Ходенето на Камен Донев по мъките на българското кино

Актьорът най-после засне своя първи авторски филм, нарече го “Уют”

Камен Донев, 47-годишен, завършил НАТФИЗ, досега се е снимал в три филма - “Най-важните неща” (2001), “Рапсодия в бяло” (2002) и “Подгряване на вчерашния обед” (2002). Както и в два тв сериала на БНТ - “Гори, гори, огънче” (1994) и “Недадените” (2013).

Малко, твърде малко за актьор с неговите възможности.

Разбира се, има артисти, които през цялата си кариера и не помирисват кино, както и други, които влизат от филм във филм. Всичко в крайна сметка зависи от избора на режисьорите.

Само за сведение ще кажа, че Стефан Вълдобрев - състудент, приятел и колега на Донев в популярното преди години трио “Стефан, Камен и Мая”, има заснети към 20 филми, сериали и чуждестранни продукции.

“Най-важните неща” е по сценарий на Камен Донев, който е и в една от главните роли. Филмът разказва за милионер, чиято дъщеря е отвлечена за откуп, за живота на мутрите и хората около тях и е нещо като драма, нещо като екшън, нещо като мюзикъл и въобще

нещо като нищо

на света

Дори режисурата на Иван Андонов не може да го спаси.

Ролите на Камен в останалите два филма са съвсем епизодични и както казват социолозите, пренезабележимо малки.

Действието в сериала “Гори, гори, огънче” разказва за живота в едно българомохамеданско село, където отива да преподава млада учителка, както и за смяната на имената на хората там. Камен Донев е Йоско, синът на кмета, прякорът му е Вагнера. Около сериала избухна политически скандал, сценаристката Малина Томова и режисьорката Румяна Петкова бяха обвинени в тенденциозно третиране на темата за възродителния процес.

“Недадените” премина при променлив успех - зрителите го харесаха повече от критиците. Камен е в ролята на равина Нисим и гради добре образа.

И без киното Камен Донев доказа, че е безспорно талантлив човек. Това личи от театралните му роли във Военния театър и от участията му в телевизионното шоу на Теди Москов “Улицата” (2000-2001).

Именно в това предаване се роди образът на Учителя, в монолозите на който Камен смайваше с импровизаторската си стихия. Учителя, който след години взривява пълните зали със своите възгледи за народното творчество и за всеобщата просвета.

От 1994 до 2009 г. Камен Донев е в трупата на Военния театър. За ролите си има над десет награди. Но, изглежда, театралната сцена “тясна за неговата душа е” и той започва да пише пиеси.

Първата е през 1991 г. - “Състояние на духа”, общо са около 25. Почти всичките са реализирани на сцената - в Народния театър, Сатирата, Русе, Благоевград, Пловдив и даже в Македония. В някои Донев се изявява и като режисьор.

През 2006 г. излиза книгата “Всичко дотук - текстове за театър, кино и телевизия”.

И през 2007г.

на сцената се

появява митичният

Учител

и неговите възгледи за народното творчество. След 6 години възгледите му са за всенародната просвета и след още три - за сватбите.

Когато спектакълът “За сватбите - песни, танци и история за балканските земи” препълни зала “Арена Армеец” с над 12 000 зрители, медиите гръмнаха: “Рекорд!”, “Камен Донев изпълни до дупка “Арена Армеец”, “Камен Донев влезе в историята с невероятен рекорд”, “Камен Донев взриви най-голямата ни зала”, “Исторически сватби на Камен”...

А “24 часа” написа за явлението Камен Донев.

Но киното, киното го няма в живота на амбициозния актьор и режисьор Донев. Той признава, че не дели изкуствата, но киното винаги го е привличало и още от дете е искал да стане кинорежисьор.

В един разговор през декември 2015 г. попитах Камен защо не го използват в киното.

- Отказах на няколо пъти през годините. Първо, не ме канят за роли, които аз харесвам. Второ, не ми харесва нашето ново кино...

- С това признание рискувате филмовите режисьори да продължат да не ви канят...

- Не ме интересува. Аз смятам да снимам мои филми, сега се подготвям да го направя. Не ми харесват сегашните връщания назад към социализма, тези теми вече... Както казва народът: байгън. Занимават ме с някакви глупости.

- Пиесата ви “Самолетът беглец” първо е била написана за филм, нали?

- Да, писана е като сценарий. Ами трябва да събера пари, за да го филмирам, защото не ми дава никой. Не разчитам на никого в живота си, сам съм, слязъл съм от всякакви държавни схеми и сам се оправям. И като събера нужните пари, ще си снимам сам филма.

Камен Донев кандидатства няколко пъти с проекти на сесиите на Националния филмов център, но така и не получава държавна субсидия.

Последният сценарий, с който се явява, е “Жътварят” по Йордан Йовков. Комисията пак не го класира и той изпълни заканата сам да финансира свой филм. От 22 март по екраните на страната върви “Уют”, който започва с надписа “Авторски филм на Камен Донев”. Той е продуцент, режисьор, съсценарист и изпълнител на главната роля.

Филмът не е шедьовър, но не бих казал и че е провал. Излишно дълъг е - цели 146 минути, и накрая доскучава.

Личи си, че е съшит от три пиеси. Действието се развива само в апартамент и някои зрители могат да получат клаустрофобия, защото камерата не напуска затворените пространства с изключение на няколко панорами на нощна София. Едва в последните трийсетина минути действието се развива навън - в един голф комплекс. Което пък е като кръпка към театралния чаршаф.

Зрителите ще видят Камен Донев от спектаклите за Учителя, но на филмовия екран и като Янко, налудничав военен старшина, който командори семейството си като войнишка рота. Та и Янко се изявява с монолози, песни, танци и народни хора. Камен така обяснява и принципа, по който изгражда шоуто си:

“Ако трябва да съм максимално откровен, за мен най-важното е това, което правя, да обединява много компоненти и средства по линия на емоцията и на вълнението. Тоест, ако усетя, че в даден момент ми се пее, да изпея някаква песен, ако ми се дотанцува - да изтанцувам нещо...”

Мисля, че хората, които го харесват в тези спектакли, ще харесат филма,

ще пълнят салоните

и ще се забавляват

Други, за които учителското шоу на актьора е “кич, тюрлюгювеч и простотия”, едва ли ще го харесат. Ако въобще отидат да го гледат.

Няколко пъти пред различни медии Камен Донев казва, че се надява филмът му да има сърдечен прием от българската публика, защото е правен за нея с много любов, с много честност и от актьорския състав, и от снимачния екип...

Тъкмо пишех този текст, след като гледах филма в кино “Одеон” в присъствието на 7 дами, и се появи отвореното люто писмо на Камен в туитър до неговите неприятели - “До всички ония, които са тук, но ги няма”. В него той нарече критиците си “машина за лайна” и “колебливо изригнала пръдня”.

Прочетох гневното писмо и кой знае защо най-напред се сетих за думите, с които древните римляни викали по консулите на Форума: “Ти се гневиш, Юпитере?! Значи си виновен!”

Явно нервите на Камен Донев не са издържали на критиките и особено на обвинението на столичен седмичник, че с “Уют” бездарно е ограбил Емир Кустурица от филмите му “Черна котка, бял котарак” и “Ъндърграунд”.

Опитвам се да разбера чувствителността у твореца Камен Донев. Но не приемам насмитането на критиците на “Уют” под един знаменател. Злобата никога не е била добър съветник. Както се казва - тарикат мъж не писка.

А и няма филм, който да е харесван от абсолютно всички. След като Сталин и хората от близкото му обкръжение гледали шедьовъра на Чарли Чаплин “Великият диктатор”, “бащата на народите” се произнесъл кратко:

“Това е един много

глупав филм...”

Цялото политбюро мигом го подкрепило.

Не това писмо с груби нападки срещу критиците си трябваше да напише Камен Донев, а да “качи” информацията, че филмът му е на първо място в премиерния си уикенд. Гледали са го около 12 707 зрители и от продажбата на билети е спечелил 123 899 лева. Макар че навалицата на билетната каса не е стопроцентова гаранция, че даден филм е качествен.

Пожелавам на Камен да спечели много пари от “Уют” и с тях да направи втория си филм толкова добър, че да бъде номиниран за “Оскар”.