Нина Димитрова омагьоса света с няколко пръчки

Известната актриса прави чудеса на сцената със семпъл декор. И с магията на театъра

Не, това не е жезълът на някой маг от сагата за Хари Потър. Това са вълшебните пръчки на Нина Димитрова. Тя не ги управлява с тайни думи, за да прави магии. Тя ги омагьосва със силата на въображението, таланта и цялата отдаденост на един истински артист, за да сътвори чудеса на сцената. И тези 10-12 обикновени тояжки (да не забравяме, че дървото е живо и има памет - казва Нина), оживяват и се превръщат в места, където се разиграват драми като “Шинел” и “Ревизор” на Гогол или приказки на Ханс Кристиян Андерсен. Японците, които са луди на тема изчистеност и простота, боготворят нейната дарба да превръща обикновеното в необикновено.

Нина Димитрова владее една простичка магия - тази на театъра. Умее и да заразява с нея, да пали искрата на таланта и у други. Дори без вълшебна пръчица. Е, с няколко такива. Ето как реагира критиката: “А пръчките на “Шинел” се появяват в “Ревизорът” като запазена марка на Нина. Няма никакви декори на сцената, освен гимнастически прътове, висящи от тавана, и няколко плоскости, които стават стени на къщи и стаи, улици, столове и легла, карети и файтони, препятствия и улеснения за пасмината коремести началници, потънали в облаги и рушвети. Спектакълът следва сюжета на прочутата пиеса, но актьорите реагират като клоуни. Чувствата и преживяванията се превръщат в гримаси, мимика и пластика, така че всички стават мимове, от смешни по-смешни. Представлението е силно изобретателно, динамично и сложно като соната на пиано”.

Не крия, че често сме я наричали Нина на Зуека - общото им минало не е тайна. Техният съвместен творчески път с театър “Кредо” не може да бъде зачеркнат в българското театрално изкуство, или пренебрегнат. Бяха заедно и на сцената, и в живота. Имат едно прекрасно дете.

“Ще бъда щастлив, ако продължи с театър “Кредо”, защото там все още има част от мен. Освен това майка ѝ е много добър педагог и при нея Девина ще продължи да се учи. Би било чудесно и ако реши да се занимава с режисура, за което също усещам някакви начинания. На Девина и предстои нещо прекрасно, в момента е в най-хубавите си години”, казва Зуека за бъдещето на дъщеря им.

Но явно идва “време разделно” и всеки избра своя път нататък. И го е поема. И си плаща цената на избора. Сега тя вече е само Нина. В НАТФИЗ, където преподава, като режисьор. А той е звезда от тв екрана.

Поставяйки заедно приказката на Андерсен “Каквото каже дядо, все е добре”, тя сякаш обяснява тяхната житейска история. Нина цитира: “Както казва Андерсен, любовта сгрява човека като “чугунена печка”. Печка, която разтяпа сковаващите ледове на студеното ни ежедневие и ги превръща в сълзи на освободените от студа човешки чувства. Магията на тази андерсенова история е, че кара хората да жадуват любовта, да повярват, че ако на всяка житейска гримаса отвръщаме с усмивка, каквото направим, все ще е хубаво. Кара ги да погледнат с любов човека до себе си и да съпреживеят великата очистителна тръпка на любовта и прошката. И на зрителят му става приятно да си припомни колко малко всъщност е нужно, за да бъде животът приказно хубав. Толкова е хубав, та чак да заплачеш от радост. И вероятно затова плачат - от радост.”

Дали се плаче от радост? Със сигурност.

Като се плаче и от смях

Нина избра своя път и театър “Кредо” е нейната мисия. С упорството на Сизиф продължи да “бута” нагоре както славата, така и успеха на неговите постановки. Привлече млади хора, даде възможност на обещаващи актьори. Няма да забравя един наш разговор, когато заминаваха за Япония.

“Защо да играем в Япония “Шинел” на английски, като го имаме преведен на японски?”, попитал младият актьор Димитр Несторов. “Ами защото, Митко, това е труден език и трудно се учи”, отговорила му опитната актриса. “Добре, Нина, дай ни 10 дни и ще научим текста на японски”, присъединил се към колегата си Стелиан Радев, който ѝ партнира в постановката по Андерсеновата приказка. Нина се поусмихнала и им връчила 11 страници текст за едната пиеса и 14 страници за другата, стотици и стотици думи. Убедена била, че накрая пак ще опрат до универсалния английски. И не само “добър ден”, а сложни Чеховски фрази. Те изпълнили обещанието си. Играли на японски. “Това е то, ново поколение, с нов “софтуер”, признава Нина. Тя в любов и всеотдайност работи с тези млади хора.

След два изключително успешни сезона на сцената на Сатиричен театър “Алеко Константинов”, отличеният с четири статуетки “Икар” и още пет престижни национални награди спектакъл “РевизорЪт” на Гогол влиза в афиша на Театър “Кредо”. Сега се играе в в “Сити Марк Арт Център” (бивше кино “Левски”).

Защо да отидем на гледаме “РевизорЪт”

Защото, както кава Нина, “при нас е весело, гарантирам! И разтоварващо забавно. Тия млади хора са огромна глътка чист творчески въздух на фона на безобразно замърсения културен пейзаж. Очаква ги страхотно бъдеще”.

Да погледнем в бъдещето, защото иначе няма да бъдем откриватели, убедена е Нина. “Какво интересно има в това да си от масата, която се мята като планктон по течението на известността без грам любопитство към новото и неизвестното. Да бъдем от различните, от онези, подкрепили днес това бъдеще, които наричам откриватели. Останалите са ползватели. Те винаги са ми безкрайно безразлични. Ползватели много, създатели - малко.”

Нина Димитрова постави “РевизорЪт” през 2017 г. със своите студенти от НАТФИЗ и даде летящ професионален старт на младите таланти, които зашеметиха публиката със своето завладяващо артистично присъствие. Както и другите нейни хитови спектакли “Шинел” по Гогол, “Каквото направи дядо ...” по Андерсен, “Дневникът на един луд” по Гогол, и “РевизорЪт” се радва на огромен зрителски интерес и на единодушната висока оценка на публика и критика.

За своя спектакъл РевизорЪт”

режисьорката казва:

“Със същата “тъга по идеала и разочарование от съвремието си” разлиствам днес тази уникална пиеса за боричканията на шепа нищожни хора с цел изгода и поставям своето огледало “РевизорЪт” пред зрителя. Всеки, който има любопитство и кураж, може да надзърне в него и да направи ревизия на собствения си “душевен град” чрез човеколюбивия Гоголев смях, единственият “добър, благороден герой” в тази пиеса, “най-силното оръжие в ръцете на свестните хора”. Смях, “излитащ от светлата природа на човека, без чиято проницателна сила нищожността и пустотата на живота не биха изплашили човека”. Да се посмеем, господа, на абсурдите и уродствата на ежедневното си съществуване, на себе си и на собствената си греховна природа и да чуем съвестта си, защото именно тя е оня Ревизор, който според Гогол “идва преди гроба”. И него никой не може да го подкупи. Огледайте се! Посмейте се! С уговорката, направена от Гогол: “Ако ти е крива мутрата, не се сърди на огледалото!”

Нина Димитрова е “творец с безпогрешен усет за Гоголевото творчество”, твърдят специалистите. “РевизорЪт” е третият нейн спектакъл по Гоголев текст след неостаряващия “Шинел”,

който вече 27 години е на българска и световна сцена, отличен с 14 международни награди, изигран близо 600 пъти на 9 езика на над 150 международни фестивала, сред които и най-престижния фестивал на изкуствата, Единбургския фестивал във Великобритания, на който “Шинел” е хит през 1996 и 1997 година и е в класацията топ 20 на най-добрите събития на фестивала. В. “Гардиън” го нарежда в топ 5 на най-доброто в лондонския театрален афиш през 2000 г. При гостуването на спектакъла в “Барбикан център” в Лондон. Руската критика отбелязва, че успехът на “Шинел” в страната на Гогол е “най-главната му награда” и го определя като “едно от най-забележителните събития в театралния живот на Европа от втората половина на ХХ век”.