Световният вицешампион Владимир Илиев: Не успях да спя!

Избрах правилните коридори за стрелба и разпределих точно силите

Владимир Илиев влезе в историята на българския биатлон. Той спечели сребърен медал в индивидуалната дисциплина на 20 км от световното първенство в Йостерсунд (Шв). Отличието е най-сериозният успех в мъжкото направление за наш спортист.
При жените Цветанка Кръстева също има сребро през 1989-а. Ива Шкодрева спечели бронз през 1991-ва, а същото отличие завоюва Екатерина Дафовска през 1995-а и 1997-а.
Илиев остана втори след Арнд Пайфер (Гер), като допусна само една грешка. Специално за читателите на "България Днес" троянецът, който в неделя навършва 32, разкри как е преживял най-паметното състезание в своята кариера.

- Г-н Илиев, отпуснаха ли ви емоциите след невероятното състезание?
- Адреналинът още ме държи. Не успях да спя много-много. Не е проблем. Днес и утре ще имам възможност да отдъхна.
- Как премина драматичната последна обиколка през вашите очи?
- Доста тежко беше. Когато погледнах резултатите, видях, че не съм бил единствен. Много хора са се измъчили в тази последна обиколка. Условията бяха сложни. А и трасето в Остерсунд е тежко. Особено за дългата дистанция. Дадох всичко от себе си. Исках да съм по-бърз.
- Какво ви мина през главата, когато наближихте финалната линия. Усещахте ли, че медалът е в ръцете ви?
- Имах информация през цялото време, но след мен идваха доста хора. Раздадох се на максимум с мисълта да съм възможно най-напред. Още в самото начало не съм мислел, че ще взема медал. До последно Кристиансен и Тарей Бьо бяха в битката за отличия и можеха да ме изместят. Резултатът показа, че съм бягал за медал.
- Когато заковахте последната мишена на четвъртата стрелба, какво ви мина през главата?
- Казах си, че съм свършил по-голямата част от работата и е необходимо да се раздам на максимум в последната обиколка. При нас това е най-важно. Знаех, че ще съм напред в класирането.
- Подсказваше ли нещо преди състезанието, че ще запишете най-големия успех във вашата кариера?
- Не, просто се чувствах добре. На всички стартове бях в прекрасно състояние, но не ми се получаваше. Затова след спринта (38-о място) бях много разочарован. На преследването също бях невероятно добре като бягане, но лошата стрелба (5 пропуска) не ми позволи да се боря за по-челни места (37-и). Като цяло бях добре на фона на тежкия сезон. За всеки старт гоня максимално класиране. Опитвам да се концентрирам в стрелбата, но тук е много сложно самото стрелбище. Вятърът постоянно се сменя. Усилва се и намалява, а това е коварно. Но на състезанието успях тактически правилно да разпределя силите, както и коридорите спрямо вятъра. Всичко беше перфектно.
- Преди началото на сезона споделихте в интервю за "България Днес", че сте сменили приклада на пушката. Колко важен фактор е тази промяна?
- Може да се каже, че е важен. Прикладът е доста удобен. Един от най-големите професионалисти в света го изработи. Не знам защо в началото на сезона не се получаваше стрелбата. Може би не бях свикнал достатъчно с приклада. Много пъти се питах защо не става. Имаше тренировки, в които стрелбата ми беше много стабилна. Мислех, че всичко е от мен, а не от приклада. В крайна сметка на състезанието в сряда всичко се получи.
- Падна ли ви товар от плещите, след като толкова години се разминавахте с малко от отличията?
- С моя щаб знаехме, че винаги съм бил близко до големите успехи и съм способен да се боря. Това е сложното на биатлона. Да бягаш бързо и да стреляш точно. Много малко хора го правят в днешно време. Радвам се, че и аз го направих, ако не за пръв път, то поне за един от малкото пъти, когато се е получавало при мен.
- Какво е усещането, когато си финиширал, намираш се в зоната на медалите и очакваш останалите претенденти да преминат линията?
- Стоиш и гледаш таблото. Тогава е истинското усещане. Докато съм на трасето и ми говорят от моя екип, че съм втори и евентуално колко човека могат да ме изместят, не усещам реално какво се случва на фона на умората и стремежа да дадеш максимума. Кръвта не стига до мозъка. Съвсем различно е, когато финишираш и се осъзнаеш пет минути след като си пресякъл линията. Идва истинското чувство, че си успял след толкова много труд. Особено когато видиш как останалите завършват след теб.