Проф. Бонджолов: В Ханой ни посрещнаха с постери “Аз обичам България”

Ставаш милионер във Виетнам, още като обмениш 100 долара за донги, казва ректорът на ВТУ

В тази държава отношението към учителя е невероятно

Да покориш най-високия връх във Виетнам, и то като милионер! Това се случило на ректора на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов. Той бе в Ханой с колеги - професори от търновското висше училище, по покана на Университета за социални науки и хуманитаристика и на Асоциацията за виетнамско-българско приятелство в Хо Ши Мин. Целта - рестарт на образователните контакти с азиатската страна, където споменът за високото качество на българското висше образование е все още жив.

“Виетнам е държава, в която необичайното е, че още с обмяната на 100 долара ставаш милионер в донги. Първото, което направихме, е да станем милионери, като обменихме по 100 долара. А следващото - изкачихме се на най-високия връх в Югоизточна Азия - Фансипан, който е 3143 м. Дотам са направили лифт, вложили са над милиард в това уникално съоръжение. Лифтът пътува между 20 и 30 минути, оттам с фуникулер стигнахме до самия връх”, разказва впечатленията си проф. Бонджолов.

За да опознаят културата и традициите на социалистическата република, имали среща и с високопланинските народи хмонг и червени дао, живеещи на границата между Виетнам и Камбоджа.

“Те и досега са с типичните си облекла. Вече частично са извадени от традиционния поминък с ориза и лова и са превърнати в туристическа атракция. Разгледахме етноселото Кат Кат, запазено като автентичен ансамбъл”, разказва ректорът за първите срещи с Виетнам.

Според великотърновския професор представите за тази страна от филма “Рамбо”, сниман в Тайланд, нямат нищо общо с действителността.

“Сега Виетнам е неузнаваем - с магистралите и небостъргачите, с красивата природа, с подредбата, чистотата, с усмихнатите хора. Социалистическото вероятно е запазено само в мавзолея и бюстовете на Хо Ши Мин. Това, което е постигнато икономически, е впечатляващо. Една около 100-милионна държава, която няма проблемите на България с демографията.

Една държава,

в която французите

са били 100 години

и се вижда не

само по сградите,

но и по манталитета на хората”, казва проф. Бонджолов.  

Но това, за което си заслужава да се говори във Виетнам, е йерархията на ценностите. Там първият ден от новата година е ден на бащата, вторият е ден на майката, а третият - ден на учителя.

“Отношението към учителя е невероятно. Може би по това се доближават до Япония, сигурно и до Китай. Но извеждането на учителя като авторитет и ценност, като едно от най-важните стъпала във възпитанието говори много. Така си обяснявам стремителния икономически напредък и развитието на това общество”, анализира проф. Бонджолов.

Българските преподаватели имали срещи с бивши виетнамски студенти в България. Най-трогателната била в Ханой, където ги посрещнали със сълзи, с български песни и с постери “Аз обичам България!”.

“Присъствал съм на много вълнуващи срещи с наши емигранти по света, които плачат от носталгия по родината, но не бях присъствал на такова чудо: виетнамци да плачат за България!”, не крие вълнението си професорът.

Тези хора, които вече са на високи позиции в образованието, бизнеса, дори и в управлението на страната, се срещат със своите учители за първи път след много години. Преди десетилетия зам.-ректорът на ВТУ проф. Стоян Буров и проф. Пенка Пехливанова-Бурова са учили на български голяма част от тях и във Виетнам, и в България.

“Всички тези хора казваха: “България е моята втора родина”. Попитахме защо и те отговориха различно: защото са учили у нас, защото България им е дала много, защото е тяхната младост, защото в България са се раждали децата им. В ония години - военни и следвоенни във Виетнам, те са се спасявали в България. Видях хора, благодарни за това, което са получили у нас. Още при първата среща припомниха виетнамска пословица: ако ядеш ябълка, трябва да си благодарен на онзи, който е посадил дървото”, допълва ректорът. На срещите присъствали посланикът ни Маринела Петкова, ректорът на Университета за социални науки и хуманитаристика.

“Този човек беше толкова впечатлен, че преди самата церемония за подписването на договора поканил да присъстват и всички други преподаватели, завършили в България”, казва проф. Бонджолов.  

Безвъзвратно е отминало времето, в което хиляди работници от азиатската страна са градили нашите национални обекти. Гид на търновските гости в Сайгон бил виетнамец, отговарял за 1000 работници, когато се е строяла АЕЦ “Козлодуй”.

“Сега във Виетнам

гледат към Америка,

Япония, Южна Корея.

Не биха дошли на

работа за 300 евро

у нас. С това не можем да ги привлечем. Можем обаче да ги привлечем като студенти и докторанти и тук според мен е отворената врата. Защото нашата образователна система е оставила трайна следа във Виетнам и там ценят българското образование. Този нихилизъм, че образованието ни е лошо, не е основателен.

Имаме проблеми, но и предимства. Включително таксите, които са неколкократно по-ниски от другите държави”, казва ректорът на ВТУ.

Български университети вече работят на виетнамския образователен пазар. Търновският обаче е първият, който сключил договор с Асоциацията за виетнамско-българско приятелство в Хо Ши Мин да го представлява на виетнамския образователен пазар.

Има интерес към филология, археология, история, педагогика, социални науки в Търново.  

“В Университета за социални науки и хуманитаристика в Хо Ши Мин много силно впечатление ми направи, че декан на факултета е бивша студентка на проф. Буров, която също е заинтересована да работи активно с България, да се включва в най-различни проекти и програми като “Еразъм+”, разказва за виетнамската мисия проф. Бонджолов.

В този университет, който е сходен с ВТУ, учат 12 хиляди студенти, а 5000 от тях са чуждестранни - от 80 държави.

“Излиза, че ние не сме добре, защото при нас съотношението е друго. Ако ние обучаваме не 5000, а 500 чуждестранни студенти, няма да изпитваме финансови затруднения. Университетът ще си помага максимално, но това е вече дългосрочна политика.

Ако университетите искат да съществуват, то ще бъде на базата и на чужди студенти, много от нашите заминават. Трябва да търсим нови пазари, а студенти няма да дойдат от най-богатите държави”, казва ректорът.

Още на празника на ВТУ през май в старата българска столица ще пристигнат академична делегация от Ханой, водена от ректора, както и представители на Асоциацията в Хо Ши Мин. На традиционния летен семинар по български език и култура в Търново ще участват виетнамци.

“Партньорствата, чрез които нашият университет ще обучава и обменя студенти и преподаватели и ще развива дистанционно докторски програми, вече са установени”, вярва проф. Бонджолов.