Ива връхлетя в театъра с “Приятно ми е...”

Актрисата и драматург има вече два икара и един "Кукерикон", тя получи и аплодисменти от Татяна Лолова

В тайнствения мрак на коридорчетата на Театър 199 е скрито съкровище – огромна щайга с компоти от кайсии. Който не е опитвал тази амброзия, не е живял пълноценно!

Не пипай, обаче! Компотите са подарък за Ива Тодорова от благодарен зрител, оставени на касата на театъра. Ако се вярва на народопсихолозите, че зимнината е истинско имане за българина, този подарък е бил голяма ценност за зрителя. Той се е отблагодарил за великолепното шоу на Ива, която показва живота си за час и половина на сцената на Театър 199. Този зрител се е смял на шантавите й преживявания, без да се усети се е насълзявал, после пак се е смял, за да й се оплаче след представлението:

„Аз се смея, смея, после започвам да плача

и накрая не знам, да се смея ли, или да плача.

И двете едновременно ги правя!“

А веднъж зрителка оставя на сцената крем против бръчки – нали тя го превръща в герой на представлението, някой си е помислил, че ще й достави радост. Друг път оставят на касата баници, кексове... Както казва тя, представлението ме храни в буквален смисъл! Отзивите на зрителите са най-голямата награда за актрисата. Дори двата икара, които спечели в конкуренция с големи артисти, не я радват толкова, колкото ехото на публиката. Както казва тя, тези награди са голяма радост, но са спечелени за отминала работа! Да видим какво предстои! Тук вече говори човек на рекламата, за когото позитивният ефект е винаги предстоящ. Актрисата Ива Тодорова, ученичка на Крикор Азарян, специализирала в „Театро Нуово ди Торино“, позволила си сърдечна връзка с италианец, се връща през 2009 г. в родината си, за да стане рекламен директор в Списание 8.

Тя съединява в едно работата на журналист, на търсач на реклами, на автор и на театрал. От всекидневието й непрекъснато изпадат парченца преживяно, които тя после налепва в история на собствения си живот. Така се е родил текстът на „Приятно ми е, Ива!“, с който тя се втурна като тайфун в нашето театрално пространство. След „Чамкория“ и Захари Бахаров нейният моноспектакъл натрупа известност в категорията на играта на един актьор. Толкова голяма известност, че на бърза ръка спечели два Икара и една извънредна награда „Златен Кукерикон“ на неотдавнашната церемония в Сатирата. Ива Тодорова играе живота си на сцената на Театър 199. Тя вече го направи при гастролите си в Шумен, Варна, Габрово, Люксембург, Виена.

Навсякъде я приемат с френетичен възторг.

Тя е много пластична, изобретателна,

абсолютно честна в присмеха над себе си

Хората обичат да гледат как актьорът се присмива над навиците си, над комплексите си, над наивността или злобата си. Ива превръща в анекдот съжителството с италианеца, заради когото отива да живее в Пиемонт, най-северната част на Италия, до границата с Франция и Швейцария. Живее в подножието на Алпите и разчупва леда между себе си и местните затворени, сурови планинци. Тя знае няколко езика и маневрира между италианците, които казват на портокала „аранча“, и пиемонтците, които го наричат „португай“. А как един пиемонтец говори български, за да се разбира с нея, е голям майтап. И разказ от сцената на нейното представление. Ива разказва и показва как е направила театрално училище за деца от 7 до 18 години. И ги е запознавала с писане на сценарий, с правене на декори, с ролята на текста и връзките му със сценографията. И днес някъде в полите на Алпите има млади хора, които са заобичали театъра и са разбрали малко повече затова, как се играе Чехов. А тя

продължава да измисля щури проекти,

като „Да спасим кестените, символ на София“ и „Шарена приказка“, в който предлага за оцветяване сивите стени на детските отделения в болниците. Благодарение на водопадите от хумор в монопредствлението й Ива Тодорова стана носител на Извънредния Златен кукерикон за 2019 г. Когато я питат кое е най-скъпоценното в живота й, тя отговаря: „Японците го наричат икигай, означавайки причината да живееш, нещата, заради които ставаш всяка сутрин!“