Критиците са категорични - “Рома” (Roma) е най-добрата чуждоезична лента, най-добрият филм изобщо за 2018 г., Алфонсо Куарон е пръв сред режисьорите и громи конкурентите с операторското си майсторство, макар да го демонстрира за първи път.
Общата сметка - четири награди “Изборът на критиците”. Още преди това Асоциацията на холивудската чуждестранна преса обяви с две статуетки “Златен глобус” - няма по-впечатляваща чуждоезична лента от “Рома”, която е демонстрация и на ненадмината режисура. “Гардиън” също отсече - “Рома” е най-добрият филм на годината.
За липса на всякаква изненада филмовата академия на САЩ нареди продукцията сред номинираните за “Оскар” 2019 в 10 категории, сред които: “Най-добър филм”, “Най-добър режисьор”, “Най-добра актриса”, “Най-добра актриса в поддържаща роля”, “Оригинален сценарий”, “Операторско майсторство” и “Най-добър чуждоезичен филм”.
И сред планината от признание и овации “Рома” остава предимно - “най-личният филм”, който някога е правил Алфонсо Куарон. Носителят на куп статуетки “Оскар” е сценарист, режисьор, продуцент, монтажист и за първи път овладява камерата като оператор на собственото си творение.
Така пет години след “Гравитация” Куарон използва киното, за да се завърне към своето детство. Черно-бялата лента е посветена на жената, която го е отгледала от бебе - неговата бавачка Либория Родригес (Либо). Мексиканката е вдъхновението, което задвижва образа на главната героиня Клео, през чиито очи е разказана историята. Ялица Апарисио омагьоса Холивуд с изпълнението си в този образ може би и заради непринудеността си и това, че не е професионална актриса, а детска учителка
Приятно изненадана остава Либо, която днес е на 74 години, когато научава от Куарон, с когото и до днес са близки, че следващият му филм е посветен на нея. Тя дори е поканена на снимачната площадка, за да даде своето мнение.
Сюжетът на “Рома” връща към 70-те години на миналия век и настанява зрителите в дома на семейство в Рома, квартал, обитаван от средната класа в Мексико Сити. Страната тъкмо е приела домакинството на финалите на световното футболно първенство, раздирана е от социално неравенство и студентски бунтове.
Уютът и спокойствието в дома са поддържани тихо и едва забележимо от обичаната икономка и бавачка Клео (Ялица Апарисио), която работи за семейството заедно с домашната помощница Адела. И двете са млади индианки с микстески произход. Господарката на къщата е София, изиграна от Марина де Тавира, чийто прототип е собствената майка на Куарон - Кристина Ороско.
София се бори с отглеждането на четирите си деца, но е заета да се справя и с вечното отсъствие на своя съпруг, което сякаш я държи в постоянна нервност и готовност да избухне.
Докато се опитват да изградят нова форма на любов и солидарност в контекста на социалната йерархия, където расата и класата са вплетени, Клео и София изграждат емоционална връзка помежду си. Те сключват тих пакт, за да се борят с промените, които достигат до техния малък свят в атмосферата на политически хаос.
Мъжките образи са липсващи. Приятелят на Клео изчезва, щом разбира, че тя е бременна. Съпругът на София e сякаш загатнат с присъствие, но в действителност го няма. И кой смятате, че оставя в съзнанието на Куарон това усещане за вечно отсъствие? Собственият му баща, който го изоставя още като дете.
Във втората част на лентата фокусът се пренася на улицата, където мизерията, гражданското недоволство и агресията завличат уязвимия в опасни води.
Вътрешна сила и верен съюзник са всичко, което може да върне хармонията в домашното огнище без значение от отсъствията около него. Две жени ще успеят да съхранят своя свят.
Места, хора и събития оживяват директно от спомените на Куарон в черно и бяло, което действително зарежда филма с магия.
"От началото до края бях абсолютно зашеметен от “Рома” - казва директорът на кинофестивала в Ню Йорк Кент Джоунс, - от художественото и техническото майсторство на всички замесени, от физическата мощ и гравитационната сила на изображенията, от осъзнаването, че гледам нещо магическо: история за случващия се живот, който е обгърнат в необятността и мистерията на самото си съществуване на тази планета. Филмът на Алфонсо Куарон е чудо.”
Коментари (0)
Вашият коментар