В по-голямата си част животът ни e работа, срещи и разговори. От това как протичат те, зависят по-нататъшните ни взаимоотношения с хората, както и успеха в работата ни. Предлагаме ви няколко прости правила и съвети, които ще улеснят неимоверно общуването ни и ще ни осигурят недвусмислено разбиране.
Този материал е специално предназначен за дамите и ще им помогне да изберат най-подходящото облекло в зависимост от повода, който имат.
Облекло и аксесоари
Външният вид на всеки човек вкъщи, на обществените места, в службата и в деловия свят е едно от най-важните условия за успеха. Именно затова към външния облик се предявяват редица изисквания. Негов основен елемент е облеклото.
От гледна точка на морала, етиката, естетиката и етикета външният вид на всекиго от нас представлява израз на културата на всеки народ. Той оформя облика на човека, където влизат още и душевните характеристики, възпитанието, особеностите на характера. Културата на външността на човека е необходима в различните етикетни ситуации на общуването. Още от момента на своето възникване облеклото има не само утилитарни функции, но и предоставя възможност за промяна на облика, да се скрият външните недостатъци, да отразява известни представи за красивото и да изпълнява естетическото си и знаковото предназначение. Развитието на облеклото от простите към по-сложните форми става под влиянието на различни фактори: географска среда, характер на трудовата дейност, особености на развитието на търговията и размяната на облекло, обувки, платове и т.н. Постепенно се оформят социално-културните (морални, естетически, национални и др.) норми в определено общество и време.
Облеклото винаги е отразявало имущественото и социалното положение на човека и е подчертавало социално-кастовите различия, то прокарва границата между бедни и богати, знатни и незнайни, млади и стари, мъже и жени. Така то става елемент на етикета. Съвременната мода и етикетът като две противоположни, но уравновесяващи се сили създават своите изисквания към костюма, маниерите и външния облик на човека. Модата днес, особено женската, е твърде променлива, но тя все пак съдържа редица достатъчно устойчиви изисквания: облеклото и допълненията към него следва да бъдат издържани в една цветова гама (не се препоръчва съединяването на повече от два цвята от един и същ спектър – единият е основен, вторият – допълнителен); за класически съчетания се считат черно-бяло-червено, черно-бяло-виолетово, бяло-синьо-светлосиньо, кафяво-бежово и т.н.; на фона на черния цвят повече личат бръчките (този ефект се избягва с бели якички, а за дамите – с блестящи обeчки); светлите тонове увеличават обема, а тъмните го намаляват; фактурата, рисунката и цветът на плата трябва да съответстват на възрастта, цвета на косата и лицето, ръста и цялата фигура; чорапите са задължителни, като за мъжете те отговарят на костюма, а за дамите се препоръчват телесни цветове; ултрамодерни и екстравагантни облекла не са уместни за деловия стил – за дамите това могат да бъдат миниполите, прозрачните блузки, мрежестите чорапи; палтото е до или малко под коленете, а при жените винаги по-дълго от полата или роклята.
Външният облик е твърде променлив в исторически план – променят се времената и с тях се изменят подходящите за ежедневието атрибути; възниква нова тенденция в модата и те се приспособяват към възможностите за нейното следване, без това да пречи на самостоятелния израз и представяне, и т.н. Оформени като съответствие на момента, времената определят стила на присъствие и се отразяват в обичаите на своята епоха чрез система от обществени норми. Последователността на промените създава и водещите за времето си стилове. Днес демократичните общества освобождават до голяма степен хората от униформеността, но едновременно с това запазват изискванията за поведение на основата на етикета. Известни са три стила на облика на човека – класически, спортен и романтичен, а техни варианти са античният, традиционният, етническият, театралният, морският, сафари стил и др.
За да изглеждаме елегантно и съвременно, е важно да си създадем един определен и цялостен образ, без да заимстваме от други хора. Индивидуализмът все пак трябва да бъде с мярка, а това не освобождава от спазването на социално-културните норми на обществото, времето, обстоятелствата и тенденциите.
Цветовият комплекс може да бъде функция на ежедневие и мода, на лични предпочитания и правила на работното място, на фигура и телесен тен, на възраст и желание за удобство. Независимо от кройка и аксесоари, облеклото може да ни успокоява, да възбужда, да подобрява настроението. Но може и да ни смущава с кресливия си цвят и не намясто носен. Известни са множество тълкувания на значението на цвета на облеклото – те са по-скоро резултат не само на наблюдения, но и на традиции. Общоприето е черният, сивият, тъмносиният, тъмнозеленият, бордо и синият цвят с виолетов оттенък да се считат за подходящи за деловото общуване, за официални мероприятия, преговори, презентации. Те изискват и строг стил. Ако някой се смущава от мрачния вид, то може да омекоти впечатлението с други части на облеклото – ризи, вратовръзки, кърпичка във външното джобче (за мъжете) и блестящи украшения, брилянти, планински кристал (за дамите). С такова облекло можем да се появим на всяко място и на всяка проява.
Влиянието на глобализацията води и до известно унифициране на правилата на облеклото. Така се оформят основните международни кодекси на облеклото – дрескодове (Dress-codes).
• Традиционно делови Bt (Business tradition) – Едноцветен или комбиниран костюм (за мъжете), рокля-жакет и костюм с панталон (за жените) за кариерно облекло или за длъжност на местно ръководство.
• Висок делови Bb (Business best) – Властова екипировка за много важни и срещи на високо ниво и бизнеса, за ръководители.
• Обществено-ежедневен Cm (Casual mainstream) – Личен ежедневен непринуден стил за определен кръг или среда.
• Базово-ежедневен Cb (Casual baseline) – Непринуден ежедневен стил за определен кръг или среда.
• Ръководно-ежедневен Ce (Casual executive) – Скъп, елитарен, с високо качество на шева, състоящ се от различни части на облеклото (не представлява костюм).
• Непринуден, извън офиса C (Casual) – Комфортен стил с известен шик и индивидуалност, извън офиса
• Официален Bt (Black tie) – Официално вечерно облекло – смокинг. Има два не толкова строги варианти: Black tie optional, Black the invited – смокингът може да се замени с тъмен костюм с вратовръзка.
• Официален Wt (White tie) – Официално тържествено вечерно облекло – фрак (за фрак има още едно обозначение – Ultra-formal)
• След 5 часа A5 (After five) – Представително облекло за концерт, театър, вечеря, коктейл, парти, празнични прояви, развлечения
• След 5 часа. Сива шапка A5 Grey hat – Тържествено, за дневно мероприятие – визитка.
• След 5 часа A5 Semy-formal – Полуофициално. Нито смокинги, нито рокли до пода. Облекло от известни моделиери. Възможни са къси или много къси поли, а за мъжете – костюм с високо качество.
Индивидуалното отношение към облеклото изисква чувство за мярка и избягване на недоразумения – в този смисъл са необходими практицизъм, съобразяване с личните особености и възможностите за приспособяване към модата. Съветът в случая е “малко консерватизъм” или поне “период на адаптиране” при всяка промяна във външния ни вид. Този консерватизъм се рамкира с коефициент и не се поддава особено на модата. Иначе кежуализацията (ежедневността) на облеклото става основна тенденция към демократизация. В зависимост от вида дейност и заеманата длъжност коефициентът на консерватизъм би изглеждал по следния начин:
1. Вид дейност: мода, арт и шоубизнес
Длъжност: творчески и дизайнерски групи
Цвят на облеклото: фуксия
2. Вид дейност: мода, арт и шоубизнес
Длъжност: творчески и дизайнерски групи
Цвят на облеклото: пурпурен
3. Вид дейност: творчески професии, реклама, недвижимост, дизайн
Длъжност: щатен персонал
Цвят на облеклото: червен
4. Вид дейност: творчески професии, реклама, недвижимост, дизайн
Длъжност: щатен персонал
Цвят на облеклото: жълт, зелен
5. Вид дейност: създаване и продажба на стоки и услуги, образование, наука, издателства, СМИ, консултантски и други комуникативни професии
Длъжност: мениджъри, ръководители на маркетингови структури
Цвят на облеклото: кремав
6. Вид дейност: създаване и продажба на стоки и услуги, образование, наука, издателства, СМИ, консултантски и други комуникативни професии
Длъжност: мениджъри, ръководители на маркетингови структури
Цвят на облеклото: тъмнозелен
7. Вид дейност: банки, финанси, мениджмънт, застраховане, силови и юридически структури
Длъжност: топмениджъри и финансови ръководители
Цвят на облеклото: бургундско, кафяв
8. Вид дейност: банки, финанси, мениджмънт, застраховане, силови и юридически структури
Длъжност: топмениджъри и финансови ръководители
Цвят на облеклото: маслинен, бежов
9. Вид дейност: политически институции, министерства, държавни структури, крупни корпорации
Длъжност: ръководител, изпълнителен чиновник, административен служещ
Цвят на облеклото: черен, сив
10. Вид дейност: политически институции, министерства, държавни структури, крупни корпорации
Длъжност: ръководител, изпълнителен чиновник, административен служещ
Цвят на облеклото: тъмносин, ахроматични цветове
В същото време Международната асоциация на имидж-консултантите (Association of Image Consultants International) предупреждава за десетте класически грешки при избора на облекло:
– Изтъркан костюм със захабена риза.
– Кожено сако – както за мъжете, така и за жените. Изделия от кожа въобще следва да се избягват – единствено изключение са коланите, каишката за часовника и чантата.
– Вратовръзка – “пеперуда” за мъжете.
– Шорти или плажни панталони.
– Обувки с отворени пръсти и пети (за дамите).
– През лятото са недопустими голи женски крака. Задължителни са чорапи или чорапогащи от неутрални цветове.
– Дълги, силно боядисани нокти. Или – неизрязани и мръсни нокти.
– Прекалено увличане от ювелирни украшения. Използване на едри обеци и гривни. Използване едновременно на няколко обеци. Обеци в носа, устните и др.
– Украсени с лого чанти и пластмасови пакети (пълни с документи).
– Червени “дипломатки”, чанти, обувки, вратовръзки, ризи и т.н.
Облекло за дами
Неслучайно външността ни включва много елементи в единно цяло. Естетически това най-добре се възприема при жената. Тя днес е съпруга и майка, дъщеря и баба. Тя е и колежка, сътрудник и ръководител. Освен това се ползва от значително по-голяма свобода при избора на облекло и аксесоари, при създаването на свой специфичен израз и при включването й в обществото. Простотата, грациозността, умереността и вежливостта в поведението й – без това да е за сметка на собственото достойнство, правят жената дама. А мъдреците са добавили, че “маниерите, а не златото” са женското очарование.
Появата на дамата – където и да било, още в първия момент е свързано с цветовия комплекс, който тя излъчва като цяло. Това извежда на преден план нейното облекло като определящ изгледа й елемент. Правилата тук са твърде сложни, защото дамите имат свой вкус, могат да не харесват наложената им структура на облеклото, кройката и другите елементи, но това обикновено е дан на моментните модни тенденции. Те би следвало да се ръководят от основното правило за съответствие с времето, обстановката и причините за присъствие. На първо място обаче си остава цветът на облеклото, а той е в състояние както да привлече вниманието (не само на мъжете), така и да отблъсне околните. В зависимост от повода, мястото, времето и целта, която жената си поставя (да съблазнява, отрезвява или приобщава към своята кауза), изискванията към цвета стават все по-определени. Въпрос на личен вкус, съчетан с физическите данни, облеклото може в значителна степен да бъде помощник, но и враг. Никой не отрича привилегията спокойно да се използва друг цветови комплекс (пак в зависимост от повод, време, място, вкус и цел). Но следва да се помни, че цветовете имат определена символика.
Цветът на облеклото често изразява повече, отколкото бихме очаквали. Понякога изборът на цвета показва нашето настроение и темперамент или отношение към заобикалящата ни среда. Цветовете имат и установена символика.
Бялото символизира чистотата, луната, среброто, снега. Освен това разширява пространството и обема, намалява тежестта. Самостоятелно – напомня болнична среда. Съчетано обаче с топли цветове, оживява и създава чувство на радост. Белият цвят е твърде специфичен. В негова близост всички останали цветове (на лицето, очите, косите и устата) изпъкват и създават определено впечатление. Неизвестно защо често се пренебрегва.
Черното, за разлика от бялото, стеснява пространството. Употребата му говори за строгост и подчертава при умело съчетаване с други елементи елегантността. Специфичен цвят. Край него някои околни цветове – жълтото, лимоненото, оранжевото, червеното и наситените пастелни цветове, изпъкват, дори стават по-светли, а други – тъмносиньото, пурпурночервеното, петроленото, изглеждат още по-тъмни.
Сивото се свързва с практичност и възможност за по-широко приложение, за множество комбинации и разнообразяване. Счита се както за ежедневно, така и за официално (в този случай са по-тъмните гами).
Символ на нещо солидно, дискретно, сериозно и на уют е кафявото (асоциира се с пръст, кожа, дърво), което създава чувство за спокойствие, затвореност, упоритост, сигурност. От безбройните му оттенъци особено подходящи са тоновете до натуралното светлокафяво, тютюневото. Прието е да бъде контрастирано, за да се оживи.
С най-висока степен на емоционалност и символичност е червеният цвят. Създава атмосфера на топлина. В комбинация с бялото изразява оптимизъм, радост, свежест. Говори за енергия и жизненост.
Розовото е приятно, нежно. Но може да бъде и безлично.
Оранжевото е символ на топлота, устойчивост, интимност; а също така – на бодрост, радост и емоционалност.
Най-светлият цвят – на слънцето и светлината, е жълтият. Предизвиква лекота, приятелство, младост, радост. Но той има и друго лице – на отрицателни усещания и символизира предателство, фалш, ревност.
Синьото се свързва със спокойствието, далечината, концентрацията. Отговаря на хора със затворен характер, с напрегната и отговорна работа. Олицетворява творчеството. А светлосиньото говори за спокойствие и консерватизъм.
Възприето като цвят на равновесието и успокоителното въздействие, зеленото означава младост и надежда.
Без оглед на това най-предпочитаните тонове за всеки сезон определя модата. Повечето от жените подбират своите дрехи само в няколко любими цвята. Определящ мотив, според който се избират цветовете за гардероба, е т.нар. цветен комплекс на цялата външност. Той се определя от цвета на косите, очите, кожата, изразителността на устата и накрая – от темперамента, често свързан с физически признаци.
Естественият цветови комплекс на блондинките въздейства твърде ефектно, затова при избора на цвета на дрехите си те трябва да запазят известна мярка. Подходящи за тях са зеленото, синьото и виолетовото.
Към светли коси и розов или блед тен не биха подхождали нито твърде ярките, нито убитите, тъмните или слабите, розовите и въобще пастелните тонове; те трябва да избират предимно умерено контрастните цветове: жълто, сиво, синьо и всички наситени маслинени и зелени тонове. Подходящ е и черният цвят, особено вечер.
За брюнетките и жените с черни коси са подходящи по-ярките тонове в комбинация с наситените. Ако тъмните коси не са допълнени със сиви или сини очи, по-добре е сините тонове да се избягват. Всички тонове и нюанси на топлите цветове (керемидено, пясъчно, кафяво, масленозелено, тъмнокафяво, шоколадово, вишнево и дори пурпурно), както и цялата гама на зеленото са съвсем подходящи.
При избора на цветове трябва да се отчита и възрастта. Много може да се говори за това, как с годините отделните цветове отпадат от гардероба. У нас възрастните жени за разлика от своите връстнички в някои други страни – например англосаксонките, се придържат традиционно към тъмните цветове, въпреки че не би било грешка и те да развеселят облеклото си поне до известна степен. На белите и хубаво посивелите коси подхождат виненото, топлото кафяво, тъмнозеленото, бялото (като преход между косите и тъмните дрехи).
Характерът на фигурата също е важен – някои цветове я изтъняват (тъмното), други я разширяват (бялото, светлото, лъскавото, гладкото). Не би било обидно жените да отчитат конструкцията си, а не модата и субективните желания – всяка фигура носи своята привлекателност, стига да не се превръща в обект на недоразумения и насмешки. Нормалните размери и дължини до коленете лесно се приспособяват към тялото, дългите – изискват умения при ходенето, късите (за миниполите не става и дума) обикновено смущават и жената, и околните, панталоните следва да не са прилепнали за краката, а дънките са допустими само когато са съчетани с общото облекло. Вталените дрехи (и тези с по-малки размери – среща се!) могат да извадят на показ и физически недостатъци.
Женската мода е динамична и трудно предсказуема. Основното затруднение идва не от придържането към нея, а следвайки я, жената да остане уникална. Жените винаги имат право да носят оригинално облекло. Те би следвало да се опират на определени устойчиви еталони. При съобразяването с общоприетите правила и условности дамата оформя свой стил, който, в рамките на собствените разбирания, изтъква нейната индивидуалност и я прави различима от останалите. В същото време това не означава еднообразие и отказ от промени – жените имат непрекъснатия нелош стремеж да разнообразяват образа си както емоционално, така и в практически план. Привличането или отклоняването на вниманието става и с различни украшения към тоалета. Разбира се, има и предупреждения, едно от които не препоръчва да се приемат гости или да се ходи на гости в разкошен тоалет през деня, друго пък съветва да не се подценява същността на участието в някоя проява, трето – всякакво присъствие да има смисъла и на урок за по-нататъшното поддържане на стила.
Да “носим” облеклото, изисква лека и динамична походка, главата и брадичката да са леко повдигнати, раменете изправени. При сядане във фотьойл и кресло или на диван се препоръчва да се опрем към гърба на мебелта и да съберем краката (прехвърлянето на крак върху крак – особено при по-къси дрехи, да става внимателно и с леко придърпване на долната им част).
Траурното облекло обикновено е тъмно, с черна лента или черна кърпа на главата; носят се само златни украшения или бисери.
Държани в гардероба с нафталин дрехи се проветряват преди обличане.
Върху облеклото влияят и климатичните условия – дъжд, студ, слънце, вятър. Горните дрехи трябва да се съчетават с останалото облекло. Лятното е по-леко, с къси ръкави и за предпочитане от платове от естествена материя.
Общоприети, още по-малко – строги, правила за дамското облекло не съществуват. То не бива да е много ярко, с предизвикателни кройки или претрупани допълнения. За предпочитане са удобните и практични дрехи. Не е задължително то да се променя всеки ден – дори ако съществува такава възможност, това може да става само с някои отделни части. Моделът е въпрос на личен вкус, материята – на възможности, но трябва да се преценява доколко са на място или подходящи голият гръб, ръце и гърди или пък дължината над коленете. Принципно по-универсализираната схема предлага за целодневно ползване комплекта, а при възможност до обед – роклята с нормална дължина (до и малко под коляното), следобед – костюма, вечер – дългата рокля или дългата пола с блуза.
Из „Етикет за всеки ден и за бизнеса”
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар