Радой Ралин сънува, че се жени за ударничката Маруся

Г - като Герой на социалистическия труд

От 1948 до 1990 г. са ръкоположени 1700 герои на соцтруда

Идеята за създаване на ударници и герои на социалистическия труд не е българска. И тя, като почти всичко в ония години, е взета назаем от Съветския съюз.

Първият ударник, който става национално известен, е миньорът от Донбас Алексей Стаханов. В нощта на 30 срещу 31 август 1935 г. той изкарва 14 норми за една смяна и изкопава 102 тона въглища при норма 7 тона.

Не човек, а багер!

По-късно става ясно, че на Стаханов му помагат още двама миньори, но никой не обръща внимание на дребните подробности. В “Правда” излиза очерк за трудовия подвиг на миньора и така се ражда стахановското движение. След време героят се пропива и вместо Стаханов започват да му викат Стаканов (от руската дума за чаша стакань - б. а.).

Но стахановският пример остава и в първите години на социализма бързо намира почва и у нас.

С указ от 15 юни 1948 г. на Президиума на Шестото ВНС е учредено званието “Герой на труда”. От 1950 г. вече се нарича “Герой на социалистическия труд”. Носителят получава едновременно знак “Златна звезда”, орден “Георги Димитров”, грамота

и еднократно

възнаграждение

от 1500 лв.

Както и 100 лева върху заплатата.

Строителят Георги Карауланов, който става герой на социалистическия труд през 1969 г., ми разказа, че заедно с бригадата си от 40 човека изпиват всичките пари за една вечер в ресторант на бившия бул. “Заимов” и дори доплаща някой лев отгоре. Пият и пеят до среднощ юнашки песни.

Но при удостояване за втори и трети път със званието “Герой на социалистическия труд” лауреатът получавал само “Златна звезда” и грамота.

Ето с такава комбинация от морални и материални стимули новата власт иска да създаде и утвърди героите на работническата класа, която според комунистическата идеология е авангардът в изграждането на социализма.

Как обаче е определян човекът, който да получи голямото звание и свързаните с него облаги? “Тази сериозна дейност бе дело на отрасловите държавни и профсъюзни ръководства. Предложенията се правеха от първичните управленски структури и се утвърждаваха от върховните”, лаконично обяснява Карауланов.

През 1955 и 1956 г. удостоените с ГСТ са трима, през 1957 г. - двама, през 1958 г. и 1959 г. - само един, а през 1960 г. - нито един. Рекорд е поставен през 1984 г. - в чест на 40-годишнината от социалистическата революция, званието е присъдено на 125 души.

Агитпропът се развихря и бълва нови и нови идеи. По фабрики и заводи е на мода починът “бригада за комунистически труд”, в мините се въвежда “многозабойна система”, появява се починът на шофьорите многохилядници.

Варна организира “общонародно съревнование за изпълнение на шестдневния план за пет дни”, челници от млечното говедовъдство основават клуб “Четирихилядник”, който прераства в клуб “Петхилядник”. И т.н., и т.н.

Първата носителка

на званието

“Герой на социалистическия труд” е тъкачката Маруся Тодорова. Тя е родена в Съветския съюз, но от 7-годишна заживява във Варна. Започва да работи едва 15-годишна. Вместо един стан обслужва пет, после десет, стига до 14. Радой Ралин й посвещава стихотворението “Сънувах, че се женя за Маруся”. (Виж горе - б.р.)

Стихотворението е датирано на 12 март 1948 г., когато все още неизвестният сливенски поет е само на 26 години.

В едно тв интервю Маруся Тодорова признава, че Радой бил силно влюбен в нея и упорито я ухажвал, но тя не откликнала на чувствата му - интересувала я единствено работата и тъкачните станове.

Първата удостоена

2 пъти със званието

“Герой на социалистическия труд” е Найда Манчева. Първият е през 1964 г., но само след три години тя оставя становете и започва да обучава млади текстилни работнички, които да издигат авторитета и славата на завод “Осми март”.

През 1973 г. обаче отново се връща в производството и започва да тъче на 40 стана. Последвана е от две млади работнички, които поемат същия брой станове. Наред с работата знатната тъкачка става и ръководител на Школата за изучаване и разпространяване на челния опит. С указ 865 от 27 април 1974 г. Манчева е удостоена за втори път със званието “Герой на социалистическия труд”.

Тодор Живков е носител на това звание само един път. Но пък е два пъти герой на НРБ, както и герой на Съветския съюз.

Освен признание във вид на ордении медали Найда Манчева е и народен представител в три парламента. Но тогава няма “професионални депутати”. Народното събрание има по 3-4 сесии годишно, на които народните избраници чинно гласуват подготвените законопроекти и по живо, по здраво си отиват по родните места с по 120 лева в джоба.

Освен народен представител Найда Манчева е член на Софийския ГК на БКП, на Коларовския РК на БКП, на Комитета на българските жени и на Общонародния комитет на българо-съветската дружба. Представяте ли си колко време е загубила горката жена да седи в десетки делови президиуми.

“Слабо познавах Найда Манчева, но бяхме от една кръвна крупа - каза Георги Карауланов. - Хора, които не вярват на всяка една дума, хвърлена от тарикатите, артистите и политиците. А работеха и създаваха блага...”

До края на живота си Манчева живее с 500 лева пенсия и казваше, че й предостатъчна. Нито в родното й село Цръклевци, нито в кв. “Надежда”, където живееше, беше поставен бронзов бюст, както повелява указът от 1948 г. на Шестото ВНС за двукратните лауреати на ГСТ.

До 1990 г. званието “Герой на социалистическия труд” е на второ място в системата на държавните награди, веднага след “Герой на Народна република България”. Присъжда се от Държавния съвет

на български

и чужди граждани

“за изключителни и трайни постижения, от особено голямо значение за развитието на народното стопанство, просветата, културата, изкуството, техническия прогрес и за изключителни заслуги в строителството и защитата на социализма и комунизма в НРБ и други социалистически страни”.

До 1990 г. са произведени около 1700 герои на соцтруда!

Няма тогавашен български политик от най-висшия ешелон на държавното управление, който да не е получил това отличие. Негови носители са и много известни имена от областта на културата, изкуството, спорта и т.н. Лауреати на ГСТ са Елисавета Багряна, Дора Габе, Богомил Райнов, Павел Вежинов, Боян Радев, Мими Балканска, Дечко Узунов, Нешка Робева, Мария Гигова, Андрей Гуляшки, Цанко Лавренов, Филип Кутев, Янко Русев, Нораир Нурикян и още много други.

През 1990 г. Седмото ВНС закрива това звание. Носителите му си отиват един по един, остават “блестящите дрънкулки”, както ги наричат днес техни наследници и продавачите край храма “Св. Александър Невски”. Според търговците цената им е между 80 и 100 лева.