Чаушеску не дава да се грижим за паметниците ни в Букурещ

Заради тях румънският лидер грубо ругае своя министър на културата Тамара Добрин

Една година след България и Румъния пое европредседателството!

Вече има още една база за сравнение между двете съседни държави, нарочени за опашкарите на ЕС.

Отношенията между тях са сложни и по времето на соца. Тодор Живков и Николае Чаушеску публично се прегръщат и мляскат, но политическото задкулисие е пълно с бурни спорове и нелицеприятни оценки.

Нека да хвърлим

един поглед към

близкото минало

Още след запознанството си и първия разговор с Николае Чушеску външният министър на България Петър Младенов разбира, че срещу себе си има непоправимо болен човек и самовлюбен маниак. В продължение на 18 години двамата ще се срещат многократно, най-малко по два пъти в годината.

“Когато разговарях с него и слушах изказванията, речите, тостовете и беседите му, постепенно стигнах до заключението, че те изразяваха една политика на опортюнизъм и груб меркантилизъм, съчетани с пълна безпринципност и примесени с национализъм, неврастения и мания за величие”, пише Младенов в мемоарите си.

Двамата се срещат за първи път в Букурещ и Чаушеску се държи и чувства като лидер от световна величина, може би единственият, който има готови рецепти за всичко.

“Когато навлезе в международната проблематика, Чаушеску повиши глас, започна да жестикулира и сякаш изпадна в транс. Имах чувството, че се опиянява от собствения си глас и от думите си...”, пише още Младенов.

Анализът на Чаушеску на българо-румънските отношения е повърхностен, пълен с клишета и без никаква конкретика. А румънските власти забраняват на българския свещеник да служи религиозни служби в нашата черква в Галац.

Не разрешават да бъде ремонтирано и поддържано в приличен вид училището в Букурещ, в което Христо Ботев бил учител. “Очевидно заслепени от див национализъм, нашите съседи провеждаха линия на заличаване на всякакви български следи на румънска земя”, коментира Петър Младенов.

Като всеки

вманиачен човек

Чаушеску много обича надълго и нашироко да поучава другите. Най-дългите и скучни изказвания на заседанията на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор са неговите. Често се отклонява от предварително написания текст и започва да импровизира, при което ръси куп небивалици и глупости.

По врема на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Хелзинки през 1975 г. е решено държавните глави да се изказват максимум 15 минути.

Всички спазват регламента. Чаушеску застава на трибуната и говори цели 40 минути! Продължава дори когато залата започва неодобрително да шуми.

При посещенията си в чужбина и преди всичко в някои азиатски и африкански страни Чаушеску изисква почестите към съпругата му Елена Чаушеску да бъдат равни и дори по-големи от почестите към съпругите на коронованите глави. Заедно с неговия портрет да се окачва и нейният. Да участва в прегледа на почетния караул и в приемането на церемониалния марш на почетната рота и ред други неща, които липсват в протокола както на западните, така и на източните страни.

При едно от поредните официални посещения на семейство Чаушеску в България предварително в София идва румънски екип, който да подготви посрещането им. Директорът на протокола на румънския президент

иска почести и

за Елена Чаушеску

Първоначално Петър Младенов отказва с аргумента, че това не влиза в нашия протокол и че няма да се приеме добре от българите. Румънецът едва не получава инфаркт – наредено му е и точка. При това не смее да звънне в Букурещ и да сподели възникналите проблеми.

Младенов отива при Тодор Живков и го запознава с възникналите трудности. Живков започва да ругае Чаушеску и да сипе остри квалификации към него. Когато се поуспокоява, решава, че исканията на румънския му колега трябва да бъдат изпълнени.

Така скандалът е предотвратен, но при едно от официалните посещения на Живков в Букурещ възниква друг. В официалната делегация са и Петър Младенов и Людмила Живкова, вече член на Политбюро. Разговорите са в един дворец, недалеч от Букурещ.

Освен семейство Чаушеску са и външният министър Щефан Андрей и министърът на културата Тамара Добрин. Тя е в румънското правителство благодарение на концепцията на Елена Чаушеску, че на жените трябва да се даде по-голямо участие във властта.

Тодор Живков заявява, че в двустранните отношения съществуват спорни и нерешени въпроси – свързани главно с историята и с поддържането на историческите културни паметници в двете страни. Людмила Живкова разяснява позицията на българската страна.

В своето изказване Тамара Добрин потвърждава позицията на Живкова и допълва, че вече е създадена смесена комисия и тя е уточнила паметниците, за които трябва да се полагат грижи.

Само че това не отговаря на вижданията на Чаушеску. Той иска всички български паметници да изчезнат от територията на Румъния и самата идея за поддържането им го вбесява.

“Той не изслуша докрай своя министър - описва случая Младенов, - почервеня, настръхна и започна да ръкомаха и гримасничи, заекваше, пелтечеше и не можеше да произнесе нито дума, докато накрая се разкрещя. Руга дълго и грубо собствения си министър на културата. Каза й, че е пълна некадърница, нарече я невежа и проста, без да се съобразява, че всичко става пред чужденци, да не говорим, че министърът беше жена. Тя не издържа обидите, сълзи бликнаха от очите й и заплака с пълен глас. Сцената беше отвратителна и ни показа как се отнася Чаушеску към най-близките си сътрудници. Помислих си, че щом си позволява подобно грубиянство пред чуждестранни гости, в свой кръг сигурно е невменяем.”

През пролетта на 1989 г. Тодор Живков и Политбюро изпращат Петър Младенов на спешна среща с Чаушеску по повод замърсяването на Русе от румънския град Гюргево. Всички преговори между представители на двете страни от равнище експерти и зам.-министри до лични срещи между Живков и Чаушеску не дават съществени резултати.

Младенов и румънският лидер се срещат на четири очи, само в присъствие на преводачите. Българинът подробно го информира за събитията в Русе и България, които се дължат на упоритото нежелание на румънската страна да прекрати замърсяването. Заявява, че властта повече не е в състояние да влияе върху гражданството, както и да неутрализира

зараждащите се

антирумънски

настроения

За разлика от друг път Чаушеску не започва да нервничи и да отхвърля аргументите на Младенов. Дори обещава да се занимаят сериозно с проблема. Разбира се, не пропуска да отбележи, че замърсяванията не са само румънски, но и български. Външният министър не оспорва това и обяснява, че България вече е вкарала в действие скъпоструваща програма за очистването на Русе и околностите.

За определен период от време замърсяването намалява. Чаушеску лично нарежда да бъде спрян заводът за хлор, който е основният замърсител и да започне демонтажът му. Спрени са и други производствени мощности.

“Но бедата не свършва с това, тя продължава и сега. Оказа се, че на т. нар. Площадка 2 има и други химически инсталации, които продължават да замърсяват околната среда”, пише през 2000 г. Младенов.

На 4 декември 1989 г. той и Чаушеску се виждат в Москва, където се провежда среща на партийни и държавни ръководители на страните от Варшавския договор. Българският министър знае, че румънският лидер се е изказал много остро срещу промените, извършени на 10 ноември, и ролята на Петър Младенов в свалянето на Живков. Въпреки това Младенов отива да го поздрави.

“Той се опита да каже нещо, няколко пъти заекна, лицето му спазматично се напрегна – такъв го бях виждал само когато е много ядосан и не може да се контролира. Произнесе няколко нечленоразделни звуци, които преводачът явно не разбра, тъй като не преведе нищо. Чаушеску махна с ръка и наведе глава.

Стана ми жал за него

- дребен, слаб, свит,

физически немощен

Стори ми се, че той разбира, че си отива, но нямаше нито морални, нито интелектуални сили да приеме с достойнство това решение на времето и историята”, описва последната си среща с Чаушеску Петър Младенов.

Тогава и двамата няма как да знаят, че на Гения на Карпатите, както го наричат в Румъния, му остават само три седмици живот. На 25 декември 1989 г. Елена и Николае Чаушеску опитват да избягат от народния гняв, но са заловени и след бърз процес - разстреляни.