Къде изчезна българската "Златна палма" за филма "Женитба" от 1985 г.?

Статуетката е присъдена на аниматорите Слав Бакалов и Румен Петков, няма кой да я вземе, а досега няма и следа от "клонката"

България има “Златна палма” за анимационен филм от кинофестивала в Кан през 1985 г. “Женитба” на Слав Бакалов и Румен Петков. Повод наблюдаващите журналисти от софийски медии да се напият до припадък с калвадос, пастис и други анасонови творения на Южна Франция.

Родната делегация с началник Орлин Филипов, син на Гриша Филипов, любимец на Тодор Живков и за известно време министър-председател на държавата, пристигна в новата сграда на Пале дю синема с най-малко двайсет кашона. В два от тях бяха лентите на наши филми, които се надявахме да предизвикат търговски интерес и да бъдат закупени за разпространение. Пазарът на продуктите е на партера на Пале дю синема. Над сто щанда, мощни телевизионни екрани, от сутрин до вечер се въртят кадри, щъкат продуценти, търговци, разпространители от цял свят.

Не продадохме

нито един

В три кашона се намираше нещо къде по-ценно. Коняк “Плиска”. Много преди да дойдат ментетата. Изключително полезно решение на Орлин Филипов, който освен с бутилки “Плиска” дойде и с две секретарки. Едната май проговори провансалски, другата сто на сто владееше окситански.

И ето, отваряме останалите кашони. В тях какво? Червени знамена. Обличаме красивите бежови стени на нашия щанд с тези възторжени знаци на социализма, които секретарките не са изгладили. Няма ютия. Виснаха като нагънати парцали. Единственият червен щанд в целия пазар на филми.

На едно скромно екранче се въртят продуктите на “Българска кинематография”

с надеждата

някой да ги

забележи. Всуе

Понеже се плаща наем, нашият огненочервен щанд е на скромна площ. Отсреща се шири щандът на Югославия, преди да се разпадне по понятни причини. Красив, свети, раздава химикалки, знаменца, запалки. Обаче няма нищо повече освен красиви югославянки. Ние имаме и шоколадови бонбони “Таралежки”, предвидливо осигурени от секретарките. От сутрин до вечер екранчето ни мъждука. Никой не ни забеляза филмовите продукции, но веднага забелязаха коняка “Плиска”.

Откъм щанда на Югославия всеки ден наближаваше едно русоляво момче със светли очи, да беше около двайсет и осем години, едно коняче, второ коняче. Откъде си, комшу? От Сараево. Бе, мой филм е включен в официалната селекция. Никакъв интерес от страна на целокупната българска делегация, в която освен автора на този спомен е включен и радиожурналистът Димитър Франгов.

С него сме наели едно мазе в къща на пета линия от морето, нагъваме консерви и шпек. Обаче имаме баджове, карти на лентичка на врата и суперчанти с емблемата на фестивала. Всяка сутрин прожекциите за журналисти започват в 8, 30. Следва пресконференция.

Акредитирани са

2700 колеги от

цял свят

Половин час по-рано с Франгича влизаме я в “Мартинес”, я в “Карлтън”. Така сме нагиздени с доказателства, че портиерът не ни спира, даже ни съпровожда до асансьора. Защо влизаме в тези петзвездни хотели? Защото пред вратите на още спящите богаташи са нахвърляни купчини пресни вестници. Пълним си чантите с френски и английски издания. Обратно на асансьора. Хубав ден, мосю. Това на портиера.

Днес тая експедиция е почти невъзможна, ала тогава,

през 1985 година,

тероризмът още

дремеше,

а баркодът не беше патентован

Междувременно Ивайло Знеполски ни отваря, че успоредно тече световен порнофестивал. Три линии по-назад от Пале дю синема. Сериозна работа. Прожекции до три през нощта. След всяка демонстрация се появяват артистките, сценаристите, режисьорите. Покланят се, водещият ги представя. Който от зрителите има сили, задава въпроси и участниците отговарят с цялата сериозност на творческото предизвикателство.

В частните плажове пред “Карлтън”, по алеята на първа линия или на кейовете с яхтите за милиони долари (еврото не беше родено) постоянно се мотаят топлес девойки с различни оттенъци на кожата. Разхождат форми и надежди. Между тях се забелязват двойници на Харисън Форд, който участва във филм за амишите, Уилям Хърт, изпълнител на главна мъжка роля в “Целувката на жената паяк”, и др.

Мота се и Шер, защото е основна във филма “Маската” на Петър Богданович, който натрупа за две седмици след премиерата двайсет милиона долара приходи. Алън Паркър правилно прецени, че не бива да се разхожда по бански, за сметка на това близо два часа представя на пресконференцията най-новата си работа “Пилето”.

Вестниците дънят по цели страници за тези и други знаменитости, ала никой не пуска и ред за онова русолявото-синеокото с подчертания интерес към коняка “Плиска” момче. Журито е още в сънено състояние от снощната официална демонстрация на кандидатите от първа селекция - междувременно тече “Един особен поглед” за творби, които не са преминали ситото на официалната партитура. В списъка с претенденти за актьорска игра са

Филип Ноаре,

Шарл Азнавур,

Жан-Клод

Бриали, Грета

Сачи, Клинт

Истууд,

Жан-Пиер Касел, Жулиет Бинош, Бен Кингсли, Ани Жирардо, Фернандо Рей, Биби Андерсон, Никол Гарсиа и още потенциални убийци.

Председател на журито - Милош Форман (“Коса” по музика на Галт Макдермот и “Амадеус” за Моцарт, Салиери и завистта). Лека им пръст. Тогава Милош Форман бе твърдо решен да напусне Чехословакия и да се пренесе в Холивуд, където освен голямата слава го чакаше и голямата хонорарна таблица. Публично обяви, че повече не му се гледа как Червената армия се разхожда в Прага. Тогава бойният полк 55340 на Трета бойна армия на България обсади летището на Прага и произведе два изстрела по погрешка. Авторът отърва тази военна командировка, защото беше вече студент.

И ето го заветния край на фестивала. Два дни по-рано Орлин Филипов и секретарките свалиха червения плат от стените на нашия щанд и отпрашиха за Париж. Така останахме без официален представител, който единствен имаше право да влезе в залата на Двореца на киното за раздаването на големите награди. Ние, журналистите, наблюдаваме на екрани в разните му зали околовръст.

Милош Форман обяви носителя на “Златната палма” за игралния филм “Баща в командировка” на Емир Кустурица. Онова

светлокосо-

синеоко момче

от Сараево, което

в името на

коняка “Плиска”

ни посещаваше всеки ден и охолно разгръщаше темата за съседските отношения между нашите страни.

Милош Форман направи нещо още по-велико. Обяви, че “Златната палма” за анимационен филм се присъжда на “Женитба” на България в лицето на Румен Петков и Слав Бакалов.

И двамата не са командировани от родната кинематография. Няма ги. Но го няма и Орлин Филипов в голямата зала, за да се качи на сцената и да вземе статуетката. Както е известно, ръководителят на нашата делегация вече е в Париж, защото Париж е по-интересен от Кан, а и кашоните с “Плиска” са празни.

Малцината нашенци – плюс режисьора Георги Стоянов -

май не можахме

да повярваме

Но пък и не можахме да проникнем в голямата зала.

Милош Форман изчака минута-две... Държи статуетката, грамотата и никой не се качва да ги вземе. Понеже нашият се качва по това време я на Айфеловата кула, я на нещо по-овално.

До ден днешен не се знае къде отиде статуетката. Слав Бакалов ми е приятел, имам великолепна картина “Каруца дърпа църква”, а Румен Петков ми е съученик от Четвърта вечерна гимназия. Хубавец, гъста коса, дълбоки очи, черни мустаци. Обикновено последните ни часове завършваха или във “Феята”, или в “България”, основно върху коняк в чаши със захар по ръба и лимонче. Лека му пръст.

И той като Милош Форман реши, че Холивуд е по-творческа територия и се внедри там като великолепен аниматор, какъвто открай време си беше. Два пъти след демокрацията се върна у нас, пихме и дърдорихме.

Къде е

статуетката?

Не знам. Не съм

я виждал

Дълго ровех и човърках по време на следващите командировки в Кан. Нищо. Писах писма до посолството ни в Париж. Лично се забих в красивата ъглова сграда на амбасадата ни. Нищо. Една секретарка ми пошушна, че служител е заминал в Кан, за да вземе наградата. Кой? И ако е така, нека давността му прости и ако има наследници, да подарят статуетката на България. Тя не е за лично ползване. Обещавам кашон “Плиска”, без да съм сигурен колко е оригинален.