “Любовникът” Радина е Сара, а той - Ричард (Марк се нарича в амплоато си на Любовника). Двамата са потънали в рутината на брачното всекидневие. Години наред съпругът и съпругата спазват стриктно ритуала на ежедневието си: сутрин - мила раздяла за работа, следобед - изневяра, вечер - спокойна семейна вечеря. И тъкмо когато смятат, че са открили рецептата за щастлив брачен живот, поредната поява на Любовника се оказва катализатор за отдавна отлагана емоционална експлозия.

Някъде между

аперитива и

вечерята

покадровата подреденост на техния фалшив живот се срива. Освободени от почасовия график, техните чувства помитат границата между въображаемо и реално (намеква се за ролева игра - б.р.), между допустимо и перверзно. Сексът се превръща в извратена война, любовта - в манипулативно оръжие, а изходът от техния жесток изолиран свят - в химера. (Постановката е с червена точка - не се препоръчва за лица под 16 г., личи от афиша - б. а.)

Възможно ли е да се съхрани любовта след много години брачен живот, след стотици закуски, обеди и вечери заедно? Двама съпрузи, които знаят един за друг всичко и едновременно с това не знаят нищо.

Къде е любовта?

Къде са истинските

чувства?

Къде и кога сме истински и кога сме само въображаеми герои и маски?

Това са част от въпросите, които поставя “Любовникът”. В това не е абсурдът на сюжета на пиесата, а абсурдът на самия живот. Така, както само Харолд Пинтър може да го покаже.

Нобеловият лауреат Харолд Пинтър (1930-2008) е автор на около 30 пиеси. Пише поезия и проза, театрален и филмов режисьор, сценарист и актьор.

Познат и обичан е

от българската

публика

У нас има над 20 постановки на негови пиеси. По текстовете му са работили режисьори като Стоян Камбарев, Пламен Марков, Николай Поляков, а в момента в Сатиричния театър се играе “Стари времена” на британеца, постановка на Николай Младенов.

Пинтър казва в интервю: “Ако настоявате да ви дам определение, бих казал, че онова, което става в моите пиеси, е реалистично, но онова, което правя, не е реализъм. Не съм ангажиран писател – нито религиозно, нито политически.”

В екипа са Николай Тороманов - костюми и сценография, музиката е на Емилиан Гацов-Елби. Преводът е на Галина Томова-Станкева. Фотограф - Стефан Н. Щерев.

КОЙ ГИ СНИМА

Ефектните снимки за рекламната фотосесия за “Любовникът” са на фотографа Стефан Ненков Щерев. Той избира за място на снимките стара порутена сграда, ефектно използва олющени стени, стълби, разбити прозорци. Видимо различни като визия и излъчване са и актьорите.

От последната фотосерия с Радина и Деян ще бъде избран и кадърът за афиша. Вече има фаворит, но решението засега е предпоследно, защото предстоят още снимки с костюми.

Рекламната фотосесия за “Любовникът” предизвиква голям интерес в мрежата и кадрите много се споделят. Снимка след снимка се подсказва, че нещо интересно предстои. Скоро... Който трябва да види, ще види какво ще се случи.

Преди 10-ина години Мариус Куркински кани младия фотограф Стефан Н. Щерев да снима негов спектакъл. От тогава Щерев работи предимно за театъра, търсят го и му се доверяват най-известните ни режисьори. Автор е на снимките за няколко постановки на Народния - “Дивата патица”, “Опит за летене”, “Бащата”, “Наблюдателите”, Даскал” и др. Псевдонимът му е 3 i n S p i r i t. С него ще го намерите във фейсбук.

НЕГОВИТЕ РОЛИ...

Деян Донков - сред най-търсените в киното и театъра

Деян Донков е носител на няколко приза “Икар” и “Аскеер”, на “Златна роза”. В Народния театър е вече 15 г. Той е Беляев в “Месец на село” от И. С. Тургенев, Отело в “Отело” и Кент в “Крал Лир” от У. Шекспир, Дон Жуан в “Дон Жуан” от Молиер, Макмърфи в “Полет над кукувиче гнездо”, Иванов в “Иванов”, Платонов в “Платонов” от А. П. Чехов, Лазар в “Бая си на бълхите” от Б. Папазов и др. На снимката - Калигула в едноименния спектакъл на Албер Камю.

...И НЕЙНИТЕ

Радина Кърджилова бързо блесна в Народния театър

В първата трупа е от 2017 г. Играе в “Жана” от Ярослава Пулинович и Екатерина в “Танца Делхи” на Иван Вирипаев - ролята ѝ носи приза на САБ “Икар”. Може да се види в премиерната постановка “Бащата” от Флориан Зелер, където партнира на Владимир Пенев (на снимката - сцена от спектакъла).

Запомнящи са ролите ѝ в “Иерма”, “Ромео и Жулиета”, “В полите на Витоша”, “Железният светилник” и др. в Театъра на Армията.