3 в 1: Стефка Янорова е работеща жена, деспотична майка и красива тъща

Актрисата играе в късометражка, пиеса в театъра и кинокомедия

Страхотно започва 2019 г. за актрисата Стефка Янорова!

Най-напред като коледен подарък идва новината, че късометражният “Сън за щастие” с нейно участие е определен за най-добър филм на декември на фестивала The Montli Film Festival във Великобритания.

В началото на януари в камерната зала “Миракъл” на военния театър е премиерата на пиесата “Вкус на мед”, в която Стефка е в ролята на деспотична майка.

А по кината вече се върти трейлърът на българската комедия “Уют” на режисьора Камен Донев, в която Янорова е в образа на красива тъща. Премиерата ще е на 22 март.

“Винаги когато те оценяват, е приятно. По-точно казано - чувстваш се удовлетворен, че по някакъв начин си свършил добре работата си!”, казва Янорова по повод английската награда. Но признава, че се чувства повече щастлива заради режисьорката Ирина Величкова, на която искрено се възхищава заради начина, по-който успява да заснеме “Сън за щастие”. Въпреки това, въпреки онова и въпреки всичко. Което май се превръща в тенденция при правенето на българско кино.

Величкова се обажда на Стефка по телефона: “Спечелихме награда!” “Не е възможно, виж дали е този фестивал”, реагира актрисата. “Ирина беше много развълнувана. Дори по гласа й личеше колко е щастлива. Тя е много чист човек и аз много се радвам, че се срещнахме...”, откровена е актрисата.

Впрочем организаторите на фестивала би трябвало да познават Стефка още от 2015 г., когато филмът “Падаща звезда” с нейно участие отново печели наградата. Режисьор на късометражката е Любо Йончев.

Живее с по-млад от

нея мъж, който си е

една хаймана

Един ден вижда обява, че художник търси модел, и тя отива пак заради парите. Така се среща с героя на Деян Донков, който е художник в инвалидна количка заради болно сърце.

“Деян е много инстинктивен актьор, през годините е успял да овладее силата си и е страхотно удоволствие да се работи с него”, каза Стефка за колегата си.

Във филма героинята й вижда грънчарско колело и става ясно, че тя преди години е искала да се занимава точно с грънчарство, но не й се е получило.

Решава да опита и докосвайки се до това изкуство, разбира, че начинът, по който е живяла досега, не е нейният живот. И се променя - става по-одухотворена, по-щастлива...

“Преживяхме два много хубави дни, докато снимахме тези епизоди. Докосването до глината е невероятно усещане. Невероятно! Докосвайки се до нея, трябва да се замислим, да благодарим на майката земя и да я уважаваме повече...” - това е изводът, до който стига актрисата.

Сега чака да й подарят вече изпечена паницата, която тя извайва със собствените си ръце. Ще я постави на видно място у дома си и ще я държи винаги пълна с надежда и с вяра, че изкуството може да променя хората към добро.

А във военния театър няма билети за месеци напред за постановката “Вкус на мед”, в който Стефка влиза в друго амплоа - тя е деспотична майка, която повече се грижи за младия си любовник, отколкото за 18-годишната си дъщеря - в ролята е Гергана Плетньова.

Пиесата се играе за първи път през 1958 г., неин автор е британката Шийла Дилейни, която тогава е само на 19 години. Според критиците пиесата оказва огромно и трайно въздействие върху британската попкултура и вдъхновява артисти и музиканти от класата на “Бийтълс”. Това време - краят на 50-те и началото на 60-те години на миналия век, остана в историята като

времето на

сърдитите млади

хора

В България пиесата е поставена за първи път през 1966 г. на голямата сцена във ВИТИЗ, но повече не е играна. В главните роли тогава са Илка Зафирова и Цветана Манева.

Стефка не се интересува коя от двете големи актриси е играла нейната роля, както не пита нищо за тогавашната постановка. Иска да влезе в образа на героинята си с девствено съзнание и без странични влияния.

А как се превърна в деспотична майка, след като в живота е чудесен родител?

“Ами нали това е работата на актьора, да се превъплъщава - отговаря Стефка. - Мисля, че всеки човек носи доброто и лошото в себе си и е въпрос на обстоятелства да се прояви едното и да надделее над другото. Въпрос е и на възпитание, и на досег до изкуството. Ето и след “Вкус на мед” ще кажа, че продължавам да вярвам в изкуството, което може да прави хората по-добри...”

Един театрален критик написа следното за “Вкус на мед”: “Виждаме Стефка Янорова най-после в нейния блясък след участието и в спектакли, където послушно заема мястото по разпределение...”

Стефка не е съгласна с това “най-после”, защото в изграждането на един образ и поведението на актьора на сцената винаги има думата и режисьорът. Във “Вкус на мед” тя се сработва лесно и бързо с режисьора Красимир Спасов.

Двамата работят заедно за четвърти път. “Добрият театър се получава, когато имаш добро разбирателство с партньорите. Слава Богу, във военния театър нямаме проблеми с него. Има приемственост между колегите и никога не съм се притеснявала в това отношение”, твърди Янорова. Във “Вкус на мед” нейни партньори на сцената освен Плетньова са и Стойко Пеев, Владислав Виолинов и студентът от НАТФИЗ Владимир Матеев.

Стефка Янорова казва още, че много обича професията си и когато тръгне да прави нещо, го заобичва, влюбва се в него. Но зрителите, а и критиците!, имат субективен вкус - в една роля я харесват много, в друга - по-малко. Нормално е.

За себе си актрисата се ориентира по реакциите на публиката. Ако хората в салона се вълнуват, значи си е свършила работата, ако ли не - трябва още да работи върху образа

“На предпремиерата и на премиерата на “Вкус на мед” видях развълнувани и дори разплакани хора - разказа Янорова. - И това е нашата награда. Това вълнение повече ме радва от аплаузите в салона. Винаги след края на всеки спектакъл има една тишина - това са миговете преди да започнат ръкоплясканията. Ето в тази тишина усещаш какво се е случило на сцената.”

Преди две години Камен Донев събира екип от актьори съмишленици и със свои средства снима дебютния си филм “Уют”. Стефка Янорова играе негова съпруга. Двамата имат дъщеря, която им води зет и Янорова става тъща. После едно от сродените семейства печели джакпот от тотото и настава една...

тежка комедия със

смях през сълзи

или обратното

Стефка казва, че през ония две седмици снимачен период не спряла да се смее заради импровизациите на Камен. Дори веднъж го моли за малко милост. “Камен е чудовищен актьор, има постоянно толкова много идеи, че се чудя как се събират в главата му. Наистина му се възхищавам, как всяка секунда ражда по нещо”, спомня си Янорова.

Според нея Камен има и друго невероятно качество - много умее да забавлява, но и кара хората да се замислят. И в “Уют” заедно със смеха зрителите ще видят много неща, върху които всеки човек трябва да се замисли.

За човешките взаимоотношения, за обърканите ценности, за истинската любов и любовта към парите. И за устоите на днешното българско семейство, от което може би тръгва всичко...

Янорова в екшън диалог със Стойко Пеев във “Вкус на мед”