Професорът пише стихове от 7-годишен, наследил таланта от майка си
Неприятен сблъсък със здравната система, запекът на внука, туристически премеждия и загубен багаж, сърдечни терзания, пък дори и сложна материя като правото... Няма тема, която да не може да вдъхнови проф. Огнян Герджиков да хване химикала и да напише стихове. Дали ще възпее, дали ще охули - все в рими го прави.
Преди дни бившият парламентарен шеф и служебен премиер представи новите си две правни поеми - “Вещноправна поема” и “Облигационноправна поема”. Този път е избрал две сложни юридически теми, които да поднесе на разбираем и атрактивен език на почитателите си. И това не са първите му правнопоетични творби - той вече възвелича параграфите в “Гражданскоправна поема”.
Професорът пише от малък. Наследил усета към римите от майка си, която също пишела. Още помни първото си стихотворение, което написал на 7 г.:
С лястовичките певци дойде и пролетта.
С тях пристигнаха скорци от цялата страна.
Ливади цъфнаха навред, разпъпиха дърветата.
Стопи се мартенският лед, покараха лалетата.
Идеите много пъти му идват сутрин на разсъмване. Затова винаги има лист и химикал, приготвени на бюрото. През годините се научил, че не бива да отлага ставането, пък макар и да драсне два реда, защото иначе сутринта е забравил всичко.
Творчеството му е много разнотематично и разножанрово - не само стихове, но и разкази, поеми, научни трудове и учебници на правна тематика. Наскоро издаде антологията “От всичко”, в която е събрал “озарения, трогателности, ведрини, стихове, изригвания, чудатости, критика, остроумия”.
Първият му разказ е от 1965 г., когато служи в артилерийското поделение в Божурище - “Войнишка майка”, публикуван във вестник “Димитровски воин”, за който взел и първия си хонорар от 10 лв.
Докато беше парламентарен шеф, издаде детската книжка “История с мечо, с патоци и с лиса - история, дето съвсем ще ви слиса”.
Написа и автобиография - “Аз не бях политик”, в която откровено и дори самоиронично разказва и за пребиваването си в политиката, и за академичната си кариера, и за всичко останало, с което се е занимавал и което не е никак малко.
А рими реди по всякакви поводи и често и като подарък за приятели за рождени дни. Най-много лични стихотворения има за съпругата си и за Недялко Йорданов, с когото са близки приятели.
Ето част от творчеството на професора:
“Без гащи в Хавай”
I действие
След полети тежки,
почти нечовешки,
пристигнахме някак в Хавай.
Но как ли се случи,
че тъй се получи,
багажът, о ужас - в Китай!
С единствени гащи,
с брада, дето дращи,
без дрехи, без нищо, ей на.
Дори и жените
без шноли в косите,
без грим, без бижута, така.
Със плаха надежда
днес всеки поглежда,
дали не пристига багаж.
Багажи пристигат.
Носачи ги вдигат.
Но никой багаж не е наш.
Ден втори, ден трети...
отива към пети.
Не знам как ще свърши това.
С вмирисани гащи,
с брада, дето дращи,
без дрехи, без нищо, така.
II действие
Пристигна багажа!!!
Какво да ви кажа:
то радост, прегръдки, сълзи...
И гащи и блузи,
помади за бузи,
но дните са малко, уви.
Как в краткото време,
о, чeрт да го вземе,
да ползваме всичко това?
И чудене пада,
така ни се пада,
щом носим десетки неща.
Излиза, че може,
нали, мили Боже,
със толкоз по-малко багаж.
Бельо, малко ризи
и нужните визи,
тогава светът ще е наш.
“Всевечно”
Едно момче, едно момиче,
прекрасно, свежо кат' кокиче,
погледнали се във очите
и нещо трепнало в душите.
Флуиди, скрити във човека,
заложени от памтивека,
с греховна сила се преплели
и техните сърца оплели.
Това преплитане съдбовно
за всичко вечно е виновно –
за свързването на сърцата
и за живота на земята.
“Средностатистически”
Средностатистически
вече съм умрял.
Някак изненадващо
съм си жив и цял.
Средната статистика
ще ѝ изменя.
и напук на цифрите
още ще вървя.
Имам много планове,
творчески дори.
Казано накратичко,
имам бъднини.
Гледа ме Всевишният
и се смее с глас:
Колко ще е салдото? -
определям аз.
“Снощи подло...”
(Не е стихотворение, а отказ на покана.)
Снощи подло, от засада,
мен ме спипа грипа.
Нос тече ми като вада
и не ми се рипа.
И затуй не ще да мога
в Пловдив да пристигна.
Ще се моля аз на Бога
скоро да се вдигна.
Страшно много съжалявам -
в мене зейва рана.
Но се тайничко надявам
пак да съм с покана.
Със покана за Маями,
Сингапур и Ница,
със красиви млади дами
като броеница.
“Терзанията на жабока”
Плаче плачеща върбата...
А един унил жабок,
не успял във своя скок,
разсъждава над съдбата:
Що съм толкова унил?
Друг път толкоз не съм бил.
Вярно, в скока не успях,
че ме хвана нещо страх.
Но и друг път съм се схващал,
данък на страха си плащал.
А така не съм унивал
и от срам не съм се скривал.
Да, но този път отсреща,
жаба жабурана млада,
обещала за награда
своята любов гореща.
Откъде ли ще я вземе
жабата студенокръвна?
Как можах така да клъвна?
Жабешка любов е бреме.
Бреме, бреме, а без него
мойто щастие къде го?
Мисля, май че ми е време
да намеря любовта си.
Но за туй се иска смелост,
жабешка житейска зрелост,
да надмогна аз страха си.
Да надмогна, но не мога,
Що ме хваща страх, за Бога?
Ако вечно се страхувам,
цял живот ще ергенувам.
А ергенство е до време,
после става тежко бреме,
все по-тежко и по-тежко
дорде стане нечовешко
и по-точно - нежабешко.
Стига, край, реших, ще скоча!!!
Ох, дано да е отсреща
жабата с любов гореща!
Ако трябва, ще излоча
цялата вода във гьола,
за да стигна до целта си,
всъщност и до любовта си.
Жабо, гледай, скачам вече!
Не отивай надалече!
Дай ми шанс да те прегърна
и в принцеса те превърна...
С тебе искам да живея,
жабче наше да люлея...
Да, но жабата скоклива
зад един храстак се скрива
не поглежда към жабока...
Мъката му е жестока.
Плаче плачеща върбата...
21.9.2015 г.
“Желания”
Онази вечер, ненадейно,
във гръб изскочи той -
с очи червени, с криви зъби,
личи, че е от сой.
Без миг дори да се забави
безмилостно се впи
в гръкляна ми така жестоко,
че свят ми се зави.
Оказа се боец елитен,
от вирусни войски.
Имунната защита моя
безжалостно разби.
С кинжални удари зловещи
гласа ми го отне.
Трахеята ми я разнищи,
разкъса я на две.
Сега съм възнак на леглото,
без силица за цяр.
Със кашлица, с температура -
направо е кошмар.
Та мисля си, когат' сме здрави -
желанията - сто.
А разболеем ли се лошо -
желание - едно:
Желанието да сме здрави -
върховно - само то!
Но оздравеем ли, как бързо
отново стават сто.
20.10.2016 г.
Коментари (0)
Вашият коментар