Любов, пари, корупция и местене на магистрала в 13-и сезон на "Столичаните"

Гърбов: Ставам кмет на мястото на убития ми брат!

13-и сезон на "Столичани в повече" се завъртя преди дни. Непознати досега персонажи засилиха съспенса между познатите ни вече герои, част от които ще претърпят невиждана метаморфоза.

"Забавляваме се много с текста, който е най-важен, защото винаги върви по повърхността на събитията, които се случват в държавата, както се казва - вървим след новините - пари, власт, корупция, малко любов и много хумор. Така е от първия сезон, така и ще продължава да бъде", анонсира през смях Любо Нейков стартовата линия на снимките към новия сезон.

Със 157 излъчени вече епизода "Столичани в повече" се превръща в най-продължителния сериал, родно производство, в модерната ни телевизионна история. "Вълнуваме се много, защото този сериал е много специален за нас. Аз играя две роли и това в професионално отношение ми е голяма тръпка", сподели и Христо Гърбов, който харесва еднакво добре своите превъплъщения в бедния и скромен кръчмар и милионера с влияние в Извор. "Сюжетно моят персонаж става кмет, защото наследява парите на убития си брат, който беше такъв, мафиот, разбойник някакъв, натрупал много пари. Но сега полека-лека прие парите някак си, явно му харесаха и така. Очевидно е много лесно да се приеме хубавото", смее се Гърбов.

Любимите на всички семейства - Чеканови и Лютови, също ще претърпят емоционални промени. Сами и без деца вкъщи, те разполагат с време и спокойствие, за да обърнат внимание на себе си. Но романтичната им идилия няма да продължи дълго. "Захващат общ бизнес, създават нова фирма и тръгват да печелят пари по необичаен за тях начин", обяснява Кръстьо Лафазанов. - Сценаристите са направили сюжета такъв, че има непрекъснати обрати – не само в икономическите, но и в "топлите" взаимоотношения между семействата. Вече бизнесът се оказва хлъзгаво място за двете семейства", допълва той. Отец Григорий, в ролята - Ненчо Илчев, също ще се захване с ново, но противоречиво бизнес начинание. Любимите ни герои от сериала ще ни покажат доколко възбуждаща е и властта и как се премества магистрала. "Хората това са ми казвали: "Виж, същото като в живота ни е". Може би се идентифицират с някои от героите и всичко това им е много близко", смята Лафазанов.

Сагата на жителите на Извор също продължава с нови сюжетни линии. Случват се неочаквани обрати, в които са замесени еврофондове и опасна радиация.

"Успехът на поредицата се дължи преди всичко на любовта. В екипа царят семейна атмосфера и близост, изграждани през годините. Като не снимаме, си липсваме взаимно, а когато работим, се караме, прегръщаме и целуваме", сподели с усмивка Любо Нейков.

Любо Нейков: Закъде без Стоянка Мутафова?

- Г-н Нейков, ще видим ли Стоянка в новия сезон? Наистина ли за някои от сцените влизате в нейния дом?

- Надявам се, да. Закъде без Стоянка? Наистина често сме с нея. Чуваме се постоянно, държим връзка, уникален човек е. Тя е с разсъдъка си, с бистро съзнание, със страхотна памет. Това е най-ценното - имаш възможността да се докоснеш до човек, живял в три Българии, който от позицията на времето може да ти коментира различни неща, а ти само може да се учиш от това. Тя има много интересни истории, включително за любовите си. Стоянка Мутафова е национално богатство и е хубаво тези неща да си ги казваме, докато такива хора са живи.

- Тя ви приема като син.

- В театъра Албена Павлова играе моя жена, а Стоянка - нейна майка. В сериала тя пък играе моя майка, всички й викат "како", а аз - направо „майко“. Има връзка помежду ни, познаваме се от 20 г. Винаги съм бил с голям респект към нея и към историите й и няма как да е другоче, защото аз от тези актьори съм се учил, палил съм се да бъда като тях. Интересното е, че когато гледаш стари неща с тях, виждаш как публиката е отишла да ги гледа, за да се забавлява. Сега това е на последно място - да искаме да се забавляваме. Хората вече започнаха да искат, но не знаят как.

- На какво се смее днес българинът?

- На нещастието на съседа - по-важно е да е по-добре от другия, това е щастието на българина. Не мина това, а за съжаление става все по-зле. Свидетели сме на уникални крайности - не съм вярвал, че този двигател на българина - злобата, може да стигне до такива размери. Не съм вярвал, че завистта ще бъде такъв двигател за българина, толкова ще се развива умишлено.

- Може ли хуморът да подобри живота на хората?

- Категорично да. Това е най-приятният наркотик.

- Вас какво ви усмихва?

- Елементарните случки, които колегите разказват, но, разбира се, преувеличени под някаква форма.