„Засекретеният“ дебют на Джеки Стоев в игралното кино с премиера 38 години по-късно

„Засекретеният“ дебют на Джеки Стоев в игралното кино с премиера 38 години по-късно на 1 март 2019 г. в Дом на киното от 20:00 ч.

"Филмът „Нашият Шошканини“ беше показан за една седмица в едно малко кино и... толкова! Не беше пуснат по екраните на страната - разказва авторът - Имаше няколко лични покани за фестивали в чужбина – не го пуснаха. Не беше показан по телевизията...

Може би ще си помислите, че във филма се казва нещо срещу социалистическата система. Напротив. За нея въобще не се споменавa ? все едно, че не съществува. А може би точно това ги е ядосало.

Филмът не беше забранен ? тогава и такава практика имаше, и въпреки това неговото съществуване се превърна в „строго пазена тайна“. Остава да гадаем коя божа заповед е престъпил Джеки Стоев с дебюта си в игралното кино. Знае ли човек?"

Музиката за филма е подбрана и импровизирана от Ицко Финци, Симеон Щерев-Банана и Райчо Любенов.

"Райчо, за съжаление, почина и сега на купона след прожекцията на филма вместо него ще свири Стефан Димитров - споделя Стоев. - Банана изпълнява една от основните роли. Да ви припомня, че по това време той беше обявен за най-добрата джаз флейта на Европа. А определено може да се каже, че в киното това е най-добрата роля на Ицко Финци."

„Нашият Шошканини“ е една тъжна комедия – артистичен, документално стилизиран, малко ексцентричен филм...

Но при внимателно вглеждане зад смешните гегове, ще забележим колко професионално и деликатно е стилизиран, колко значения са закодирани в изображението на обстановката, играта или звуковата партитура и особено в тяхното сцепление ? хармонично или контрастно“

О.Сапарев „Филмови новини“ І/1982

„Нашият Шошканини“ има по-дълбоки претенции от забавлението. Историята върви по самата граница на реалистичното и парадоксалното, драматичното и сантименталното, сериозното и смешното, където изпъква обаятелната актьорска природа на Ицхак Финци, подпомогнат неочаквано добре от известния флейтист Симеон Щерев...“

И.Стоянович, в-к „Труд“ 20.І.1982

Едно от очарованията на филма е, че повечето участници не са актьори, а итересни личности, носещи своята специфична атмосфера, трудно възпроизведима от актьори. И аз също смятам, че това е най-добрата, най-естествената роля на Ицко Финци, просто усещаш, че това се случва в момента. За да се случи това, е спомогнал фактът, че по време на снимките никой не е наставлявал Финци как да играе.

А филмът е спрян, не че в него не се споменава за социализма - обратното, такава точна картина на социалистическата система трудно можем да си представим.

ДЖОНИ ПЕНКОВ