Гаф: сп. "Български воин" скачи “Союз 33” с орбиталната станция “Салют 6”

Българинът черпи космонавтите с луканка и червено вино

Полетът на Георги Иванов със “Союз 33” освен космическа слава донесе на България и (може би) най-големия журналистически гаф.

Само ден след излитането на Иванов и Рукавишников на 10 април 1979 г., списание “Български воин” излиза с възторжен репортаж. В него се описва как след скачването на кораба с орбиталната станция “Салют 6” нейните обитатели Владимир Ляхов и Валерий Рюмин посрещат с братска прегръдка своите космически гости. Спретват другарска трапеза, на която нашият човек ги черпи със суджук и луканка, чукат чаши с червено българско вино.

Ден по късно, на 11 април, става ясно, че поради повреда в двигателя скачване между кораба и станцията няма да има. Започват да се разработват планове за аварийно кацане, тъй като и резервният двигател отказва.

В същият брой на списанието има и една карикатура, която допълнително налива масло в огъня на скандала. В легло е нарисувана съпружеска двойка и мъжът казва на жената:

“Скъпа, хайде да

направим няколко

маневри и да

се скачим...”

Иван Славков-Батето, генерален директор на БНТ, е изпратен да отразява космическия полет. След години Батето разказа как на сутринта в хотелската стая, където той е с красива рускиня, нахлува колега журналист и казва: “ Другарю Славков, стана нещо ужасно!”. Ей, да не би да не са скачили в Космоса?” - пита на шега Батето. “Да!”, съкрушен отговаря журналистът.

Славков казва: “Това са неподготвени работи. Ето, питай девушката, попитай я! Аз направих две стиковки - и на тъмно, и на светло... Отработено!”.

Но това е друга тема

След като гафът лъсва, е издадена заповед целият брой на списание “Български воин” да бъде конфискуван - от реповете, от военните поделения, от библиотеките. Днес, казват, го няма дори в Народната библиотека.

Твърди, че не пази този брой и авторът на репортажа Веселин Стоянов. Той не обича да говори за този гаф, нищо, че е класически пример в лекциите на факултета по журналистика.

Стоянов е автор на репортажа, но не той е виновен за скачването, луканката и виното. Този абзац добавя зам. главният редактор на списанието подп. Цветан Цаков, вече покойник. Главен редактор на “Български воин” е Васил Чанков.

Освен че проявява “съавторство”, Цаков не спазва и ембаргото. Тогава в редакциите са раздадени два комплекта с материали. Комплект А - при скачване в Космоса, и комплект Б - при нескачване. Има информационно ембарго и отварянето на въпросните комплекти става само след изрична заповед “от горе”.

Цветан Цаков обаче се предоверява на “всемогъщата” съветска техника и на професионалното си желание да направи журналистически удар.

С Цаков се познавах добре, той беше силен и амбициозен журналист, специалист по авиационни и космически теми. Дори и днес го разбирам - невероятен гъдел за самочувствието е списанието ти да изпревари с информация дори всекидневниците!

През 1993 г. във в. “Поглед” (двете редакции се намираха в сградата на папския нунций на ул. “11 август” 6) Цветан Цаков сам пое отговорността за този гаф. Той написа

“изповед на

журналиста,

който направи

невъзможното:

скачи “Союз 33” със “Салют 6”.

Ето част от тази изповед: “Измежду юнаците, които храбро надуваха тържествените фанфари на празнично-парадната космонавтика, беше и моя милост. Ентусиазмът ми в случая бе съвсем естествено да бъде предварително прецакан, и то не толкова от червените лампази и вледеняващата строгост на ГлПУНА (Главно политическо управление на Народната армия - б.а.) към соцморала на военния журналист, колкото от собствената ми глупост.

От друга страна обаче, напълно обяснимо е как вдъхновено и зашеметяващо успях да сторя това, което и науката, и техниката, и експертите, и космонавтите не можаха да направят на 11 април 1879 г.

Ето го момента на истината: скачих на страниците на изданието, където работех, търпящия бедствие космически кораб “Союз 33” с очакващата го космическа станция “Салют 6”. Събрах заедно щастливи и усмихнати космонавтите от кораба Георги Иванов и Николай Рукавишников с двамата от станцията - Владимир Ляхов и Валерий Рюмин. Една истинска великолепна четворка се получи, велико тържество на несъстоялата се стиковка...”

Цветан Цаков се ядосва как тогава не му е хрумнало “да сложи една рубричка от рода на “Прогноза” или “Очакваме”. И прави следното признание: “Само че както ни бяха инструктирали от едно високо място и бяхме консултирани в космонавтския център - “там, където завършват възможностите на науката, стартират кадърностите на пропагандата...”

Впрочем една от основните причини за провала на социлизма като обществен строй е, че прекалено много разчиташе на пропагандата, тя стоеше на по-голяма почит от истината.

Но и това е друга тема.

За този гаф

Цветан Цаков

е наказан с

“непълно служебно

несъответствие”

Което означава, че ще закъснее повишаването му в по-горен чин. По-късно той все пак стана полковник.

Веселин Стоянов е наказан само с “бележка” и е лишен от поощрение. “Дори не искам да си спомням този случай, защото без вина пострадах много, беше лаконичен пред “24 часа” Стоянов преди години.

В един брой на сп. “Осем” той е малко по-обстоятелствен: “За мен това е преди всичко пример на непознаване на тъй нареченото информационно ембарго. В редакцията на сп. “Български воин” бяха подготвени материали и се бяхме договорили с колегите да се чуем преди публикацията. Но те, по-специално зам. главният редактор Цветан Цаков, също работещ по авиокосмически теми, решава вечерта на 10 април да пусне списанието за печат - как може да откаже съветската техника!?”.

Веселин Стоянов се познава с Георги Иванов от ВВВУ “Георги Бенковски”, където бъдещият космонавт завършва първия випуск за летци инженери.

Според колеги, работили със Стоянов в сп. “Български воин”, самият той е бил отличен летец на вертолет, карал е дори машината на тогавашния министър армейски генерал Добри Джуров.

Но този нелеп гаф, за който той няма никаква вина, променя професионалното му развитие.