Вежди Рашидов: Когато се разболях, усетих страх за живота си

Нося в душата си образа на майка си като светица

Няма достоен герой, когото да изобразя като Господ, нито такъв, който да е сатаната

Борисов вече има своето важно място в историята

С Волен Сидеров заедно ни разработваха под кодовото название “Асистенти”, Ахмед Доган все още го уважавам

- Г-н Рашидов, какво ще пожелаете на българите за новата година?

- Ако ползвам клишето по повод новата година, то това ще бъде да пожелая на всички хора много усмивки и здраве. Но освен това много ми се иска да им пожелая през новата година много разум и изключителна отговорност към живота ни, за който самите ние трябва да положим усилия, за да променим всичко, което ни е нужно за нашето бъдеще. Единствено чрез мъдростта и труда можем да направим живота си такъв, какъвто искаме да го живеем.

- Мечтаете ли за нещо през новата година и какво е то?

- Все по-малко, но по-съществени стават мечтите ми. Разбира се, и аз мечтая като всеки нормален човек. Мечтая държавата, в която живея, да бъде все по-добре, да бъде държава, в която злобата и завистта да отстъпят място на добруването, да бъде държава, в която хората да се научат сами да градят своя живот и труд, чрез който ще могат да се осъществят, за да има все повече усмихнати хора. Това е единственото здравословно "лечение" за доброто ни бъдеще. Нека се научим да се радваме всички на светлината, която ни е необходима, докато сме живи.

- Можете ли да кажете кое е най-хубавото, което ви се е случило през 2018 г., и за кое не искате да си спомняте?

- Хубавото е, че още имам възможността да работя в ателието си и да се занимавам с изкуството, което е целият ми живот. Да се занимавам с творчеството, което създаде Вежди такъв, какъвто днес съществува. Именно

то ми даде всичко,

за което съм мечтал

Бих искал да не си спомням за хора бездарни, нищо незначещи нито за времето, нито за историята, които съществуват и се захранват чрез завистта, омразата и посредствената си агресивност. Но за съжаление човек не може да забрави нито доброто, нито злото – то е част от живота.

- Кого имате предвид?

- Няма повече да коментирам този въпрос.

- Има ли човек, който е променил живота ви и сте му благодарен за това? Кой е този човек, какъв е и какво е направил за вас?

- Да, разбира се, за щастие срещнах много такива хора в живота си. Бих могъл да започна от моята майка, която ми е дала живота, от безкрайно многото и качествени мои приятели, заради които си заслужава човек да живее, и не на последно място е моето семейство, съпругата ми, децата ми, внуците ми. Колко е простичко човешкото съществуване.

- Класическото или модерното изкуство предпочитате?

- За мен изкуството е професия, аз не деля изкуството на класическо или модерно. За мен съществува само един-единствен критерий – то да е качествено и добро изкуство.

Не всичко, което носи името изкуство, е такова. Понякога е пълнеж на съдържанието на тази дума. Именно на тази база се е създала и критиката, която също е градивна част от нашия живот. А делението е за хора, които не разбират от изкуство. Тях ги движи само техният мироглед.

- Какво ви свързва с националиста Волен Сидеров, в чиято галерия открихте изложба?

- В тази галерия аз съм откривал поредица от изложби. По една или друга случайност днес тази галерия е наета от Волен Сидеров, с когото сме имали старо приятелство още от ранните години на един от създателите на първите свободни медии - Петьо Блъсков.

Волен беше журналист в неговите медии. Помня и когато беше главен редактор на вестник "Демокрация", както и времето, когато с него

организирахме митинги срещу анархията

по времето на Иван Костов и когато бяхме преследвани и разработвани под кодовото название "Асистенти" от същата тази демократична власт.

Всичко това е времето, в което ние сме били заедно. А онова, което при мен съществува, е, че моите приятелства не се влияят от политическите страсти на отделните хора. За мен приятелството е инвестиция на много ценности в човека и е много над политическите страсти.

В какви фигури би изобразил Бойко Борисов, Румен Радев и Корнелия Нинова, четете в хартиеното издание на "168 часа".