Левски сам написва Устава на БРК, но оставя място за бележки под всеки раздел

Васил Левски е най-емблематичната фигура в нашата история. Личност, пред която се прекланя всеки българин. Левски сам съставя Уставът на БРК, сам посочва основните цели и методи на действие, както и определя каква трябва да е структурата. Освен това описва от къде ще бъдат набавени пари, хора и оръжия, както и какви са длъжностите в комитета, на тайната полиция и тайната поща. И макар че е помислил за всичко, той оставя място за коментари и бележки под всяка точка.

Предлагаме ви да си припомните текста на Устава, който е поместен и в книгата на английската писателка Мерсия Макдермот – „Апостолът на свободата” – посветена на Левски.

След като напуска София, Левски отива в Средна гора и посещава Копривщица, Панагюрище и околните села. Той непрекъснато пътувал, преоблечен по най-различен начин, заздравявал вече направеното и разширявал мрежата от комитети във все повече селища в поробената си родина.

Опасности, глад, всевъзможни други изпитания и несгоди били постоянните му спътници; но той леко се справял с всички затруднения, като използвал малкото спокойни моменти, за да състави устава, който по-късно щял да стане основа на организацията:

Нареда на работниците за освобождението на българския народ

Подбуда и цел

Подбуда. Тиранството, безчеловещината и самата държавна система на Турското правителство на Балканския полуостров.

Цел. С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранична система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със светата своя кръв откупили в което днес безчеловечно беснеят турските кеседжии и еничери, и в което владей правото на силата, да се подигни храм на Истината и правата Свобода, и турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършеното равенство между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички щат спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще са избере.

За извършването на таквази революция нужни са:

1. Учреждение; 2. Пари; 3. Хора; 4. Оръжие и други бойни потреби.

За да се приготвят всичките тези и да са извърши самата революция, наредиха се хора, избрани по съгласието на по-голямата част на Българския народ, и съставиха Централен Български революционен комитет.

Централен Български революционен комитет

Пребиваването на ЦБР Комитет е в Българско, но именно в кой град е няма да се знае – навсякъде и нийде. ЦБР Комитет са състои от един председател и от един подпредседател, един писар, и един помощник, един касиерин, и още седем члена, между които е и един поп.

Председателят, писарят и техните помощници и касиеринът, са избират от членовете на Комитетат, в нужда щат се проминяват от същите и ще бъдат под надзора им.

Длъжност на Председателят:

1. Да отваря и затваря заседанията.

2. В нужно време да свиква из вън редни събрания.

3. Да варди и удържа ред на разискванията и гласоподаванията в заседанията.

4. Да въвежда в работа решенията на заседанията.

5. Да води надзор на подпредседателят, писарите, и касиерът в изпълнението на длъжностите им.

6. В гласоподаванията щъ дава само един глас, в случай, когато и на двете стърни гласоподаванията са равни, може да даде йоще един.

Длъжност на Подпредседателят:

1. Ще помага на Председателят в извършването на длъжностите му.

2. В време на отсъствието Председателово, ще го заменява в службата му.

Длъжността на касиера:

1. Ще приема пари от чясните БР Комитети и от други места на срещо което ще дава расписки под нумера ще ги записва в Касиерската книга, ще явява за тях и на комитета за да се запишът и в Главната Комитетска книга.

2. Ще издава пари по решението на Комитета, на сякъде и за сичко.

За събранията въобще

Сичките членове на Комитета са в събранията равноправни.

Събранията ща са дават редовно в неделята, два пъти, в нужда и почесто. Решенията в събранията ще стават по вишегласие, което Председателят подир нужните разисквания обевява. Решенията ща носят Комитетският печят, без него, ни са припознати.

Писма до Ц. Комитет, както и от него до вънкашните чясни комитети, ща са приемат и испровождат само чрез едно лице, което Ц. Комитет ще назначи. Никой от чясните комитети няма да знай де е Ц. Комитет и кои лица гу съставляват.

I

Устройство

За да може Комитета по лесно да нареди работите и приготви революцията, състави в градищата с околните им села Чясни р. Б. Комитети.

За да може по-добре да нагледва работите на чястните Комитети и да извършва наказанията на престъпниците на Закона, нареди тайна полиция.

А за да можът да бъдат и съобщенията между него и чясните Комитети по сигурни нареди револуционерна тайна поща.

II

Пари

С пари ще се снабдява Ц. Б. р. К. сам или чрез чясните Комитети по начин когото той с съгласието на частният комитет за най-добре намери.

III

Хора

С хора, било за Войводи, пощари, полициени, или пък за действуващи на първи позив войници, ще са снабдява Ц. Р. Б. К. или направо или, чрез другите чясни комитети, по наредата, която той ще им даде!

IV

Оръжие и други бойни потреби

С оръжие ще се снабдява ЦРБК само като проводи по напред хора учени, които разумяват от оръжие да го прегледат.

Чясните български революционарни комитети

Сякой град с околнистете си села съставлява Чястен Б. Р. К. който са управлява тъй също както и Централният.

Сякой Чястен БРК са допитва и отправя писмата си до Ц. Комитет, под когото направо и зависи.

Сички писма и решенията от Часният Б. Р. Комитет до Централният ще са управляват пак чрез едно тайно лице, което Чясният комитет ще си назначи.

Както членовете на Ц. Комитет ни са никому известни, тъй също и членовете на Чясният комитет са тайни.

Само по едно лице от Чясните комитети е известно на Ц. Комитет.

За вслучай ако лицето, назначено от Чясният Комитет чрез което стават сношенията на Комитетите падне в неприятелски ръце.

Длъжността на Чясните Б. Р. Комитети

Чясните Б. Р. Комитети са длъжни да съобщават на Ц. Комитет.

1. От колко села се състои околносттъ им.

2. В кое село колко хора има, и от каква са народност и по колко от сяка народност.

3. Колко има Български юнаци способни да носят оръжие и колко са готови за първи позив.

4. Колко оръжие имат и какво е.

5. Дали имат в околносттъ си способни хора за войводи и де се намират.

6. Колко може да се збере в нужно време жито, увес, ичмик, сино, слама и други потреби за храна на животните.

7. Колко може да има волови, крави, коние, овци и др.

8. Колко йъхъръ има и по за колко животни и др. подобни, които ще им са назначиът от Ц. Комитет.

Тайната полиция

Тайната полиция зависи и е под заповедтъ само на Ц. Комитет.

Никий от Чясните Комитети няма да знай от кои лица тя състои.

Броят на членовете е неизвестен, Ц. Комитет го определява според потребите.

Членовете на Тайната полиция са распръснати по сичките градища.

Сякой от Членовете на Тайната полиция познава револуционерните работници в града, в когото ю определен чрез един знак, който му е съобщен от Ц. Комитет.

Длъжността на тайната полиция

1. Да нагледва тайно делата на револуционерните работници в града си и да ги съобщава на Ц. Комитет.

2. Да опитва и да се уверява в точносттъ и верносттъ на тайната полиция.

3. Да шпионира турските шпиони, и да предирва стъпкъ по стъпкъ делата на турската тайна полиция, и да ги съобщава направо на Ц. Ком.

4. Да е извършителна власт на Ц. К. т.е. да наказва престъпниците на Закона според заповедтъ на Ц. Комитет.

Смъртните наказания ще са извършват тайно, но ако обстоятелствата не дозволяват, ще са извършяват на явни места и по сред пладня.

Споразуменията на полицията с Ц. Ком. Ще стават само чрез един човек, когото Ц. К. е назначил, и който в същото време е управител на другите членове на полицията в града.

Членовете на полицията требва да са хора избрани, юнаци, решителни, верни и постоянни.

Наказанията ще извършват онези членове на тайната полиция, на които падне жребе, и които се намират в града, дето ще се извърши наказанието.

Тайната поща

Тайната поща зависи и се управлява направо от Ц. Комитет.

Бройя на членовете на тайната поща не е определен, ще се увеличяват или умаляват според потребите.

Член на тайната поща няма да познава повече от четирима или петима от своите другари.

Разнасянето на писма, решения, или други съобщения щъ съ съобщават от лице с нужните лозинки – никак направо.

Как ще се приемат нови револуционерни работници

Сякой който иска да участвува във великото дело на Народното ни освобождение, трябва да се яви с време, за да ни каже подир че желал да работи и нямал случяй.

Ако някой поканен от Ц. да земе участие в работите ни се откаже, трябва да изложи писмено причините и основанията, на които се отказва и условията под които би приел.

Който иска да земе участие в работите ни, трябва да има припоръчка от някого от познатите до някой револуционерний работник.

Когато съ препоръчвъ на някого от работниците някой вънкашен човек, трябва по напред да го изпита: кой е, от де иде, какво иска, какви му са мислите и др. па да се яви за сичките тези на Ц. Ком., като прибави йоще и добър опис на физиономията му и въобще на сичките му свойства характеристични, а пък него да го задържи доде приемне отговор от комите(та).

Когато се яви на Комитета, че някой си е проводен от някое дружество или от някого, за някакво си споразумение с Комитетат, той трябва да яви на тайната полиция да го испита, а пък в същото време да се увери сам, или писмено или устно, от чиовекът, когото нарочно трябва да проводи до онез които са го най-напред препоръчяли, или право до оногос от когото казва, чие бил проводен.

Когато Комитетат се увери, че проводеният или препоръчаният човек е чист, влиза с него в споразумение посредством едного когото той сам сие отредил.

За приемането на войводите и техните длъжности

Войводите се приемат по гореизложеният начин. Когато някой Войвода се яви на ЦК и поиска да бъде приет, трябва по-напред да положи испит от нужните военни науки пред комисията военна, която ЦК ще нареди и според знанието ще застъпи и приличното място. Без испит ние приет никой.

Длъжностите на Войводите са: да пригледат позициите, да изберат и определят бранителни точки, и да направят нужните фортифакторни планови за окреплението им, да назначът опирационите, и комуникационните линии, да направят план за революцията да приготвят нужният военен закон, и най-подир, да вдигнат народните Байряци и да прогласят Народната Свобода и Балканска република.

За секиго въобще

Сякой от членовете на револуционерните работници, бил кой бил, трябва да знай сам, и да държи в сърцето си това, щото му е поверено.

Не трябва да казва, нито да загатва за таквис работи на любовница, на жена и пр. Само най-искреният си приятел може да загатва нещо, та кога се увери, че и той желае заедно с него да дели щастие и нещастие на Бойното поле, може да го приеми като извести предварително Чясният комитет под когото зависи.

Ако някой от револуционарите падне в някоя нужда, сякой от другарите му (разумяваса сичките други револуционари) е длъжен на показаният му знак да му помогне.

Ако се появи някой непознат чиовек, та поиска в Името на ЦК да Буни Народат или други подобни, макар той да има нужният знак (може би откраднат или със силата на оръжието испитан).

В такъв случай трябва да са яви на ЦК и да са приследва па ако може да се улови от тайната полиция.

Ако са случи чи лозинката падни в неприятелски ръце, трябва по-скоро да са яви на ЦК да йъ промени.

Асо някой тайно или на други начин, са научи чи неприятелите кройът нещо тайно, трябва изведнъж да яви на ЦК, па ако може и на другите чясни комитети.

Наказателен закон

§ 1. Ако някой, бил Войвода, бил членна Комитета, или вънкашен, бил кой бил дръзне да издаде нещо на неприятелят ни ще се накаже със смърт.

§ 2. Ако някой от влиятелните българи или войводи, подкупен от чуждо Правителство или от друго чясно лице поиска да ни пречи на работите, под какъвто и начин да било, такъв ще са счита за неприятел, и ще се наказува с смърт.

§ 3. Ако някой призре и отхвърли предначъртаната държявна система „Демократска република” и състави партий за Деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще считат за неприятели на Отечеството ни, и ще се наказват с смърт.

§ 4. Ако някой ни припознай Централният революционен Български Комитет и поиска да са упита по свойъ глава да подигне на Бунт, то за пръв път ще му са кажи, но ако и то нипомогни ще са накаже с смърт.

§ 5. Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповед на Комитета някое си наказание, ще се накаже с смърт.

§ 6. Ако някой в пиянство искаже нещо от тайната, за пръв път ще му са напомни, повтором ще са острани от работата ни.

§ 7. Ако някой от Служящите, като Председателят, и пр. поиска да злоупотреби с служебната си власт, за пръв път ще са лиши от служба, повтором ще са извади съвсем като са по напред подпише за грешката си, и да ъ поднесе писменно на Комитета, ако и така неиспълни, ще са накаже с смърт.

Нужно проглашение

Централният Български революционарен комитет, в Името на сичките онези, които са го избрали, упълномощили, или основан на свойъта тайна полиция и с силата на нейното оръжие проглашява:

I. Никой от Българските Войводи или Чорбаджии няма право да представлява Българският народ пред другите народности и да прави с тях уговори без знанието на Ц. Ко.

II. Никой няма право да съставлява други революционерни комитети без знанието на Ц. Ко.

III. Никой няма право да извади револуционерни прокламации и да Буни Народа без знанието на Ц. Комитет.

Забележка

Тойъ закон ще трае до захващането на револуцията – щом гръмни първата пушка, важността му пада, и ще влезе в действие нов воен закон, когото Войводите с съгласието на Ц. Комитет, нареждат.

Изготвянето на този забележителен документ, едновременно манифест и устав, отнело на Левски много месеци. Встъпителните изречения представляват един лъч от пророческо прозрение в бъдещето, което става тласкаща сила зад неговото обричане и което го вдъхновява да издържи и преодолее всички ужаси и изпитания. Но само лъч. По-голямата част от проектоустава се занимава с грубата действителност: нуждата от действено ръководство и бърза връзка между клоновете и Централния комитет, нуждата от пари и опитни ръководители и преди всичко нуждата от пълна сигурност. Необходима била и известна суровост при мерките срещу онези, които застрашавали организацията. Комитетите на Левски не работели в атмосферата на безнаказаното словословие на румънските кръчми и читалища, а под заплахата на неприятелските щикове, където скъсването само на една нишка водело до разнищване на цялата мрежа. При такива обстоятелства смъртното наказание за нарушителите не може да се счита за варварство, а за патриотичен дълг, който не може да се пренебрегне.

Един екземпляр от Устава, написан с грижливия почерк на Левски, се пази в архивния отдел на Националната библиотека в София. Само половината от всяка страница е изписана, като останалата половина е оставена чиста за забележки и допълнения. Въпреки трудните конспиративни условия, при които е трябвало да се работи, Левски се е старал да избегне авторитарната структура, залегнала в основите на повечето европейски тайни организации. Той бил убеден, че правилното решение на всеки проблем може най-добре да се намери чрез размяна на мнения и че дисциплината трябва да се осъществява съзнателно, а не по принуда. Щом като бил завършен уставът, той започнал да го разпраща на различните съществуващи вече комитети, които трябвало да впишат своите забележки по него, върху празното място, оставено за тази цел.

Из „Апостолът на свободата”

Книгата може да поръчате тук!