Вършец като австрийския Баден, ако върне блясъка на Царското казино

Цар Борис III, принц Кирил, Иван Вазов, Дора Габе отсядали в курорта

Първото казино в България, чиeто строителство започва през 1920 г. в курорта Вършец, днес е изоставено на произвола на съдбата и на милостта на времето. Помпозната някога сграда тъне в разруха, виенските й полилеи отдавна са изчезнали. Тези дни кметът на Вършец Иван Лазаров обяви, че са нужни 10 млн. лв. за възстановяването му. Сградата е собственост на Министерството на здравеопазването и от 1992 г. е затворена.

А тук са отсядали цар Борис III, брат му принц Кирил, Иван Вазов, Дора Габе. Поетът Йосиф Петров дори прекарал във Вършец медения си месец, когато в казиното се провел първият в България конкурс за красота (виж карето).

Идеята за казиното във Вършец е на управителя на почивния дом в курорта д-р Дамян Иванов. То е изградено през 1920 г. и е умалено копие на казиното в австрийския град Баден, казва Ангелина Емилова, директор на Държавния архив в Монтана.

Първият у нас лекар балнеолог е разбирал, че хората ще идват заради целебната изворна вода, но и заради ваканцията в релаксиращата обстановка. Всяка вечер казиното кипяло от живот - столичани и гости от чужбина пълнели ресторанта му, където имало жива музика, виенската сладкарница и танцувалните салони.

През 1938 г. казиното е осветено с

електроцентрала,

дарена от цар Борис III

То станало любимо място за развлечение на принц Кирил, брата на цар Борис, който играел тук на рулетка. Затова вместо Банското започнали да го наричат Царското казино.

Историята мълчи дали принцът е печелел, но щедро разказва какви празненства се вдигали тук с неговото активно участие. А и Кирил, знае се, бил заклет ерген и бохема. Видели ли кабриолета му във Вършец, младежите се стичали в казиното, защото присъствието му винаги обещавало забава.

В

ъв Вършец добре са познавали и Иван Вазов, и художника Борис Денев. Вазов често идвал в курорта на кон по времето, когато е бил председател на Берковския окръжен съд. Денев пък е оставил рисунка с въглен “На пазара- Вършец”.

Жителите на града познавали и поетесата Дора Габе, която прекарвала всяка есен тук. И днес още има живи свидетели на разходките ѝ.

Близостта на Вършец до столицата - по-малко от 100 километра, го прави бързо популярен за времето си курорт, особено сред политическия и творческия елит на държавата. Гостите обикновено пристигали с влак до Берковица, след което продължавали пътя си с файтон, като почти задължително се отбивали за обяд в Клисурския манастир. После отсядали с антуража си в богаташките вили на градчето. “Тук

концерти е изнасял

популярният

Аспарух Лешников,

през лятото във Вършец бил командирован театър “Одеон”, а известният актьор Любен Герасимов избрал казиното на родния си град, за да направи в него бенефиса си”, припомня местният краевед Йорданка Костова, която дълго време проучва историята на Вършец и на казиното.

И

добавя, че тук обичал да играе и фокусникът Мистър Сенко. Като 16-годишен ученик той продавал кифли във Вършец и обичал това място. “Имало и други продавачи на закуски, но младият Мистър Сенко го правел много артистично и първи закуските свършвали при него”, разказва Костова. В основата на този кипеж е д-р Дамян Иванов. Любопитното е, че той се завърнал от Виена не само с богати познания по медицина, но и с австрийска съпруга - вероятно жена му Вилхемина му е била пръв съветник в мащабните проекти. За нейния знатен произход говори фактът, че баща ѝ бил съветник на самия император Франц Йосиф. “Австрийката толкова обикнала България, че по-късно приема православието и дори се прекръщава на Мария”, обръща внимание Йорданка Костова.

Д-р Дамян Иванов умира през 1959 година. През 70-те години на миналия век благодарните жители на Вършец му вдигат паметник. Каменната фигура на доктора е точно срещу единия от входовете на някогашното казино.

Първият конкурс за красота възпят от Йосиф Петров

Първият конкурс “Мис Вършец” се прави в салона на казиното през 1938 г.. Модната надпревара спечелва русенката Олга Дръндаревска. По-късно тя още веднъж става царица на красотата в България. Нейни подгласнички са две девойки - Генадия Станева от Видин и Вяра Павлова от Лом.

В надпреварата се включили 23 момичета. Журито под председателството на генерал-полковник Тошев било единодушно за фаворитката.

Йосиф Петров присъствал на конкурса за красота на 7 август 1938 г. - по това време бил на меден месец във Вършец. Той се връща на това място през 2002 г., две години преди смъртта си, за да събуди заспалите спомени. Оглежда и казиното. Той дори завещава на местния музей сламения си куфар, с който пътувал тогава, и стихотворението, което написал за красавицата от Русе.

Стихотворението гласи:

О, ти моя златокъдра хубавице,

с хубавото ангелско лице,

по тебе чезне не една душица

и не едно младенческо сърце!

С тия светлоруси бухнали къдрици

и с твойто ангелско лице без грим

удари от земята всички хубавици,

дори балдъзата на Серафим.

И нека по тебе не един студент страда,

тъй както страда, вярвам цял Русчук!

И аз по тебе бих страдал, хубавице млада,

уви! От три дни вече съм съпруг!...