„Зелената книга“получава черна точка

„Оскаров“ победител от режисьора на „От глупав по-глупав“ 

В светлината на победата на „Зелената книга“ на Оскарите, така радостно отпразнувана у нас заради ролята на Димитър Маринов, е редно да кажем две думи и за тази сериозна драма. Лентата идва в България на „София филм фест“, започващ след броени дни.

Да започнем от върха на пирамидата – режисьор е Питър Фарели, чието елегантно име през 90-те години бе синоним на „кретен“. Той се прочу с тъпанарските си комедии „От глупав по-глупав“ и „Аз, моя милост и Айрийн“ с Джим Кери. Усетил накъде духа вятърът и кой цвят е коз в Холивуд, Питър зарязва скечовете и нагазва в дълбините на черно-бялата драма със „Зелената тетрадка“. Обявен като „по действителна история“, сюжетът разказва за изтънчения черен пианист Дон Шърли, който тръгва на турне през 1962 из расисткия зъл Юг. Наема си бял бодигард – коравия Тони от Бронкс.

В началото на филма виждаме как един бял мъж изхвърля посуда, до която са се докосвали черни устни и пръсти. В края на филма виждаме същия белчо да прегръща негър по Коледа, докато снежинките тихо валят. Супергероят „А“ среща героя „Б“, случват им се приключенията „В“, „Г“ и „Д“, катарзисът се състои, историята е завършена.

Какъв тогава е проблемът?

Проблемът е, че лентата е толкова предвидима, плоска и наивна, че в очите на зрителя се превръща в компрометирана, нагла и обидна. Благодарение на сериозния тон и чудовищната претенциозност „Зелената книга“ получава черна точка.

В желанието си да се бори със стереотипите, Питър Фарели създава карикатурни образи. Черните нямали образование? Дон има три висши образования! Черните нямали стил? Дон се облича единствено в костюми! Връх на наглостта е сцената, в която се оказва, че черният пианист не е слушал „музиката на масите“ и се налага белият Тони да го превъзпитава и да му пуска рокенрол звездите като Чъби Чекър, Литъл Ричард и Фетс Домино. Друга смехотворна сцена е тази, в която шумният Тони учи изискания Дон как да яде пържено пиле. Ако това не ви говори нищо, трябва да знаете, че в САЩ е обидно да кажеш на черен, че яде само пиле и диня, било стереотип. Междувременно Тони е ходещ стереотип по отношение на италианските емигранти – мънка с тежък акцент, агресията извира от него, расист е, а на всичкото отгоре е невъзпитан и арогантен.

Предвидим и болезнено стандартен, „Зелената книга“ не предлага нищо за ума, очите или сърцето.