Кукленият театър препълнен. Но му трябват пари за ремонт, за доброто на децата е!Кукленият театър...

“Пиесите от нас - условията от вас” е слоганът, с който директорът Кирякос Аргиропулос е готов да се обърне към спонсори

Изглежда, че само софийските майки познават ролята на кукления театър, за да мислят децата им с повече въображение, да се осмеляват да говорят по-свободно и по-смислено, да заобичат музиката и да запомнят първите поуки как да живеят, представени им без назидание, без сухотата на урока.

Защото софийските бащи не се интересуват от тези неща. Възпитанието на децата не е в кръга на техните бизнес интереси. Иначе щяха да забележат, че

единственият куклен

театър в София

е в окаяно

положение

Артистите пътуват до фестивали, които се надпреварват да ги канят, и мрачно завиждат на условията за работа на колегите. Странно, как в страните от Източна Европа знаят за значението на кукления театър в създаването и израстването на човешкото във всеки човек, и се погрижиха да построят нови модерни пространства. Направиха го в Полша, Чехия, Унгария, Сърбия, Румъния.

“ Ти май им завиждаш?”, питам директора на Столичния куклен театър Кирякос Аргиропулос.

“Завиждам им, защото целенасочено знаят, че това е необходимост” - отговаря той. - Първият досег на детето с изкуството е кукленият театър, който съдържа много компоненти - пластика, музика, танци. Изкуството, културата, ако щеш, влиза оттам при хората. През годините, откакто съм тук, се стараех общината да отпуска малки средства за най-острите ни нужди. Но те станаха много и неотложни за работата ни”.

Ето какво трябва да се

направи на “Гурко” 14,

за да влезе театърът в съвременния ритъм на работа:

-  Осветителната техника е остаряла и трябва да се подмени. Нашите хора още работят със старите прожектори с нажежаема жичка, които бавно излизат от употреба по цял свят. В театрите навлизат умни прожектори, които се самонастройват и имат по-икономично действие. Светлинните средства създават илюзията, най-важния “живот” на кукленото представление.

- Салонът е пълна скръб! Всяка седмица излиза от употреба някой стол и трябва да се ремонтира или смени. Един ремонт трябва да вдигне наклона, за да престанат малчуганите да надничат безпомощно наляво-надясно, докато гледат. Сцената трябва основно да се ремонтира, за да влезе в модерните условия на кукленото представление.

- В световния куклен театър изчезват старите паравани, които прикриват актьорите. Сега те излизат пред децата, които знаят, че гледат театър, и няма нужда да ги уверяват, че на сцената всичко е наужким. Зрителят знае, че гледа условности, и не се сърди, когато актьорите се показват и разиграват историята на живо. Всичко това изисква ново сценично пространство. Е, в Столичният куклен театър го няма.

- Сцената трябва да е по-висока. Тя и без новата куклена естетика трябва да се подмени, защото е паянтова и се държи на разни “прикрепвания”, за да не падне. В салона трябва да подменят столовете и акустиката, важна необходимост, за да се поддържа илюзията на сцената.

-  Аргиропулос държи на всяка цена да се направи вход за деца с увреждания. Представяте ли си, едно дете на количка е лишено завинаги от удоволствието да гледа куклен театър! Темата е крайно актуална и болезнена за потърпевшите. Не могат да се сложат рампи, защото биха затворили стълбищата, които са тесни.

Столичният куклен театър е с много специфична архитектура поради факта,

че е строен за нощно

заведение, а не за

театър

Затова децата и родителите им се блъскат в началото на стълбите, които водят надолу към фоайето и салона. Там е трябвало да има бар. Тодор Живков отишъл да гледа представление на “Крали Марко” във филиала на кукления театър на бул. “Заимов” зад парка. Видял ужасната теснотия и се разпоредил да намерят място за централната трупа. Така приспособили локала за театър.

Но в театъра не престават да търсят нови възможности въпреки задушаващите условия на работа. От няколко години с

голям успех играе

Театър за бебета

Актьорите се съобразяват с невръстните зрители и дават предимство на музика, пеене и звуци, на много движение и често общуване със зяпналите зрители. Не е рядкост някое мъниче да пропълзи към актьорите и да влезе в представлението. Няма билети за тези спектакли, продават се за целия сезон напред.

Директорът Аргиропулос има проект да отвори врата към ул. “Гурко” и там да е входът към камерна зала. Но стенописът на Енчо Пиронков не го позволява. Чака се техниката да се усъвършенства толкова, че да може да премести невредим този стенопис. Столичен куклен татър не е срамежлив и когато има идеи и планове, се обръща с писма за спонсорство, за да търси пари. Но му отговарят:

“Продължавайте

да търсите!”

Директорът е готов със слоган, с който да предизвика бъдещите спонсори: “Пиесите от нас - условията от вас”, примерно. Или “Ние сме по световните сцени - гледайте ни и тук без да падате (от възторг)”. Шегата настрана - спектаклите са с актьори със световни награди. Не си струва българските деца да падат от столовете, докато ги гледат!

Започна ремонтът

на филиала на

Столичния куклен

театър

на бул. “Янко Сакъзов”. Там представления има от 1956 г. Нищо не е правено оттогава. Според директора Кирякос Аргиропулос ремонтът там се подценява, защото се смята, че с малък куклен театър лесно ще се справят. “Но не предвиждат, че акустичната кутия е много важна и трябва да се чува добре, така че музиката да не вибрира и да не звучи като в тенджера. Ако това не си го направил като проектант, какво си направил!”

И това пространство не е градено за театър, правено е от магазини. Но според директора може да стане кокетно за по-камерни представления. Може би през май децата ще влязат в обновен театър. “Стараем се да избегнем всички досегашни грешки от проектанта”, зарича се директорът.

60 000 зрители

за година

Макар и зависими от грипното време, което намалява зрителите, актьорите на Столичен куклен театър поддържат висока посещаемост на публиката. В края на всяка година балансът показва 55 000 – 60 хил. зрители.

Премиерата на “Хитър Петър” е на 15 март

“Хитър Петър” е по текст на Маргарит Минков, рано починалия много талантлив драматург от края на 80-те години. В представлението, адресирано както към децата, така и към техните родители, оживяват фолклорни игри, пословици, поговорки и загадки и се чува българска народна музика. Проф. Боньо Лунгов и Константин Каракостов са автори на сценичната адаптация и режисурата. Живите и изразителни кукли са дело на Евгения Лачева. Музиката на мелодичните песни, написана от Мишо Шишков, умело допълва действието в спектакъла.

За едни Хитър Петър е лъжец, крадец и измамник, но за други - истински борец за справедливостта. Беден, но умен и справедлив, той ще направи за смях всеки алчен богаташ, завистлив съсед или високомерен скъперник. Защото Хитър Петър винаги носи в душата си най важното - любовта, с която защитава онеправданите и кара хората да се обичат. Участват Елена Русалиева, Румен Угрински, Георги Стоянов, Мариета Петрова, Татяна Етимова, Мариан Рангелов, Любомир Генчев, Ирен Лазарова.