Петър Петров става градоначалник на Трън, Ихтиман и Самоков в свободна България, бил е сред домакините на индийски философ, нобелов лауреат за литература
Двама опълченци доживяват почти до 100-годишна възраст - много след края на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Това са Кръстю Янков Попов и Петър Николов Петров и снимките им са включени в историческия фотоалбум “Епопея за незабравимите български опълченци”. Неговият автор - бившият царски депутат и лидер на Движението за национално възраждане “Оборище”, Тошо Пейков дори разказва историята на единия от опълченците, на която се натъкнал случайно.
“В изложбата, която предшестваше издаването на албума, една от снимките беше на опълченеца Петър Петров. Първата табела под паното гласеше: “Петър Петров, опълченец, градоначалник на Самоков, със съпругата си и със своя син.” На откриването изненадващо съпругата на моя приятел Аспарух Панов - Надя, ми каза, че
детето от снимката е
момиченце, казва се
Нада и е баба ѝ,
на която е кръстена тя”, разказа Пейков. След това Панова му разкрила интересната история на своя прадядо.
Петър Николов Петров е роден на 14 октомври 1854 г. в с. Черна, Мачинска област в Северна Добруджа. Заминава за Габрово като чирак при кафеджия, техен роднина. А когато мъжът записва децата си в Габровското класно училище, заедно с тях да се учи тръгва и Петър. Той обича да чете и всичките си пари дава за книги.
На 15 май 1877 г. се записва в VI дружина, 2-а рота на Българското опълчение. Участва в боевете при Казанлък, Стара и Нова Загора, Джуранлий и в битката за Шипченския проход. При преминаването на Балкана през зимата VI дружина е в състава на отряда на генерал Скобелев.
След Освобождението Петров е градоначалник на няколко места - Трън, Брезник, Ихтиман и Самоков, а в началото на ХХ век се преселва в София. Настоятел е на църквата “Св. Неделя”.
Интересен факт е, че Петров е включен в делегацията, която през ноември 1926 г. съпровожда индийския писател, философ и общественик Рабиндранат Тагор при посещението му в София. Тогава носителят на Нобелова награда по литература изнася две беседи у нас. През 1934 г. Петров отново придружава световноизвестна личност у нас - този път руския оперен певец Фьодор Шаляпин.
Опълченецът е носител на много ордени и медали, почетен гражданин на Габрово и Стара Загора. Има 7 деца, две от които умират малки. Самият той е починал на 18 август 1950 г. на 96 г. За 100 г. от Руско-турската война част от военните отличия на Петров - наганът му и архивни документи, са дарени на Военноисторическия музей в София от най-големия му внук Петър Мишков.
В книгата си той разказва чрез снимки историята на българското опълчение. То е създадено с решение на руския император Александър II от 13 ноември 1876 г.
Първи в него
влизат 300 души
- главно българи от Кишинев и Южна Бесарабия. Подборът се прави от специална Комисия за приемането на доброволци. Включени са физически здрави българи от 14 до 65 г. Това са предимно участници в националнореволюционното движение и в Сръбско-турската война. 200 българи от императорската армия са изпратени за подсилване на опълчението.
Всички опълченци са с права на военнослужещи от Руската армия. Приети, въоръжени, облечени и настанени са 4000 доброволци. В записките си командирът на рота в III опълченска дружина подпоручик Стефан Ив. Кисов пише: “Повечето доброволци бяха запознати с пушката, т.е. знаеха да правят ружейни приеми, да стрелят, донейде как да я пазят, знаеха да маршируват...”
Най-голямо наказание за провинилите се е изключването от опълчението “като недостоен да съдействува за освобождението на своята родина от турско иго”. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазмът и желанието за участие в реални бойни действия ги превръщат в ефективна бойна част. Причислено е към предния отряд под командването на ген.-лейтенант Йосиф Гурко. Той пресича река Дунав при Свищов на 22 юни, а три дни по-късно вече е в Търново, след което преминава Стара планина. Опълчението влиза в първите си по-сериозни сражения. Чутовен подвиг бележи пътя на българските опълченци от Кишинев до Сан Стефано. Калени в първите битки при Стара Загора и Казанлък, българите спират турското настъпление при Шипка и така решават хода на цялата война...
Коментари (0)
Вашият коментар