Кечистът Александър Русев: Арабски принц поиска да се бия с Гробаря

Няколко пъти съм оставал на улицата, спах в кола с кучето

Наследник, когато му дойде времето

Джон Сина ме научи как да се оправям с феновете

Единственият български кечист в световната федерация Александър Русев всяка седмица се бие пред десетки хиляди фенове. Неговите мачове се наблюдават от милиони зрители.

33-годишният пловдивчанин, чието истинско име е Мирослав Барняшев, се прибра за кратко в България. Този път той не беше придружаван от своята екранна половинка и спътница в живота Лана (или Си Джей в истинския живот).

Специално за читателите на "България Днес" Мирослав разказа любопитни подробности от живота на професионалния кечист.

- Г-н Барняшев, какви бяха първите три впечатления, когато се прибрахте в България?

- Първото е груби хора. Една жена беше объркала къде да се нареди на паспортния контрол. Искаше да премине с лична карта на електронната машина. Друга веднага й скочи "Какво правите вие тука. Не става така?". Скара й се. Този път багажът ми пристигна, което не се случва всеки път. Направиха ми впечатление наводненията в Пловдив. Заваля два пъти дъжд за по час и целият град беше под вода. В САЩ има торнада и урагани, които отнасят къщи. Ние тук два часа не можем да издържим. Европейска столица на културата сме, а всичко в града е разкопано. Грозна работа. Това са лошите неща. Хубавото е, че има доста футболни игрища за спортуване. Плащат се, но не е чак толкова скъпо, когато се съберат повече хора. Няма по-хубаво нещо от домашния български розов домат. Плодовете и зеленчуците в Европа са много по-хубави на вкус от американските. Алкохолът ни тук е фалшив. Пих онзи ден водка и главата втори ден ме боли. Уж беше хубава марка. Не пия много, но бяхме излезли с приятели. Оказа се чист спирт.

- Имате къща в Нашвил. Вашата майка беше разказала как ви е насадила грозде и пъпеши. Грижите ли се за градината?

- Трудно е за поддържане. Моите родители идват за два месеца. Отиват си, а после аз съм гроздоберката. Направиха асмата. Сега чакаме гроздето да порасне. Имаме краставички. Ала те станаха огромни, защото ги изпуснах и не ги обрах навреме. За последно бяха поникнали ягодки. Майка ми каквото хвърли, пониква. Баща ми е голям майстор с ръцете. Направи дървен стол за един час. На мен нито едно от двете неща не ми се удава.

- Как протича седмицата на кечиста Русев?

- Прибирам се у дома в сряда, защото шоуто "Разбиване" е във вторник. Тогава съм като зомби. Спал съм 2-3 часа в самолета. Това ми е ден за разпускане. Не тренирам и дори си позволявам свобода с храненето. Играя си на игри по цял ден или гледам сериал. В четвъртък влизам в час. Правя тренировки. В петък стягам багажа, переш, запазваш хотели, коли, самолети. Събота хващаме багажа и всичко наново.

- Пътувате доста, остава ли време да разглеждате?

- Не. Вече толкова години живеем в Америка. Видели сме всичко. По-различно е, когато сме в Европа. Жена ми Си Джей е голяма фенка. Тя обикаля да разглежда. Когато не ме мързи, чат-пат се хващам с нея.

- Замисляли ли сте се скоро с какво щяхте да се занимавате в България, ако не бяхте заминали за Америка през 2005 г.?

- Щях да съм охрана. С това започнах. Гледам как хората по барове и лични охрани са абсолютно същите от онези години. Няма промяна и развитие. Вината не е тяхна, защото в тази сфера няма какво да направиш. Аз имах други амбиции.

- Вашите амбиции са минали през критични моменти. Как устояхте на физическите и психологическите изпитания в една чужда страна, докато достигнете до световната федерация по кеч?

- Винаги съм знаел, че пътят няма да е лесен. Не съм се и надявал да е лесно, защото хубавите неща не се получават толкова просто. Когато имаш цел, можеш да спиш в кола, а и извън нея. Имаше една причина да замина в САЩ. Никога не бих се прибрал с подвита опашка. Вероятно това ми помогна в най-тежките дни.

- Работили сте като строител при българин в САЩ, но ви гонят оттам. Какво се случи след това?

- Няколко пъти съм оставал на улицата. Първият път беше, когато въпросните работодатели ме изгониха след месец служба. Изхвърлиха ме от къщата, където живеех. Казаха ми, че трябва да се махна до половин час. Единствените ми познати бяха колеги, с които заедно работехме. Те бяха мъжки момчета. Взеха ме при тях да спя. Живеехме осем човека в един апартамент. После заминах за Лос Анджелис. Там получих помощ от Свилен Николов, който по-късно ми стана и кум. Господ здраве да му дава на него, на жена му Валя и на дъщеричките. Ако не беше той, пак бях заникъде. След това заживях в една къща. Там също не се получиха нещата. По онова време имах куче. Изгониха ни и с него живяхме няколко дни в колата. Моят братовчед ми помогна за два дни. След това и той ме изгони. Може и аз да съм бил крив, щом всички ме гонят. Само кучето ми остана вярно. Много си го обичах.

- С вашата съпруга Си Джей имате ново куче. Дори я наричате вашата дъщеричка. Как се решихте на тази отговорност, след като непрекъснато пътувате?

- Бях твърдо против. Си Джей ме изненада за Коледа. Даде една картичка и каза - не се ядосвай, но ти купих куче. Тя с години приказва за животно. Отказвах с довода, че сме на път. Оказа се, че ми е взела породата, която тя иска. Не е много ясно за кого беше подаръкът. Но кучето е прекрасно. Близко ми е до сърцето.

- Надграждате със Си Джей. Оженихте се, построихте къща, сега и куче. Кога да очакваме наследник?

- Като му дойде времето. Господ здраве да дава. Не желая да имам деца, когато съм 300 дни в годината на път. Искам да им обръщам повече внимание. Виждам колко е тежко на колегите, които оставят семействата и децата. Когато поприключа с кеча или графикът се намали, тогава може да мислим за деца.

- Вие сте денонощно заедно със Си Джей. Възникват ли често битовизми и кой се пали повече от вас?

- Не се паля много. Най много не обичам, когато закъснява. А тя го прави често. Винаги гледам да съм 20 минути по-рано. Не се караме, защото сме първи приятели. Така започнахме с нея преди всичко останало.

- От федерацията не одобряват връзки между кечисти, но такива има страшно много. Имаше ли критика към вас, след като се оженихте с Лана?

- Ние с останалите кечисти сме непрекъснато заедно. Къде да търсиш любовта на живота си? В световната федерация не им стана приятно, защото някой пусна снимка как сме се сгодили. А в същото време бяхме в история един срещу друг. Глупаво е, защото кечът е телевизионно шоу. Ние реално не се мразим в истинския живот, но някои хора не го разбират.

- Вие със Си Джей сте бунтарите в световната федерация. Непрекъснато пускате провокативни съобщения в социалните мрежи, които са на ръба на позволеното. Умишлено ли си играете с огъня?

- Правя го, защото мисля по подобен начин. Много често се и бъзикам. Не казвам злоради неща. Не обиждам никой, просто така ми идва. Понякога пиша от името на героя, който играя в кеча. Има кечисти и други хора, които се сърдят и палят. Малко като в детска градина е.

- С останалите кечисти работите заедно, за да се получи шоуто, но в същото време сте и конкуренти за повече място под прожекторите. В подобна среда забиват ли се ножове в гърба?

- С 99% от колегите сме приятели и поддържаме връзка. Има и такива, които забиват ножове. Ние ги знаем кои са и не дружим с тях. Нещо нормално е, както във всяка сфера. Дори и пица да разнасяш, ще има подобни хора.

- Обикаляте из цял свят. Разпознават ли ви феновете като суперзвезда?

- Феновете знаят кога идваме, за да правим шоута. Навсякъде ни знаят. Приемат ни като герои. Не се вживяваме чак толкова, макар че на някои им влиза в главите.

- Има ли го обратния ефект на популярността с прекалено нахални фенове?

- Случвало се е. Никога не съм отказвал на хората, но има някои много големи наглеци. Случвало се е да тренирам. Правя преса с крака. Идва някакъв човек и се бута между мен и машината да се снимаме. 10 пъти му казах не, защото тогава тренирах. Такива не гоня да ги бия. Просто обръщам главата на другата страна. От Джон Сина научих много ефектен метод. Виждал съм го на летището, когато има много народ. Види ли, че някой се доближава и им казва - "Не, мерси". Те се обръщат и си тръгват. Налага му се да го казва по 100 пъти на ден.

- Точно преди година направихте мач с ковчег срещу Гробаря в Саудитска Арабия. Разкажете за най-мистериозната личност в кеча, който се бие по 2-3 пъти в годината.

- Гробаря е човек, който всява респект навсякъде, където отиде. Не приказва много. В началото приех мача на шега. Винс Макмеън ме извика в офиса. Каза ми, че ще се бия с Гробаря. Помислих, че се бъзика. Дори му подхвърлих, че сигурно ще ми дадат да го бия. Той ме погледна странно. Тръгнах си и после един от продуцентите ме попита защо съм говорил по този начин на Винс. Отговорих му, че щом се бъзика с мен, и аз ще се бъзикам с него. Продуцентът потвърди, че наистина ще се бия с Гробаря. Тогава ми стана много неудобно и криво. След това ме смениха и сложиха Джерико, защото по това време обръщаха моя образ да бъде позитивен и добър герой. Арабският принц се обади на Винс. Каза, че иска аз да се бия с Гробаря. Затова ме върнаха обратно в мача. Двубоят беше къс, но той си е легенда. Не са много кечистите, които се изправят очи в очи и да слушат неговото невероятно излизане, докато са на ринга. Огромно преживяване. Помня го все едно беше вчера.

- По време на шоуто в Саудитска Арабия бяхте поканени на специална вечеря от принца. Как протече всичко?

- Бяхме само избрани лица. Когато ми казаха, че принцът иска да съм там на вечерята, се оперих. Бях до Ренди Ортън, Рей Мистерио и Марк Хенри. Винаги сме си имали приказката с тях. Хвърляхме мохабети, хапвахме без притеснение. По нататък бяха Винс, Брок Леснар, Кърт Енгъл, Трите Хикса, Гробаря. От другата страна беше семейството на принца, които нищо не казваха. Падна голямо ядене на корем. Донесоха 40 неща за всеки. Докараха ни с полицейски ескорт. Оригиналната среща трябваше да е в двореца на принца, но после отидохме в специален ресторант, който беше затворен за нас. По подобен начин никъде не са ни посрещали.

- В България само веднъж е имало кеч шоу на живо в зала "Универсиада". Какви са шансовете да видим големите звезди у нас? Разговаряли ли сте с някой по този въпрос?

- Кметът на Пловдив искаше да правим подобно шоу след един мач на "Локо" (Пд). Тогава говорих с журналисти. Обясних, че правя опити, но сам няма как да осъществя подобно начинание. На другия ден кметът ми писа. Уж щяхме да говорим, но това си стои от 2-3 години. В офиса на федерацията в Лондон има българка, Юлия. Тя отговаря за международните турнета и също прави всичко възможно.

- До каква степен поддържате контакти с хора извън кеча?

- Ние се раздаваме през седмицата и ни трябва спокойствие. Опитвам се да контактувам в социалните мрежи. Кумът ми живее в Лос Анджелис. Имам и братовчед там, който съм виждал два пъти. Кечистът Шеймъс живее на моята улица. С него сме големи приятели.

- Виждате ли се като актьор?

- Има няколко кечисти, които са успели в Холивуд като Скалата, Батиста, Миз и Джон Сина. Сигурно 50 процента от моите колеги искат да станат актьори, но никой не го преследва. Жена ми е била актриса, преди да започне с кеча. Брат й е продуцент. Имаме готов екип и работим по различни въпроси. Сега точно гледам сериала "Чернобил". Вдъхновява ме за много случки от българската история, които не са разказани. С майка ми ходихме на обиколка. Започнахме от Шипка, минахме през Плевен на "Панорамата", после Царевец във Велико Търново, Рилския манастир. Направихме 900 км за три дни. На мен не ми направи впечатление. Вдъхнових се как толкова много хора са се жертвали за нашата свобода, а ние се третираме като най-долните хора. Болно ми е.

- Каква е причината българите да не сме толкова активни за общото благо и да оправим държавата?

- Защото нямаме цели. Ден да мине, друг да дойде. Наясно съм, че на хората не им е лесно. И аз бях тук допреди 15 години. Системата е: днес на работа, петък да излезем, събота почиваме, неделя за риба и понеделник на тръстиката. Има нужда от насока и упоритост. Докато не постигнеш нещо, да не се предаваш. Другото е, че сме много негативни. Ясно, животът те бие надолу, но не може всичко да ти е криво. В Америка също има добри и лоши хора. Но там не са толкова нацупени. Тук никой не казва здрасти. Гледат те на кръв, все едно си му взел нещо.

- Къде ще живеете, когато приключите с кеча и къде искате вашето дете да израсне?

- Не сме решили. Нашвил много ни харесва. Си Джей иска къща в Хаваи, къща в България, навсякъде иска къщи. Няма нищо напротив лятото да сме в България. Има време да го мислим. Вероятно детето ни ще израсне в Америка. Ще е много трудно да бъде тук. Малко вероятно е да се пренесем за постоянно в България.

28-01

Миро и неговата съпруга Си Джей са сред най-популярните кечисти

28-01-1

Барняшев помага в градината на мама Славка и пръска срещу кърлежи

28-01-2

Русев обожава българската череша

28-01-3

Античният театър в Пловдив е сред любимите дестинации на Русев

28-01-4

Русев се би с Гробаря през миналата година

Каре 1

Снима филм и риалити

Мирослав Барняшев засне филм заедно със своята съпруга Си Джей. Той е продуцент на лентата, която тепърва ще излиза по екраните.

"Романтична комедия е - добави здравенякът. - Готов е. Получи се готино. Си Джей има второстепенна роля. Аз също се появявам в една-две сцени. Филмът вече е продаден, но не знам точно как ще се разпространява. Снимахме и пилотен епизод на наше собствено риалити шоу."

Барняшев има намерение да остане до своята 40-а година в кеча.

"Когато стигна до тази възраст, може да направя ревизия."

Каре 2

Скалата и любовният триъгълник

Най-скъпоплатеният актьор на планетата и легенда в кеча Скалата се забърка в любовен триъгълник с Лана и Александър Русев. При едно от последните появявания на Дуейн Джонсън в световната федерация той целуна Лана и припомни пред камера колко хубаво са си изкарали в Милуоки. Това не се понрави на Русев.

"Първият ни сблъсък беше в Бруклин. Още в началната година, когато дебютирахме - разказа Мирослав спомените със Скалата. - Със Си Джей правехме интервю на ринга. Той излезе и се получи готино с него. След това ни помогна зад кулисите. Каза ни кои неща трябва да направим по-добре. Вторият път беше, когато бяха обидите към Лана. Това си е шоу. Когато го казва, не означава, че го мисли, а хората да се смеят. Нито жена ми се е обидила, нито аз."