Бесарабският българин Васил Барков търси истината за полицай №1 Никола Гешев

Историята е разказана чрез негови две досиета

Над 1000 души се събраха пред Дома на киното на 26 февруари с надеждата да гледат премиерата на документално-игралния филм “Гешев”, но уви само 200 побра салонът.

Разочарованите трябва да се надяват, че екипът ще намери добър начин на разпространение, за да се появи лентата на колкото може повече екрани. Което не е лесна задача, но режисьорът Васил Барков е убеден, че щом има такова любопитство съдбата на човека, наречен полицай №1, ще има и начин да му се отговори.

Филмът за Никола

Гешев няма лек път

към екрана,

подобно на житейския път на своя герой. Още преди 15-ина години тази идея витае в продуцентските среди, провокирана от любопитството на известния режисьор Дочо Боджаков (“Ти, който си на небето”, “Моето мъничко нещо”, “Английският съсед” и т.н.). Разни административни пречки го препъват. Сценарият е в ръцете на известния майстор на драматични тестове Марин Дамянов - преподавател в НАТФИЗ по кинодраматургия. След ред перипетии Боджаков става консултант, а сценаристът предлага на режисьора Васил Барков да се заеме с “горещия филмов картоф”.

Той, човек, роден

далеч от България,

приема

Изкушен от предизвикателствата на историята и сложните перипетии на Никола Гешев - сатанизиран или обявяван за пионер в полицейското дело в България, италиански възпитаник, стоял в сянка, но най-големият враг на комунистическото дело. (Смята се, че Гешев е разполагал с широка агентурна мрежа, състояща се от 186 агенти в средите на комунистическата партия, включително на най-високо ниво - ЦК. Поради това на 9 септември 1944 г. Гешев се оказва “най-търсеният човек” в страната. На него се приписват думите: “И 50 години аз ще управлявам България”. Многобройни са версиите за смъртта му - б. р.)

Щом се заема със задачата, Барков - бесарабски българин, преценява, че не би могъл да режисира такава лента, без самият той обстойно да се запознае с историята на героя. Помага им Анна Гешева - праплеменничка на Никола Гешев, чийто дядо е неговият брат Емануил - млада жена, завършила УНСС. Чрез нея

имат достъп до

досиетата на

полицая,

които тя лично е издирила. Първото - “Овенът”, е затворено през 60-те години. Гешев е мъртъв. Второто - “Бизонът”, отворено през 1976 г., нахъсва службите да издирват легендарния полицай из Рио де Жанейро, където уж той се криел и се препитавал като шивач на кожени палта. Това е един кьорфишек, който обаче дими година и половина и гълта хиляди левове народни пари за безсмислени разузнавателни действия. В далечната страна не живее и не се крие Гешев, а Александър Санков - също човек на полицейските служби на Царство България, който би бил ценен за службите. За тяхно разочарование възрастният мъж почива внезапно от инфаркт. Точка и на досието “Бизонът”. Между тези разни варианти и много бумащина и теории на конспирацията и сценаристи, и режисьор се опитват да видят едно истинско историческо лице по целия му криволичещ път.

тръгва към киното

от звездите

Момчето, родено в бесарабското село Суворово, със сто процента българско население, преселници отпреди 2 века, жадно чете, макар в селото да няма книги на родния му език. На 14 г. мечтае да стане астроном. Гледа към небето. Там някъде се срещат двете му мечти - едната е светлината от Космоса, другата - киното. Големият екран събира и двете.

Благодарение на политиката на отворените врати Барков, чиято фамилия идва от някой прадядо, карал барка - лодка в реката, през 1992 г. е приет да учи режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Владислав Икономов. Нарича този факт огромен свой късмет. Този огромен ерудит, възпитаник на световна кинематография като полската, подава ръка на бесарабското момче и го учи на магията на киното. В неговия клас са Андрей Паунов - днес световнопризнат кинематографист, Андрей Кулев - също с международни отличия, Коста Буров и др.

Специално за него правят изключение, защото е още студент - през 1997 година успява да снима в Киноцентъра филма си “Бесарабия - любов моя”, в който разказва за своето семейство - една история, пречупена през личния му път.

“Роденият българин си остава българин”, казва Васил Барков. Той снима едни от най-патриотичните ленти с участието на Джоко Росич и Васил Михайлов, които се показват всяка година на големи национални празници.

Извървява дълъг път към своята мечта. Работи за телевизията и тези доста на брой филми му дават самочувствие да посегне към по-сериозни задачи, каквато е филмът за Никола Гешев. “Не се увличах по нито едната крайност. Бръкнах навътре в неговия свят да разбера неговата душевност. Затова съм убеден, че филмът “Гешев”, ако не дава категорични отговори, то поставя много въпроси за размисъл за тази част от нашата история, която засяга и мен. Научих за ролята в българската история на Гешев преди много години от тв сериала на моя учител Владислав Икономов “Петимата от РМС” (1977), в който самият Васил Михайлов играеше ролята на полицая и участваха едни от най-известните тогава български актьори, начело със Стефан Данаилов и Доротея Тончева. После избрах Пенко Русев за филма, в който има и игрални възстановки. Пенко е отличен артист, а и приликата му с героя е голяма”, разказва Барков.

Според Пенко Русев ключът към цялата история и съдба на Гешев трябва да се търси в неговата клетва: “... Ще постъпвам честно и справедливо,

живота си за сигурността на Царя и на Родината...”

Правил го е според морала и съвестта си, щом я е положил” смята актьорът.

Във филмографията на Васил Барков са ленти като “Камъкът остава” - документален филм, БНТ, “Шекспир по балкански”, “Славата на България”, “Невиждана история”, участвали в много международни фестивали и получили високи отличия.

Васил Барков сега е на път да замине за украинската Венеция - селцето Вилково, само на 1000 км от България. Там няма улици, всички се придвижват с лодки. В тази романтична атмосфера ще се развие любовно-трагичната екзистенциална драма “Краят на реката” - идеята е негова, а сценарият отново е дело на Марин Дамянов.