Новата премиера на балета “Легенда за езерото” в Софийската опера и балет на 15 март, събота, е само първото от редица събития, които ще ознаменуват
120-годишнината
от рождението
на най-известния по света български композитор - Панчо Владигеров.
Преди броени дни инициативен комитет под патронажа на президента Румен Радев обяви програмата, която ще продължи почти до края на годината.
В дните около премиерата на балета “Легенда за езерото” в Шуменския университет започва национална кръгла маса за творчеството на Владигеров, който, макар че е роден в Цюрих, изкарва заедно със своя брат близнак Любен Владигеров детството си в Шумен. Там е и неговата къща музей, в която се съхраняват голяма част от личните му вещи и оригиналите на партитурите му.
Нов български университет ще участва в годишнината с няколко събития:
майсторски клас по
клавирно изкуство
през март
и научна конференция за творчеството на композитора в края на май, организирана съвместно с международния фестивал “Софийски музикални седмици”.
Фестивалът “Варненско лято”, един от чиито създатели на практика е и самият Панчо Владигеров наред с Христина Морфова и други музиканти преди Втората световна война, също ще бъде посветен тази година на юбилея. Най-известните му творби, включително и
рапсодия “Вардар”
ще бъдат изпълнени от варненската и от Софийската филхармония.
През април в Пловдив ще бъде открита изложба от фотографии и рисунки, посветени на мястото на Панчо Владигеров в европейското музикално изкуство на XX век. Безспорно едни от най-интересните фотоси ще са от времето, когато Владигеров в младостта си е бил музикален оформител и
автор на музиката на
спектаклите на
великия немски
режисьор Макс
Райнхард
през 20-те години на миналия век в Берлин, преди самият Райнхард да бъде принуден от нацистите да емигрира в САЩ. Това е времето, в което Владигеров създава първите си големи произведения, включително и рапсодия “Вардар”, която първо била написана само за пиано и цигулка. За голям оркестър той я преработва едва по-късно.
Музикалната академия в София, която носи името на Панчо Владигеров, организира през цялата 2019 г. концерти, майсторски класове и научни конференции, посветени на творчеството на композитора.
“Легенда за езерото” е безспорно събитието, което се очаква с
най-голямо
нетърпение от
балетоманите у нас,
тъй като тази творба, написана и публикувана през 1946 г., не е поставяна на сцена у нас повече от 40 години.
Проучванията на Софийската опера показали, че оригиналното либрето отдавна е загубено. Вера Кирова и Бисер Деянов, които са изпълнявали главните роли в постановката от 1962 г. в София, си спомнили единствено, че музиката била безумно хубава, но изобщо не помнели за какво се разказвало и как се казвали героите им.
Миналата година Софийската опера и балет покани за поставянето на този балет известната българска хореографка Донвена Пандурски, която работи в Германия и Русия и е единственият български хореограф, допуснат да работи на сцената на Мариинския театър в Санкт Петербург. Поради липса на писано либрето тя се е принудила сама да напише ново, основавайки се само на някои основни моменти от старото, разказа тя пред “24 часа”.
“На първо място бях безкрайно много приятно изненадана от състоянието на балетната трупа на Софийската опера, която е, мога да го кажа -
на световно
ниво
Безспорно причината е, че тя поддържа огромен класически репертоар. Макар че е малобройна - малко над 60 човека, тя е пълна с ентусиазирани млади хора и най-важното - с артисти с различен цвят, което ми даде възможност да подбера правилно хората за различните герои”, разказа Пандурски.
“На практика настъпи един истински творчески процес - аз дойдох с партитурата и хореографския текст, но тук срещнах артисти, които поеха от мен и ме вдъхновиха за още открития. Имаме например
три състава за
главните роли,
чиито изпълнители играят по различен начин. А не обичам да вкарвам един балетен изпълнител в моята щампа, давам му свобода да даде нещо от себе си и всеки интерпретира ролята по различен начин. В жестовете, в осанката, в движенията давам свобода на артистите”, разказа Пандурски.
Сюжетът е с много алегорични и метафорични моменти. Действието се развива в приказно време. От една страна, има пустинно племе, което живее зад крепостни стени и се моли на бога на слънцето да му прати вода. Той се вслушва и им изпраща езеро, но
в него живее
езерна нимфа
- получовек, полубожество, в която се влюбва князът на племето.
Той самият обаче трябва да се ожени за жената воин, която го ревнува от езерното момиче, и така се създава един любовен конфликт.
От друга страна, има конфликт между самото племе и езерната нимфа, защото хората, въпреки че са се молили за водата, не могат да възприемат същество, което не е като тях. Всичко това, а и най-вече музиката дава възможност както за многобройни масови сцени, така и за много лирични моменти. Въпреки че няма да има класическо па-де-дьо, има доста възможности главните герои - князът и езерната нимфа, да покажат възможностите си. Хореографията е на палци, т.е. на практика ще се играе неокласика. Въпреки че в музиката на Панчо Владигеров има доста моменти с неравноделни тактове, в нито един момент движенията не придобиват хороводна форма. “Такова е моето виждане - въпреки че са неравноделни тактове, те звучат по съвременен начин”, каза Пандурски.
В единия състав главните роли ще играят Марта Петкова и Никола Хаджитанев, а жената воин ще е Катерина Петрова. Във втория състав Катерина Петрова ще е езерното момиче, а князът - Емил Йорданов. В третия князът ще е Цецо Иванов, а нимфата - Памела Пандова, за която това ще е дебют в главна роля.
Другите две изпълнителки на ролята на жената воин ще са Венера Христова и София Цуцакова, която също дебютира в главна роля. Като бог на слънцето ще се изявят Цецо Иванов, Росен Канев и Матю Уитъл, за когото това също ще е дебют в главна роля.
Коментари (0)
Вашият коментар