Сериалът "Чернобил" накара хората да искат да знаят повече за аварията и за нейните жертви

33 години след аварията в Чернобил един телевизионен сериал отново вдигна завесата за случилото се с 4-и реактор в атомната електроцентрала в северния украински град Припят.

Едноименната продукция на НВО и Sky задмина по рейтинг всички тв програми, правени досега, и се превърна в световен феномен. Брилянтният актьорски състав, перфектната кинематография, автентичните декори и, разбира се, увлекателната история, взета от истинския живот, накараха зрителите да

искат да знаят още

и още за трагедията,

потресла света

през 1986 г.

“Преди 5 години имаше статия за строежа на нов по-сериозен саркофаг около реактора в Чернобил. Хрумна ми, че както почти всеки, и аз знаех за експлозията, но не и за причините за нея. Това беше ужасяващо, така че започнах да проучвам Чернобил”, казва за началото на работата си по сериала неговият сценарист и изпълнителен продуцент Крейг Мазин.

Той проследява усилията на хора от всякаква възраст, положение и прослойка да овладеят катастрофата в централата с цената на живота си. И неслучайно “Чернобил” трогна всички - през личните истории на пожарникари, миньори, военни, учени сериалът се опитва да покаже какво точно се е случило във фаталната нощ на 26 април.

Действието в петсерийната поредица започва с взрива, минава през опитите за овладяването му и стига до съдебния процес година и три месеца след катастрофата. На него хората, натоварени с разследването, трябва да разяснят какво точно се е случило. И да посочат виновника.

Сред свидетелите е и главният герой - Валери Легасов, изигран майсторски от Джаред Харис, талантлив химик, който оглавява комисията, разследваща бедствието. Трябва да обясни на съветската власт, на заседателите и на свои колеги какво е довело до катастрофата.

Той обяснява всичко с

прости думи, така че

и обикновеният

зрител да може

да разбере

работата на един реактор, без да има каквито и да е предварителни знания за това. Като хрониката на една предизвестена смърт Легасов описва секунда по секунда действията, които водят до завършването на кастрофалната верига, заради която в 1,23,45 ч на 26 април се взривява ядрото на реактора. И той трябва да реши - дали да каже всичко, до което е стигнал, рискувайки да получи куршум веднага след процеса, или да следва заповедите на властта.

“Когато истината накърнява, ние лъжем, докато вече забравим истината. Но тя е там. С всяка изказана лъжа ние задлъжняваме към истината. Рано или късно ще платим този дълг”, казва Легасов на процеса. Той разкрива, че липсата на достатъчно опит, знания, компетентност, както и на информация, потулена от властта, е причината за аварията. Оказва се, че греши само за едно - властта не го убива веднага след процеса. Оставя това на фаталната болест, която му завещават честите посещения в Чернобил, както и на социалната изолация, на която го обрича.

“Истината не се влияе от нуждите и желанията ни. Не се влияе от правителствата ни, от идеологиите ни, от религиите ни. Ще стои в очакване на вечността. От Чернобил получих този дар.

Преди се боях от

цената на истината.

Но сега само се

питам: Каква е

цената на лъжата?”,

са последните му думи в “Чернобил”. Това слага край и на сериала, посветен на всички, дали живота си и страдали заради аварията.

Официалната равносметка на Съветския съюз, непроменена от 1987 г., е за 31 смъртни случая, макар повечето оценки да варират от 4 хил. до 93 хил. смъртни случая. “Приблизително 300 000 души са изселени от домовете си. Било им е казано, че е временно. Все още е забранено да се върнат”, пише на финала на сериала.

Макар Припят и днес да е град призрак, след продукцията на НВО се е засилил интересът на обикновените хора към него. Според световните агенции туристическите компании в Чернобил съобщават за значително увеличение на посещенията там след старта на поредицата. Резервациите за май, когато тръгна сериалът, са се повишили с 30% спрямо миналата година, а за юни, юли и август - с 40%.

Това е още един ясен знак, че “Чернобил” е постигнал целта си - след края му все повече хора искат да усетят атмосферата, да видят последствията, да се пренесат 33 години назад във времето.