Художникът Димитър Петров показа 25 нови картини в галерия "Нюанс"

Експозицията може

да видите до 4 май

Изложба с 25 картини, попили спокойствието на Изтока, простотата на Запада и красотата на българската природа, откри във вторник вечерта художникът Димитър Петров в столичната галерия “Нюанс”.

Няма как да подминете творбите безпристрастно заради контрастните им ярки цветове, които приковават погледа ви и ви напомнят понякога за синьото море, за огненото слънце или за оранжевия пясък. Експозицията “Някъде там..” ще е в галерията до 4 май.

“С много любов и с много настроение съм рисувал картините. Това е изразеното ми усещане за целия ми живот и има позитивно чувство, което, надявам се, е преминало и в тях”, казва Петров. Тъй като произведенията му са абстрактни, всеки може да вложи в тях частица от въображението си, за да завърши за самия себе си тяхното значение.

“За мен е важно човек да бъде в хармония с природата си дотолкова, че да се чувства на място. Това те кара да живееш малко по-обрано, по-смирено, в по-духовен тип баланс. Мисля, че природата зарежда. Самото уединение с нея къса тези мисловни конструкции, за да отидеш оттатък формата, дървото или изображението - потъваш в друга цялост”, казва художникът. С картините си изразява

търсенето на

вътрешно единение

с природата,

в която “всичко се слива в едно и нищо не е само за себе си”.

Името на експозицията не е случайно. “По някакъв начин то покрива точно това връщане във времето, защото дистанцията е дълбока - от детските ми години до момента. Самата емоция е такава. “Някъде там...” - става въпрос за нещо много лично”, казва художникът.

Днес, 18 април, той отбелязва 50-ата си годишнина, но не смята да вдига големи празненства.

Петров е родом от Кюстендил, но скоро се мести в София. След 7-и клас е приет в Художествената гимназия, а когато я завършва, се записва в Художествената академия със специалност “Стенопис”. “Това навремето беше може би една от най-престижните специалности - водеща първо от гледна точка на това, че излизаха едни от най-качествените живописци, и второ - самата специалност имаше много силна връзка с архитектурата”, казва художникът. 

А живописта е неразривна част от изкуството, без значение дали става въпрос конкретно за стенопис. “Тя е във всичко, дори в иконите. Най-хубавите от тях са най-добре живописно изградените”, пояснява Петров.

Всяко време има своите особености спрямо изкуството. За жалост, според художника няма голям пазар в България за него.

“Всичко е адски

хаотично, малко са

хората, които имат

истинско отношение и

поглед над нещата

Това е нормално, когато периодично винаги тръгваме от най-ниския старт. Това е проблем за обществото ни в исторически план, ако погледнем във времето. Няма традиция, наслагване, което да работи добре за нещата”, казва Петров.

Той прекарва една година в Индия. Пътувал е по доста интересни маршрути, за да посети хора, които практикуват определени йогистки техники. Още докато бил студент в академията, там идвал Венцислав Евтимов, един от първите йоги в България. Така Петров се запалил по нея.

За една година посещава много места. Бил е в Хималаите, в Дайпур, остров Цейлон (Шри Ланка) и други. “Когато се срещнеш с човек с друга култура в друг микроклимат, всичко е много различно”, казва той. Разбира се, обикалял и част от музеите. “Много голям наш художник - Борис Георгиев, беше в Индия. В националната галерия там ми изнесоха негови неща, които в България ги няма - портрети на едно персийско момиче, други портрети и пейзажи”, спомня си Петров.

“Преди време, като гледах по телевизията как един от хотелите в Мумбай гореше - мисля, че се казваше “Тадж Махал”, имам скици от прекрасната му градина, - си мислех, че за определени места е било и доста опасно едно такова пътуване. Но човек, докато е млад, амбициозен и с много желание, нещата се случват”, казва Петров.

Той печели национален конкурс, чрез който специализира в “Сите Ентернасионал дез’ар” - Париж. “Като гледах как гори катедралата “Нотр Дам” в центъра на Париж, сърцето ми се сви”, казва Петров. Докато е на специализация там, квартирата му била точно срещу нея. Събуждал се сутрин, всеки ден я гледал и често я е рисувал. “Всяка неделя имаше концерти за посетители и страхотни меси.

Самата катедрала

има свой живот,

който пулсира като

някакво сърце

на Париж”,

спомня си Петров.

Атмосферата във Франция много го впечатлила. Тя носела усещане за простота, естетика и вкус. “Където и да се обърнеш, това се чувства”, казва той. Най-ценното, което научава, е чистотата, която присъствала не само в живописта, но и в архитектурата. “Може да видите само как един букет се опакова и това тотално да промени естетическите ви възприятия - чисто бяла хартия, вързан с естествен канап, нищо повече. Акцентира се върху цветето, а не върху финтифлюшките”, казва Петров.