Изследване на американски учени показва, че броят на прешлените варира най-много сред бозайниците, които прекарват голяма част от времето си, увисвайки или люлейки се по клони на дървета, като например някои маймуни и ленивците, съобщиха ЮПИ и БТА.
Предишни изследвания заключиха, че различният брой прешлени е свързан със скоростта на придвижване, но новото изследване оборва тези заключения.
Въпреки големите анатомични различия сред бозайниците, броят на шийните прешлени и прешлените на гърба у отделните видове е приблизително един и същ. Този феномен е известен като еволюционен стазис.
"Почти всички бозайници - хора, жирафи, мишки, китове, птицечовки, имат един и същ брой шийни прешлени, независимо колко е дълъг вратът им", заяви един от авторите на изследването Джон Спиър от Нюйоркския университет.
Но броят на прешлените все пак е с някои вариации сред бозайниците. Шийните, гръдните и поясните прешлени са 26 или 27 у повечето бозайници, докато у хората са 24.
Предишните опити да се открие причината за това различие в броя на прешлените фокусираха вниманието върху скоростта на придвижване. Учените прогнозираха, че е по-вероятно по-бързите животни да са пример за еволюционен стазис, а при по-бавните да се "експериментира" с броя на шийните прешлени и прешлените на гърба.
Сега учените са изследвали прешлени от хиляди екземпляри от около 300 вида бозайници. Те направили сравнение между вариациите в броя на прешлените и редица физически и поведенчески характеристики, като скорост на придвижване, хабитат, подвижност на гръбначния стълб, стойка на тялото, използване на крайниците.
Анализът показа, че броят на прешлените варира най-много сред видовете, които не бягат, ходят и скачат, а са се приспособили към движения, които поставят под напрежение мускулите на крайниците им, т.е. сред видовете, които прекарват голяма част от времето си, увисвайки или люлейки се по клони на дървета.
Резултатите от изследването са публикувани в Nature Ecology and Evolution.
Коментари (0)
Вашият коментар